Иван Станев е роден в Русе. Той е доктор по информатика на Русенския университет и е специализирал „Софтуерно инженерство“ в Imperial College Лондон. Станев е доцент в катедра „Компютърна информатика“ на Софийския университет, където ръководи изследователска група „Автоматизация на програмирането“. Бил е доцент в катедра „Информатика“ на Русенския университет, където е създал бакалавърска специалност „Информационни технологии“, магистърска специалност „Софтуерно инженерство“ и високотехнологична софтуерна фирма ИТТ. Доц.Станев има 15-годишен опит в държавната администрация, където е заемал висши ръководни позиции, свързани с електронното управление, електронното здравеопазване и електронните митници. Съавтор е на концепцията за развитие на информационните технологии в България. Избран е за общински съветник в Русе на местните избори през октомври 2015 година. Доц. Станев е в основата на един интересен проект - за създаване на Русенска софтуерна долина.

- Г-н Станев, разкажете за предлаганата Русенска софтуерна долина и каква е целта?
- Две революции - енергийна и екологична, протичат в света в момента. Различните общества предлагат различни модели за решаване на произлизащите от тези революции проблеми. Най-бедните общества избират пътя на тероризъм и конфликти. По-богатите преживяват силни икономически и финансови сътресения. Най-силните се затварят в себе си и насочват всичките си усилия в развитие на образование, наука и технологии. Само последните ще излязат успешни, силни и единни от бурята. 
Създаването на Русенска софтуерна долина (РСД) е един от проектите, които трябва да ни причислят към силните. Резултатът от изпълнението му трябва да ни донесе разработване на нови технологии, чието използване да доведе до производство на продукти, които запълват световна пазарна ниша.
Целта е в края на деветгодишен период Русе да е специализиран износител на нови софтуерни технологии и софтуерни продукти за цял свят. Гражданите му да са образовани, здрави и богати, да живеят и работят в модерна и добре функционираща среда, превърнала се в притегателна точка за знаещи и можещи хора от цял свят. Проектът има съвсем реален потенциал да превърне Русе и близките околности в богат и проспериращ регион.
- А чия е идеята?
- Идеята е на група приятели от ДСБ-Русе и е подкрепена от община Русе, Централното ръководство на ДСБ, БАСКОМ (асоциация на производителите на софтуер в България), Института за прогресивно образование, редица фондации, университети, водещи в световен мащаб софтуерни фирми, както и финансови институции. Тази идея е първата конкретна реализация на ДСБ-Русе в изпълнение на платформата „Нова Република“ на ДСБ.
- На какво стъпва проектът РСД?
- Разбира се, проектът е една от множество конкретни реализации за изпълнение на Иновационната стратегия за интелигентен растеж на община Русе и би бил невъзможен извън нейния контекст. Този проект обаче става реалистичен заради духа на русенци. Онзи дух, който позволява русенската Коледа да е най-хубавото време в годината, а главната улица на града да е пълна с маски на Заговезни. Същият дух, който спря румънския хлор и който запази 57 трудни години фестивала Мартенски музикални дни на световно ниво. В проекта ще бъдат използвани натрупаните през годините знания и опит в реализацията на магистърска програма по Софтуерно инженерство с участието на Университета „Карнеги Мелън“ в Питсбърг, Импириъл Колидж в Лондон и други.
Реализацията на проекта би била нереалистична без няколкото „първи“ за България високотехнологични продукти на русенските специалисти в областта на софтуерните технологии. Такива са системата за проектиране с крайни елементи ВИМКЕ, системата за автоматизирано програмиране на стругове с ЦПУ, българският лингвистичен процесор, софтуерът за проектиране на научно приборостроене, виртуалната пробна, средата за автоматизирано програмиране на роботи и други.
Няма как да се изпълни подобен проект без широко развитата система за средно образование, изпращаща практически всяка година русенски ученици като студенти в университети от типа на Кеймбридж и Оксфорд и произвеждаща почти индустриално призьори от ученически и студентски олимпиади по математика и програмиране.
- Как точно ще бъде реализиран този проект?
