Какво представляват затворените институции, за които малко се говори и достъп до които имат само определени хора? Какво е значението им за развитието и оформянето на личността, за която природата е заложила да бъде свободна и да се стреми към свободата, а тъкмо тези институции са местата, където свободата е силно ограничена? На тези въпроси трябваше да дадат отговори учениците от 12 Б клас в Дойче шуле, които представиха открит урок по темата „Ролята и мястото в обществото на затворените институции“. Откритият урок съчетава 
теми от историята и философията
затова и по време на разработката на своите презентации учениците от последния клас в Немската гимназия са получавали насоки от историка Николай Чакъров и преподавателката по философия и „Свят и личност“ Сияна Мандаджиева.
Разпределени в пет групи, гимназистите бяха подготвили мултимедия и текст, посветени на пет теми: „Затворите“, „Казармите“, „Психиатричните клиники“, „Лагерите“ и „Тайните общества“. Очевидно темите бяха заинтригували момичетата и момчетата, защото някои от експозетата бяха доста изчерпателни. В повечето случаи гимназистите са събирали информация най-вече от интернет, но и нея те бяха обработили старателно, като бяха подбрали интригуващи моменти за презентациите. Очевидно беше, че 
най-голям интерес у тях са предизвикали затворите и тайните общества 
- и едните, и другите познати достатъчно добре особено от филмите, които за младежката аудитория са едни от най-разпространените и най-достъпни източници на информация. Групата, която отговаряше за представянето на затворите, превиши двойно отпуснатото по регламент време, но пък разказа прелюбопитни истории за Алкатрас - затвора, откъдето никой не е избягал, за „Сан Педро“ в Боливия, където затворниците плащат наем за килиите и живеят там с жените и децата си, за 5-звездния затвор в Австрия и за „Себу“ във Филипините, където са възприели терапия и превъзпитание... чрез танци! Успоредно с любопитните факти гимназистите не пропуснаха да подчертаят несвободата и честите случаи на насилие в затворите, като посочиха и бройката на местата за лишаване от свобода в България - 20.
Темата за казармите, определено далечна за днешните тийнейджъри, беше подготвена изключително въз основа на разкази на бащите на дванадесетокласниците. Затова в тяхното експозе фигурираше най-вече суровият режим във военните поделения - 
стотици лицеви опори и 3-километров крос
като наказанието за несправящите се е отново огромен брой лицеви опори. В презентацията бяха подбрани архивни снимки от войнишки клетви и парадни строеве, но също и фотографии на русенските военни поделения. 
Третата група ученици проследи историята на психиатричните клиники отпреди няколко века, когато поведенческите отклонения стават тема на медицината. Учениците подчертаха, че и днес все още няма абсолютно категоричен отговор въпросът „Кое състояние е нормално и кое - патологично?“, но обясниха връзката между психотропните препарати, използвани в съвременното лечение, и изпадането на пациента в зависимост. 
В темата за лагерите главният акцент падна върху концентрационните лагери, създадени от германските нацисти по време на Втората световна война. Възпитаниците на Дойче шуле приведоха много примери за зверското отношение, за изтезанията и 
мъчителното убиване под лозунга „Arbeit macht frei“ 
/“Работата те прави свободен“/ на евреи, цигани, славяни, хомосексуалисти в Аушвиц и Дахау. Вторият акцент в тяхната разработка бе посветен на съветските „военно-трудови“ лагери, които представляват важна част от съветската репресивна машина в твърде дългия период от 1923 до 1961 година. 
Другата тема, която също прехвърли определените за презентациите пет минути, бе посветена на тайните общества. Гимназистите с видимо увлечение разказаха за алхимиците, които търсят философския камък и се опитват да получат злато от какво ли не, за рицарите тамплиери, за масоните и дори не им стигна времето да представят розенкройцерите. 
Така учениците от 12 Б показаха, че независимо от разпространеното мнение, че днешните младежи предпочитат да не си затрудняват съзнанието с теми, върху които самото общество е наложило своеобразно табу, за тях тази материя е интересна и очевидно важна по пътя на постигането на тяхната собствена свобода. Накрая всяка от групите получи задачата само с една дума да назове това, за което е говорила. Така на специално табло бяха изписани: „Ограничения“ /затворите/, „Дисциплина“ /казармите/, „Лечение“ /психатричните клиники/, „Смърт“ /лагерите/ и „Мистерия“ /тайните общества/. А учителите Чакъров и Мандаджиева за пореден път показаха, че е много важно как ще подходиш към момчетата и момичетата, за да ги накараш да проявят интерес и да поработят допълнително, за да научат повече за нещата от живота.