90-и рожден ден празнува днес бившият футболист на „Дунав“ Иван Дишлиев. Младите поколения знаят твърде малко за него, но той е един от най-интересните и добри нападатели в цялата история на русенския футбол. 
За да разкажем на нашите читатели малко повече за него, „Утро“ разговаря със съотборника му Петър Пенев-Попето, известен в близкото минало и като един от най-добрите треньори в нашия град. Бай Иван е батко на г-н Пенев с 5 години повече в житейския си календар.

„Аз, както някои знаят, бях ляв бек, а Дишлиев - нападател, който умееше да играе еднакво силно по фланга и в центъра на атаката. Почнахме в „Торпедо“, а през 1957 година вече като „Дунав“ завършихме на първо място в „Б“ група с аванс от 17 точки и влязохме в елита. Ще разкажа само две истории, за да разберете какъв футболист беше той“, започна Пенев.
Първата от тях е от мач с „Етър“ на стадион „Ивайло“. През второто полувреме Дишлиев получава много тежък удар, който буквално затваря дясното му око.
„Всичко бе в кръв, тогава за първи път видях какво е форцепс. Д-р Свирчев, лека му пръст, влетя на терена и затвори раната с 4 щипки. После го бинтова и, както е редно, го прикани да напусне игрището веднага. Дишлиев се разлюти: „Как така ще напусна и ще оставя отбора! Дума да не става!“ И остана, въпреки че бинтът минаваше през половината му лице и на практика не виждаше нищо с едното си око“, разказва Пенев.
Остават 5 минути до края на мача, а днешният юбиляр все така напира в атака. В един момент получава висока топка от фланга, вдига се във въздуха и нанася удар с бинтованата част на главата си. С форцепсите!
„Скочи и отбеляза много красив гол. А по лицето му все така се стича кръв. Ето такъв беше - човек с железен характер, истински лидер, водач!“, не крие възхищението си Пенев.
А ето и един друг случай.
„През 60-те години започнах да се занимавам усърдно с психология. Някои от нас обаче забелязаха, че когато Дишлиев чистеше и лъскаше обувките си преди мача, почна да се крие нещо от нас. Къде, къде, докато един ден Димитър Василев-Джоката ни казва: „Знам къде е, елате“, разказва Пенев. 
Снишават се и тръгват по петите му. Защо Дишлиев пък ще иска да се крие? А то какво било - виждат го надвесен над обувката си и й говори благо: „Хайде, миличка, да вкараме днес едно голче, ако и може - две, че и три! Не ме предавай! 
„Така се самонавиваше допълнително и се мотивираше до краен предел. Беше атлетичен, смел, бърз футболист, гореше в играта. Да ни е жив и здрав“, пожелава Пенев.
Честит юбилей, бай Иване! И за много години!