Младежката безработица е язва в много страни на ЕС, особено в държавите от юга. В някои от тях тя стига до 40% и води след себе си социално изключване, отчаяние, престъпност и до антисоциални прояви. В България младежката безработица е подценен проблем, малко му се дава гласност, а пораженията от него са на всяка крачка.

Политици се хвалят, че т.нар. Младежка гаранция е постигнала изключително добри резултати – за 3 години повече от 9 млн. млади хора в цяла Европа са започнали работа или стаж, или са продължили образованието си благодарение на националните програми, съфинансирани по тази схема.

Защо съм твърде скептичен, обаче, към тези напомпани отчети на политиците?

Ще бъда много откровен - хората по върховете не могат да се справят не само с младежката безработица, но и с редица други проблеми. С някои изключения, разбира се, които са известни. За мен има една основна, фундаментална причина - те лекуват симптомите, последствията, а не - самото заболяване. А какво е то?

Заболяването е т.нар. пазарен фундаментализъм - периодът за Европа от началото на 80-те години на миналия век, та до днес. Свързан е със спада на икономическия растеж или по-скоро - с трансформацията му в онова, което наричат извличане на рента или неавтентичен икономически растеж. Всичко това е съпроводено със спад на инвестициите и намаляване на работните места, със спад на доходите на заетите и бедност на работещите. За мнозина в такава ситуация намирането на работа просто губи смисъл.

За тази картина допълнително допринесоха политиките на строги икономии и някои странни мерки по повишаване на конкурентноспособността. При такава икономическа конюнктура е естествено много групи в обществото да попаднат в безработица и бедност, да напуснат социалния асансьор и да бъдат в риск от социално изключване.

Широко рекламираната от ПЕС Младежка гаранция, подплатена с впечатляваща цифра като помощ при безработица и мерките за това не им прави чест, според мен. Защо? Те се опитват без да променят общата рамка на икономическия и социален тренд, модел или тенденция на този неолиберален ред да заличават един от симптомите, а именно - младежката безработица.

Мисля, че и на инициаторите на тази кампания е било ясно, че с наливане на пари, ефект просто няма как да има. И какво се получава накрая?

Изследвания на тези мерки от Младежката гаранция има в редица западни страни като Франция, Испания, от добросъвестни, сериозни експерти. Те показват, че хората, които са преминали през тези марки, наистина голямата част са успели да се устроят на работа. Но… оказва се, че мнозинството от намерилите работа по този път са щели да го направят и без да минават през мерките. За тях подплатеното с пари усилие се оказва съвършено ненужно.

Вторият извод от тези изследвания сочи, че намерилите си нова работа младежи са изместили други хора - равностойни кандидати за тези работни места. Мерките привидно осигуряват заетост за част от младежите, но целият този процес върви в една анормална обстановка, в един изкривен модел - както вече казах, лекуват се симптомите.

И още нещо - привлекателните работни места не са толкова много, затова в страни като България младите хора просто емигрират. Това отваря друг сериозен проблем - за младежката трудова миграция.

Има ли, обаче, лек за т.нар. работещите бедни? Има и той се нарича възстановяване на автентичния икономически растеж.

Какво означава той?

Автентично икономическо развитие, според един от най-големите капацитети по темата - сър Дъдли Сиърс, имаме, когато икономическият растеж е съпроводен с намаляване на бедността и безработицата. Ако не е така - това не е никакво развитие, нито растеж, твърди той.

Вече е осмислено от мнозина учени, че всичко това е въпрос за смяна на съществуващия модел в света.

У нас, ако се спуснем от тези научно-изследователски висини, може да се предприемат редица очевидни неща, за които повече се говори, отколкото се прави. Например, най-после да се обяви истинска, решителна борба срещу корупцията. И то основно – голямата, опасната, разрушителната корупция по високите етажи на властта. Това включва обществените поръчки, публично-частните партньорства, концесиите, контрабандата, бягството от данъците, данъчните измами, източването на ДДС и др.

Изобщо, не си мислете, че този престъпен сектор е малък, напротив, твърде голям е. И ако не бъде ликвидиран, той трябва да бъде поне редуциран значително.

Забелязвам, че родният бизнес не е склонен много да инвестира, по-скоро препраща авоарите си към офшорки и социалният му ангажимент се изчерпва с една-две инициативи, но не и да създава повече, добре платени и привлекателни работни места. Ами само погледнете цифрите - за една година в мизерна, бедна България милионерите са се увеличили с над 120 души. Това не е ли безсрамие? Къде им е новата, модерна индустрия, къде им са върховите технологии и хай-тек, за който говореше един бивш държавен глава във всяка своя реч?

Не искам да повтарям банални истини, но само ще маркирам, че радикална промяна ще трябва и в образователната система, която напоследък бе сериозно деформирана. Дотам нещата се изродиха, че не само падна качеството и се увеличи „пазарния дял” в тази деликатна сфера, но и самите учители и ученици загубиха мотивация да се развиват. Новите управляващи са длъжни да въведат ред и разум в този умишлено произведен хаос.

Имах наскоро възможност да проведа изследвания в определени училища в страната. Не само законите са причина за ниското качество на образованието у нас. Самите деца ми признаха, че една от важните причини да занемарят развитието си е, че в някои училища учебните занимания траят по час и половина - два на ден. Представяте ли си? Като част от това време съвсем не се използва за усвояване на знания. Не би трябвало да назовавам имената на училищата и градовете. Не е редно и е срамно. Но е факт. В такива училища в страната всичко е оставено на самотек, а контролът е фикция.

Е, къде са политиците, които ни обещаваха високи образователни стандарти и хора с реални знания, готови за предизвикателствата на трудовия пазар на 21 век? Не ги виждам. Поне засега. 

-------

Проф. Духомир Минев, председател на "Европейската анти-бедност мрежа – България".