- За да бъде проектът успешен, трябва да се изгради комплексна среда, която обхваща: промени в образованието, включително в основното образование - обучение по английски и Jump Math /иновативна система за обучение по математика, посветена на развитие на потенциала на всяко дете - б.р./, в средното образование - въвеждане на специализираната програма професия програмист, във висшето образование - въвеждане на бакалавър и магистър по софтуерно инженерство; създаването на клъстер за приложни научни изследвания в областите автоматизирано програмиране, електронно управление и вградени системи; разкриване на нови работни места чрез клъстер за производство на софтуер примерно в областите електронно управление, роботика, медицински софтуер, алтернативни транспортни средства, както и наблюдение на околната среда и други; инфраструктура на РСД, включваща бизнес парк, изследователски парк, учебен център и бизнес инкубатор и наред с това софтуерно градче, представляващо среда за живеене на работещите в РСД.
- Предвиждате клъстери, доколко реалистично е създаването им и от какво зависи то?
- За клъстера от технологични лидери, разкриващи работни места нямаме никакви притеснения. Преди няколко години такива лидери се свързаха с мен и предлагаха инвестиции за създаването на работни места, ако предложим реалистична програма за създаването на 300 работни места за три години. Към днешна дата, а според прогнози и в следващото десетилетие, кризата за намиране на висококвалифицирани програмисти не само не отминава, но се и задълбочава. Очакваме предложения тук комплексен подход за реализация на РСД да ни създаде затруднения в обратна посока - трудно да изберем участници от многото желаещи за включване инвеститори.
- У нас всичко се върти около София, как ще се привлекат и задържат добри програмисти в Русе?
- Две много важни мерки предвиждаме в програмата, за да привлечем и задържим много млади хора на едно място. Наличните в момента деца в България не са достатъчни за такава мащабна програма. В момента в Русе завършват годишно около 150 студенти в областта на софтуерните технологии, а разчетите ни показват, че за развитие на програмата ще трябват около 600 завършващи. Единственият начин да привлечем толкова студенти е да предложим висококачествено обучение, провеждано на английски език, в резултат на което водещ в света университет да контролира учебния процес и да издава свои дипломи или да признава като свои издадените от български университет дипломи. В този случай ще успеем да задържим поне част от многото български деца, които сега учат във водещи университети на развитите демокрации. Такъв тип обучение, както се очаква икономически изгодно заради условията в България, предполага привличането на кандидати от Македония, Турция, Гърция, Румъния и Молдова. Вероятно при добре проведена рекламна кампания могат да бъдат привлечени студенти и от страни като Индия и някои арабски страни, с които имаме традиционно добри отношения и които са приели като приоритет развитието в областта на софтуерните технологии.
Задачата на втория клъстер, изграден от изследователски институти, е да осигури по време на обучението въвличането на преподавателите и студентите в решаването на реални практически задачи на фирмите от първия клъстер. Този тип работа ще осигури запознаване на студентите от първите им години на обучение с технологията на работа и разработките на водещи в световен мащаб фирми. Интересната работа, очакваното високо заплащане и познаването на отделните проекти очакваме не само да задържи студентите да останат да работят в първия клъстер, но и да оформяме от тези студенти бъдещи екипи за реализация на прототипирани във втория клъстер по време на обучението индустриални продукти.
Задължително допълнително усилие за задържане на студентите в Русе е създаването на отлични условия за работа и живот в новосъздаденото Софтуерно градче.
- Как ще успеете да убедите русенските училища да започнат обучение по програмата професия програмист?
- Разговорите с директорите на някои от средните училища в Русе показват голям интерес към програмата Професия програмист по две причини - професията на програмиста е много търсена и е разработена по предложение на БАСКОМ, като отговаря във висока степен на изискванията на софтуерните производители. Тук единственият сериозен проблем е липсата на висококвалифицирани учители, които да осигурят качествено обучение. Планираме две мерки за преодоляването на този проблем - да договорим магистърска програма за обучение на учители за тази програма и да сключим договори със съществуващи в Русе фирми и университетски преподаватели за подпомагане на това обучение.
- Предвиждате бизнеспарк, от кого очаквате подкрепа за изграждането му?
- Основен принцип при разработване на програмата беше да търсим колкото е възможно по-малко държавно финансиране с цел да постигнем повече оперативност, ефективност и прагматизъм при решаване на отделните задачи. Със сигурност за реализация на дейностите свързани с образование ще търсим подкрепата на големи частни фондации. Реализацията на двата клъстера очакваме да е публично частно партньорство между инвестиращите фирми и общината. Изграждането на бизнес парка и софтуерното градче очакваме да се реализират чрез проект по Програмата Юнкер на ЕС. Ще работим след изясняване на параметрите на проекта с присъстващите на русенския пазар банки да предложат конкретни подходящи нисколихвени кредитни пакети за различните участници в проекта РСД. Отново в публично частно партньорство между общината и инвеститори или с чисто частни програми ще търсим реализация на някои от компонентите на Софтуерното градче.
