Красиви витражи създават много артистично настроение в кабинетите на директорката на русенската регионална библиотека Теодора Евтимова и нейната заместничка Силва Василева. Изящните флорални мотиви дописват творческата нагласа и атмосферата на артистизъм, които са важни белези на настроенията, които царят в институция като библиотеката. 
Изящните рисунки върху стъкло, които ненатрапчиво, но заедно с това достатъчно настойчиво и въздействащо присъстват в кабинетите, като заедно с това неизменно впечатляват гостите, влезли за първи път тук, са работа на завеждащата отдел „Изкуство“ Ирена Линкова. 
Истината е, че аз не съм художник, нито пък имам претенцията за това, а и това, което правя, е повече приложно изкуство, казва Линкова. И по интонацията й се разбира, че го казва напълно сериозно, без никакви помпозности и пози, които да крият в замисъла си желанието събеседникът ти да се възпротиви и да започне горещо да те убеждава в противното. И 
никога преди това не бях рисувала
добавя Ирена. Нещо повече, когато в часовете по рисуване някога в основно училище „Никола Вапцаров“ момичето се стараело - като всички - да направи добра рисунка, нейната учителка поглеждала внимателно и поклащала глава. Това ми беше достатъчно, за да разбера, че най-вероятно никога няма да стана именит художник, засмива се Ирена Линкова. 
Но ето че през есента на 2007 година в библиотеката й се наложило да търси материали, за да направи справка за един художник - ставало дума за латвийски витражи. Докато събирала сведения, темата за цветното стъкло така я увлякла, че тя в един момент разбрала: ще опита сама да рисува върху стъкло. Просто реших, че това ме интересува, казва Ирена простичко - с онази простота и убеденост, присъщи за целеустремената зодия Козирог, които трудно някой и нещо могат да разбият. 
Тъй като й предстоял ремонт на жилище, тя решила, че точно това е моментът да се развихри и даде воля на новото си увлечение. Започнала да търси всякаква информация, свързана с рисуването върху стъкло, с боите, четките, технологията. Оказа се, че това, което аз съм мислила като технология, съвпада с това, което разясняват специалисти, обяснява Ирена Линкова. Това утвърдило у нея увереността, че няма как да не се справи. И артистичният експеримент започнал. 
Изработила проекти на петте врати в жилището
където започвал ремонтът. Трите от тези врати бяха портални, а всички бяха с цели големи стъкла, не само с прозорче, казва Ирена. Направила проектите върху хартия, като рисунките там били в мащаб 1:1, обмислила цветовете. След това смело отишла в един магазин за художници и накупила всичко необходимо: италиански бои, хубави четки, всичко нужно за рисуването. Избрала и стъклото - „Атлантик“, релефно, като търпеливо изчакала да го докарат от Чехия, където го била поръчала. Когато стъклото пристигнало, внимателно го поставила върху рисунката на хартия и взела четката. Започнах отдолу нагоре - от тъмно към светло, обяснява Ирена. В долната част на стъклото нарисувала гора, камъни, листа, които летят във въздуха. Колкото повече вървяла нагоре в рисунката, толкова повече тоновете изсветлявали и придобивали въздушна лекота. Така листата вече се сменяли с пеперуди и цветя, а най-отгоре заели законното си място облачета и слънце. На моменти цветовете, които русенката била обмислила грижливо, преди да се залови с рисунката, се променяли  
хрумвали й нови идеи, фантазията й я отвеждала към нови посоки
Едно от предизвикателствата, които тя сама си измислила, било рисунките на две от вратите да бъдат огледално разположени, което само по себе си било немалко изпитание за точността и усета й за хармония и баланс. 
Усещането, докато рисувах, беше невероятно - никога дотогава не го бях изпитвала, признава Ирена. Имах чувството, че съм на съвършено друго място, някъде - неизвестно къде, където цари съвършено различна хармония, друг свят, добавя тя. И прави още едно признание: „Аз си имам правило да правя всичко възможно, за да не трупам негативни емоции, избягвам да гледам новини. Много мразя няколко неща: да ме вкарват в рамки, да ми казват какво да правя - особено когато това е срещу моите вътрешни усещания за правилност и справедливост, да ми ограничават свободата. И винаги се боря с това. Понякога с риск нещата да се обърнат срещу мен. Но това съм аз“. 
Обичам си ги и си ги харесвам - казва Ирена Линкова за своите витражи. След като първата й сериозна работа върху стъкло - петте врати в ремонтираното жилище - се оказали категоричен успех /точно според предвижданията на Козирога/ и дори предизвикали завистлива кисела усмивка у съседка, дипломирана художничка, Ирена Линкова продължила с тези занимания, които запълват нейните лични пространства с цветност и хармония. 
Много е важно зад такива стъклени пана да има светлина 
- тогава ефектът е още по-пълноценен, обяснява тя. 
Всъщност, преди да пристъпи към мащабната работа върху петте врати, тя направила „за опит“ една малка картинка: пеперуда върху малка плочка от антирефлексно стъкло. Подарила я на приятел. А по-късно направила множество такива „дребни“ и с тях радвала близки и приятели. 
