Протестите в Румъния отново привлякоха вниманието върху тази страна. От известно време дори споменаването й у нас не е приятно за повечето политици, олигарси и популисти. А и за някои магистрати.

Какво представлява т.н. Реформа в Румъния?

В публичното ни пространство гръмогласни са предимно онези, които или нямат представа за случващото се при съседите, или нямат интерес да бъде обяснен процеса.

От години вече се лансират меко казано неточни твърдения. В Румъния се извършвали:

а) преследвания по политически причини.

б) реваншистки прояви на озлобени кръгове.

в) терор на прокуратурата по комунистически образец.

г) дирижирани и финансирани от чужбина схеми за дестабилизация, с намеса са „лошия Сорос“ и други външни сили.

Комичното е, че основни глашатаи на горните „опорни точки“ са родни „специалисти“, чиито познания стигат до там да посочват безпогрешно Румъния на географската карта, или в най-добрия случай са трупани при посещения в състава на различни делегации, докато през това време са гледали умно. Като туристи.

Изкривената картина роди поредния парадокс. Няма случай в новата история на Европа, в който политически репресии и терор да са довели до траен растеж, без дисбаланси в икономиката. А в Румъния той е толкова значим, че от изоставащи от нас преди 10, 15 или 20 години, днес съседите са с 30% по-голям БВП на глава от населението. И това е трайна тенденция. В обясненията на тези факти родните „опорно-точковци“ се провалят. Дефинитивно.

Какво не искат или не могат те да разберат?

В Румъния, реформата в съдебната система не е самоцелна. Тя е ключов елемент за гарантиране върховенството на закона по начин, съобразен с европейските демократични традиции. Румънците не са „открили топлата вода“. Те показват, че и на Балканите това е възможно.

Идеята не се състои във вкарването на определен брой политици в затвора, за да се намали социалното напрежение. Или поради други някакви, скрити подбуди.

Тази реформа е елемент от осъзнат и добре формулиран политически проект. Ориентираната към европейските традиции политическа класа прави опит да замени порочния олигархичен модел на прехода с този на правовата държава.

Новите олигарси на Балканите станаха такива най-общо казано с „присвоени“ привилегии. Въпросните привилегии, наред с финансови и икономически елементи, включват и защита от административна и наказателна отговорност. Много бързо стана ясно, че колкото несправедливи и абсурдни да са тези привилегии, те се оказват недостатъчни за привилегированите. У тези хора естествено се появи постоянното желание да ги увеличават. А пренебрегнатите в началото на прехода професионални общности започнаха опити да заемат подобаващо място в общата порочна система. Както сполучливо се описва ситуацията в един виц:

„Всеки иска да се намалят възможностите за корупция в държавата, или да му се увеличат възможностите да взема участие в нея“.

Общество, изградено върху система от привилегии, може да роди само нови и нови привилегии. Естествено, за привилегированите. В същото време, общество, изградено върху селективно прилагане на закона, няма шанс за нормално развитие. Ще вегетира докато се срине. Разширяването на кръга от привилегировани, които не подлежат на административна и наказателна отговорност, може само да забави срива.

В олигархичния модел на прехода, сред привилегированите попадат и онези, които трябва да „опаковат“ в юридикообразна форма неадекватни за юридическата мисъл и обидни за логиката решения. Затова при реформите в Румъния, акцент поставиха върху съдебната система. В резултат от изваждането й от зависимостта на политическите партии, се стигна до дела и осъдителни присъди срещу онези, които бяха свикнали да нарушават законите безнаказано. И това е нещо съвсем естествено. През последните години пострадаха близо 80% от олигарсите и кметовете на големите градове, а политици за няколко кабинета са вече на топло. От целия политически спектър. Без изключение. От значение за прокуратурата и съда стана не какви протекции има определен човек, как си ги е осигурил и колко „важен“ е за държавата, а дали нарушава закона.

Преди реформата в съдебната система, бе извършена реформа в банковата. Практиката на привилегировано кредитиране на избрани по неясни критерии и на „секретни разпоредби“ с обществен ресурс е вече в миналото. Затова през последните години драстично намаляват тайно опростените задължения и други подобни финансови решения. А споразумения за „секретни, незаконни, но целесъобразни финансирания“, да не говорим за „случай КТБ“, звучат вече екзотично. У нас, въпреки че законът ограничава политиците в това отношение, последните придобиха знания и умения как да заобикалят и тази бариера. В Румъния банките не разполагат с извънредни пълномощия. Те не са приравнени на държавата и общините (както у нас), и са солидарно отговорни в общия икономически процес.

До какво доведоха тези промени?

Най-общо казано: до по-добър бизнес климат. В резултат на този климат се увеличиха чуждите инвестиции, а икономиката дръпна. Създаде се среда, в която се вземат адекватни управленски решения, което доведе до по-добър административен и регулаторен режим. В крайна сметка - до увеличаване доходите на населението. Страната стана по-добро място за работа и живот. Днес населението и отново е 21 милиона. Колкото през 1989 г.

Не всичко е цветя и рози.

Без съмнение. А и не би могло да е другояче. Румъния все пак е на предпоследно място по бедност в ЕС. Последни сме ние. Демократичните традиции там имат крехка история. Сериозен процент от населението е лесно податливо на популистки обещания. Напоследък виждаме, че такъв процент съществува и в страни с утвърдени демократични традиции. Затова победата на Виктор Понта на първия тур на президентските избори и на социалдемократите на парламентарните в края на миналата година не бива да се приема като изненада. По принцип, политическата реакция на икономически активните хора, е сравнително бавна. И ако при президентските избори една седмица не беше от значение за крайния резултат, след парламентарните бяха необходими месеци за излизане от летаргията. В катализатор се превърна неадекватното изпълнение на поети тайни обещания от новото правителство. Естествено, тези обещания не са към избирателите, а към политически и корпоративни партньори. Масовата реакция на населението засега предотвратява прокарването на абсурден в същността си декрет. Срещу идеята се обявиха както партньорите от ЕС, така и румънският президент, патриарх, и редица влиятелни лица и организации. Стигна се до оставки в кабинета и напрежение сред социалдемократите. Въпросът ескалира до оставка на правителството. След случилото се, доверието в него е силно разколебано. Политическият усет и професионални умения ще покажат дали ще се задържи на власт. А за онези, които искат да запазят достиженията на правовата държава остава урок. За младите демокрации населението трябва да полага постоянни грижи. 

--------------

Георги Атанасов, финансов и политически анализатор. Той е един от най-добрите познавачи на ситуацията в Румъния.