- Очаквате ли вторични ползи от създаването на Софтуерното градче?
- При достигане на планирания капацитет на първия клъстер от 5000 работни места това означава около 15 000 жители на Софтуерното градче. Очаква се в голямата си част през първите години това да са млади семейства и млади високо квалифицирани специалисти с добри доходи, които обичат да спортуват, да използват здравословни екологични храни, да пътуват да отглеждат и обучават децата си и да имат потребности от редица комунално-битови услуги.
Със сигурност в рамките на Софтуерното градче трябва да има добре функциониращи и осигуряващи високо качество на предлаганите услуги: център за общински услуги, център за медицинско обслужване, основно и средно училище, търговски център, център за битови услуги, спортен център, екологично стопанство, център за разкриване на работни места за представители на малцинствата, социално слаби и трайно незаети граждани.
Това на практика означава, че за тяхното обслужване трябва да се развият допълнително дейности, респективно да се разкрият работни места (по предварителни груби разчети поне 500 за висококвалифицирани и средноквалифицирани специалисти, както и за работници без квалификация).
- Как социално слабите трайно безработните биха могли да се впишат в софтуерната индустрия?
- Връзките на проекта със социално слабите и трайно безработните са две. От една страна Софтуерното градче ще осигури поне двеста работни места за ниско квалифицирани специалист, които е възможно да не могат да бъдат заети, а да бъдат трайно предоставени за управление на програми за социално слаби и безработни. От друга страна типично за общности от хора с профила на жителите на Софтуерното градче е да участват или организират дарителски програми, подпомагащи социално слаби или обучавани в нови умения безработни.
- По силите ли е на Русе и на местната власт да се справи със създаването на Русенска софтуерна долина без подкрепа от държавата?
- Амбицията на проекта е колкото е възможно повече той да зависи от общината и нейните жители, за да постигаме максималната възможна ефективност и оперативност. Няма обаче да е възможно да се реализират всички инициативи без съдействието на законодателя и някои централни структури на държавната администрация (МЗ, МОН, МРРБ, МТСП, МВР и други). Планираме изграждането на Нестопанска организация, която да управлява проекта, да планира отделните стъпки и да контролира тяхното изпълнение, както и да осъществява взаимодействието между проекта и останалите субекти в държавата.
- Какъв ефект предвиждате при реализиране на програмата и кога ще се видят първите резултати?
- И разходите, и приходите по този проект се очаква да са плавно разпределени през годините. Като спестим сложните и зависещи от избора на участници в клъстерите изчисления, лесно можем да се ориентираме за ползите, които община Русе би получила от този проект със следните две прости сметки:
5000 специалисти х 3000 лв. средна заплата х 0.35 данъчни отчисления и такси = 5 250 000 лв месечно х 12 месеца  = 63 000 000 лв. годишно (при общ бюджет на община Русе в момента около 120 000 000 лв.).
5000 специалисти х 1000 лв. семейни разходи месечно х 0.2 ДДС = 1 000 000 лв. месечно х 12 месеца = 12 000 000 лв. от ДДС
- Какво бихте казали на скептиците?
- Най-трудно ще е на тези, които започват, когато още няма видими резултати и липсват критерии за добре свършена работа. В началото ще е необходима работа по подготовката на проекта, която ще бъде възнаградена (включително и финансово) на по-късен етап, в случай, че проектът стартира успешно. Точно за тези начални моменти разчитаме на силното желание на русенци да реализират русенската софтуерна долина. Очакваме широк кръг граждани, добри професионалисти, заинтересовани неправителствени организации, представители на бизнеса, всички политически сили, община Русе, както и представителите на държавната администрация да се включат в реализацията на проекта.
За оперативна работа по проекта създаваме група във Фейсбук. Моля всички, които проявяват интерес за участие в подготвителната и следващите фази на проекта да изпратят електронно писмо на адрес [email protected], в което да посочат име, професия, интереси в рамките на проекта, телефон за връзка и адрес на електронната им поща. Информацията ще бъде използвана за включване в електронната група и няма да бъде разпространявана между участниците, освен ако участникът не пожелае това.