Преди проверката днес „Дунав“ записа на лагера в Турция победа и три загуби с разлика от един гол. Справката с контролите в предишните 2 първенства показва, че изненади в резултатите няма - отборът обикновено не е толкова убедителен в подготвителния период, но но пък винаги стъпва мощно в първите мачове от шампионата. 
Разликата този път е, че спарингите бяха изключително с отбори от чужбина. Ако ги сравним с нашите тимове от елита /изключваме „Лудогорец“ и „Левски“/, съперниците в никакъв случай не бяха от по-ниска класа.
Какво е различното в „Дунав“ след зимния трансферен експорт-импорт?
Първото, което се набива в очи, е, че Веселин Великов се опитва да намери алтернатива на Антон Огнянов. След пропадналото привличане на Симеон Райков, който подписа с холандския „Рода“, старши треньорът премести Юлиан Ненов от десния на левия фланг. Дясното крило бе поверено на Карагарен. За да подсили зоната на Ненов, изпрати по-напред почти в средата на терена бека Атанас Атанасов. Пробва и английския вариант с трима централни защитници в линия - Михаил Милчев, Петър Патев, Тейнур Марем.
Специално в мача срещу „Оренбург“ тази схема, поне през първото полувреме, не проработи добре. Остротата, която Огнянов даваше, липсваше. По-свежите в началото руснаци направиха пробиви по фланговете и на няколко пъти създадоха бъркотии с високо изсипани топки. Ненов, чийто по-силен крак е десният, се загуби в предни позиции и практически се ограничи с дефанзивни задачи.
Хората в средата бяха Диян Димов, Самир Аясс и Ндуе Муйеци. Албанецът Муйеци трябваше да копира Васко Шопов хем като втори централен нападател до Мирослав Будинов, хем да се връща зад гърба му като халф, когато таранът излиза на върха в атаката.
Муйеци не игра никак добре през първото полувреме. Бе тежък, бавен, муден и нервен. Даже на няколко пъти не намираше за необходимо да се прибира назад, когато топката бъде загубена. А стилът на Великов е ясен - да има компактен отбор, чиито футболисти да си препредават и подсигуряват зоните, без значение на какъв пост играят.
Самир Аясс бе дръпнат доста назад. Той вземаше топката току от централните защитници и се опитваше да я разпределя с дълги пасове в дълбочина или по крилата. За конструктор като него тази позиция бе пилеене на сили, особено когато тръгне напред, а топката се губи бързо. Аясс няма силите, мощта и физиката на Диан Димов да бъде ефикасен в дефанзивната част от играта. Той би бил по-полезен като човек веднага зад нападателите.
Така черната работа в халфовата линия остана за Димов, независимо че Ненов и Карагарен поработиха дефанзивно по фланговете. И на Миро Будинов, който се чудеше кое да прави по-напред - да води битка в средата на терена или да прелива бързо като типичен централен нападател.
След почивката отборът заигра в класическа схема в защита с Олексей Ларин и Мишо Милчев като централни бранители. Отборът вече спечели средата с Давронов на терена и показа по-голяма физическа мощ. При това го направи срещу тим от руската школа, известна преди всичко с издигане в култ на работата за кондиция. Наистина не е лесно да надтичаш и надбориш руснаци, но „Дунав“ го направи. 
Да, връзките между халфовете и нападателите останаха недоизпипани и лишени от добри извеждащи пасове, но до началото на първенството има още време. А ако се запази традицията „Дунав“ да прави силна шампионатна серия след колебливи игри в контролите, феновете отново ще имат поводи за радост.