През 2012 година решила да направи такъв подарък и за официалните кабинети в библиотека „Любен Каравелов“ на директорката и заместничката. Година по-късно, когато тече ремонтът в библиотеката, тя прави два прекрасни цветни фриза за „Краезнание“ и Справочния отдел. Това е рисувано стъкло, не е истински витраж, технологията на витража е съвсем различна, обяснява Ирена. И днес продължава да прави своите малки картинки, както ги нарича, освен това от време на време рисува и бурканчета и други стъклени изделия, като им придава съвършено различен, арт нюанс. В момента има нови замисли, но предпочита да не говори за тях, преди да са станали факт. 
А истината е, че нейната стихия е било нещо доста различно от изобразителното изкуство. 
Завършила е солово пеене в Музикалното училище 
след това се дипломира в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, там нейната специалност е „Музикална педагогика“. Известно време работи като преподавател по музикално теоретични дисциплини в Музикалното училище в Широка лъка, а след като се връща в Русе, от 1986 година е в библиотека „Любен Каравелов. И със завръщането си влиза в състава на хор „Родина“, воден от легендарния диригент Васил Арнаудов, като пее в него до разпада му, а след това до 2011 г. продължава да пее в наследника на „Родина“ - хор „Проф.Васил Арнаудов“. Едно недоизлекувано заболяване на гърлото обаче слага край на пеенето - започнало преди много време още в също тъй легендарния русенски детски хор „Дунавски вълни“ под ръководството на едно голямо име - Антоний Николов. 
Когато музиката е не просто в дипломата ти, а в сърцето ти и във всички твои фибри, тогава тя очевидно не те оставя на мира и те кара да търсиш начини да влюбиш в нея колкото може повече хора. Така прави и Ирена Линкова. Като в годините преди да нахлуе демокрацията в България, успоредно с всичко останало е директор и на музикалната школа в Две могили. Там направихме с актьора Венцеслав Петков 
...Детски музикален театър! 
- разказва Линкова. Идеята била нейна, Венци се включил с радост, още повече, че това било тъкмо когато започвал грандиозният ремонт на сградата на Доходното здание, където беше и театралният салон - с други думи, очертавало се работата на драматичните актьори да намалее. 
Първата постановка, с която Детският музикален театър в Две могили се представил пред публика, била оперетата „Златното ключе“ - музиката е на Петър Ступел, а сюжетът се разгръща по приказката на Алексей Толстой „Буратино“. Направихме запис на музиката с камерен оркестър под диригентството на много младия тогава Алексей Измирлиев, връща се назад Ирена Линкова. Музикалният спектакъл имал невероятен успех. При това пожънал аплаузи не само на двемогилска сцена, а и в София. 
Два пъти играхме „Златното ключе“ на сцената на театър „Сълза и смях“ 
в рамките на фестивала „Нова българска музика“, за децата това беше незабравимо преживяване, разказва Ирена. В трупата имало деца на възраст от 5 до 15 години, петгодишни били две момиченца, които играели ролите на звездички. Всички деца са даровити - ако не в едно, то в друго, но трябва някой да открие тази дарба и да я насърчи, размишлява библиотекарката. „Не мога да кажа, че тогава съм била кой знае какъв педагог, но очевидно е имало нещо, с което съм увличала децата, а пък и театърът сам по себе си е такава изключително красива приказка - костюми, декори, грим, превъплъщаване в други персонажи... Това винаги се харесва, те обичат това преобразяване. Но се радвам, че за голяма част от тези деца, с които работихме, музиката и театърът са останали нещо близко и обичано. След „Златното ключе“ направихме още две постановки. Композиторката Юлия Ценова написа специално за нас музиката за „Приключенията на Лукчо“ - текстовата адаптация по Джани Родари беше на Харалампи Харалампиев, а хореографията беше на известния русенски хореограф Стоян Георгиев. 
Преди това поставихме и „Златната опашка“, за Халеевата комета
музиката също беше на Юлия Ценова, а текстът беше авторски на Харалампи Харалампиев. Хореограф на „Опашката“ беше русенската балерина Надя Абаджиева“, разказва Ирена Линкова. Премиерата на третата постановка - „Приключенията на Лукчо“, била точно на 1 юни, Деня на детето. „След това ли? След това стана 90-а година, спряха парите и край!“, лаконично обобщава Ирена. И приключва темата с краткото „Беше хубаво преживяване - и за мен, и за онези деца в тогавашното село, за които това беше истинско докосване до истинското изкуство. Но аз не си позволявам да се връщам назад и да се ровя в спомени, за да жаля за несъстояли се или прекъснати възможности. Това също са негативни емоции, които не носят нищо хубаво и полезно“. 
За разлика от цветните емоции, които й носи рисуването по стъкло. Нови хармонични светове, симпатичната възможност да пуска на воля нови идеи, дори по време на работа върху вече измисления сюжет и подготвената композиция - това е далеч по-позитивно и по-балансиращо преживяване, убедена е Ирена Линкова. И обещава, когато са готови, да покаже и новите си работи върху стъкло.