Този месец едно от най-авторитетните родни издателства „Хермес“ навършва 25 години. В последните години неговият собственик Стойо Вартоломеев е чест гост в Русе - води български писатели, за да представи техните нови книги, прави срещи с автори в регионалната библиотека, връчва дарения за библиотеката и за читалища. И винаги при всяко свое идване задължително се отбива поне няколко пъти в книжарница „Хермес“. 
Стойо Вартоломеев идва не само в Русе, а прочертава маршрути в цялата страна със същата мисия. Едва ли е пресмятал колко километра изминава на година и колко са разстоянията за четвъртината век от създаването на издателството досега. Тези данни той оставя за статистиката. Но затова пък много добре си спомня началото.

- Как „тръгна“ издателство „Хермес“?
- Аз доста време бях един от редакторите в държавното издателство „Христо Г.Данов“ - пловдивското издателство, което беше едно от най-реномираните в цялата страна. Когато след началото на промените в края на 1989 г. държавната система започна да се разпада,  започнах да търся решение, което да ми позволи да правя това, което умея и което ми харесва. Така стигнах до намерението да създам собствена фирма - частно издателство. Когато родителите ми разбраха, че напускам държавната работа, изпаднаха в шок. Но аз вече бях решил. 
- А как изглеждаше това решение като реалност? 
- Ами то изглеждаше не особено престижно. Нямах средства, за да се заема направо с това, което исках да правя - с издателска дейност. Затова започнах с продаване на книги. Бях първият, който продаваше книги на Пешеходния мост над Марица в Пловдив. По онова време да продаваш книги на улицата, си беше крайно унизително, направо несретна работа, още повече за човек с висше образование. Но аз една година продавах книги точно там - на моста. И това ме въведе в законите на уличния маркетинг - а те пък ми помогнаха много после, когато вече реално се захванах с издателска дейност. 
- В онези години, когато ограниченията и табутата паднаха, хората купуваха много книги...
- Да, наистина купуваха много. До 1989 година се издаваха само определени автори, за западна литература имаше много сериозно сито, да не говорим за определени исторически или още повече окултни четива. Така аз понасъбрах пари и реших да пристъпя към осъществяване на основния замисъл. 
- А как дойде името „Хермес“?
- Един от моите съветници в дейността ми беше известният на пловдивчани д-р Тодор Янчев, знакова фигура за Пловдив, енциклопедист, интересуваше се от езотерика и окултни науки. Той стана кръстник на издателството, като му даде името на бог Хермес, но не на гръцкия бог на пастирите и пътешествениците и вестител на боговете, а на египетския бог Хермес, който покровителства познанието, мисълта и интелектуалците. Д-р Янчев ми каза: „Той ще те подкрепя и ще ти помага“. И наистина - стана така, както вече покойният ми приятел ми каза. 
- Кои бяха първите книги с марката „Хермес“?
- Първите три книги, които издадох, бяха трите части на „Тайнствените сили на природата“ на Камий Фламарион, езотерика. 
- И последва мечтаният успех?
- Нищо подобно! Издателството задлъжня и стигна кажи-речи до фалит! 
- Подобни неща също не бяха рядкост за хората, предприели бизнес в онези години...
- Да, но точно когато бях притиснат до стената и бях на ръба на фалита, ми помогна именно уличният маркетинг. Сетих се какво най-много се търсеше - и си спомних за онези книги, които много възрастни хора, в това число и моята собствена баба, пазеха и препрочитаха. Така започнах поредицата от класически любовни романи - онези романтични истории, където любовта почти винаги е платонична, но затова пък има много емоция. Така читателите сами ме насочиха към поредицата „31 забравени любовни романа“. 
- Но все пак и за тях са били нужни пари - за да пристъпите към издаването им, което да ви спаси от краха.
- Положението беше повече от драматично. Фирмата ми наистина беше пред фалит. Банките не даваха кредити на такива като мен - аз бях ипотекирал имуществото си. И на фона на всичко това разработвах стратегия за издаването не на една, а на цели 31 книги! Д-р Янчев ми предложи: „Хайде да те заведа при гледачка!“. Явно съм бил съвсем на предел, защото се съгласих. Отидохме, жената взе да си върши работата: кафета, разни там шашмалогии, по едно време взе да реди: „Тежки облаци са надвиснали, няма светлина в тунела, нищо светло не виждам...“. Ясна е работата - няма изход! Прибирам се още по-угрижен, а през нощта сънувам странен сън. Сънувам покойната си баба, аз я нося на ръце - да я изпращам на онзи свят, а тя ми нашепва: „Започнал си нещо, не го изоставяй!“. Събудих се сепнат и гледам на стената: силуета на баба ми. Както и да го мислех, бях получил божи знак. 
- И какво стана после? 
- След две седмици излезе първата книга от поредицата на любовните романи. Тиражът се продаде за три дни. Направихме допечатка. Също се продаде. Направихме втора допечатка от 30 000 тираж. И тя се изхарчи. Тази поредица беше същински издателски феномен. За година и половина издадохме 31 книги, всяка с по 120-160 хиляди бройки тираж, общо около 4 милиона екземпляра - нещо феноменално за издателска библиотека. И това ни даде възможност да правим мощна реклама и да наложим марката „Хермес“! Така тръгнахме - от 31 любовни романа и стигнахме до сегашната ни позиция на Номер 1 в страната. Сега сме едно от най-големите български издателства, годишно издаваме около 240 заглавия, на практика всеки работен ден се появява книга с емблемата на „Хермес“. 
- На 25-ата година от създаването на издателството какво друго ви радва? 
- Днес за издателство „Хермес“ работят около сто човека, имаме верига от 13 книжарници, представляваме една завършена структура, която работи - видимо успешно! За 25 години аз това успях да направя! 
- А на кого предавате тази реализирана мечта?
- Моята дъщеря Наталия, която е икономист по образование, започна да работи в екипа на „Хермес“ като касиер, след това стана главен счетоводител, после финансов съветник и сега вече е съдружник. Аз съм реалист и знам много добре, че човешката природа е лимитирана, така или иначе, колкото и на някого да му се иска да е вечен...
- Специален акцент в работата на ИК „Хермес“ особено в последно време са българските автори. 
- Да, издаваме много български автори. Първите 10-15 години след началото на промените четящата публика проявяваше по-голям интерес към чуждите автори, най-вече към американските, българските писатели оставаха извън периметъра на вниманието. Вероятно за това има и обективни причини - немалко от българските писатели, които следваха конюнктурата по времето на социализма, така и не успяха да надмогнат това, да се адаптират към новите условия. А белетристиката си има и своите специфики, така че нямаше как след първите пет-шест години внезапно да се появи нещо, което да слиса читателя. Но ето че се появиха нови имена, които постепенно се развиваха. Нашият траен интерес към българските автори е от пет години. 
- През това време с марката „Хермес“ излязоха много интересни и знакови заглавия. 
- Да. И аз не мога да не се гордея с това. Ние първи преиздадохме „Калуня Каля“ на Георги Божинов - удивителния роман, който бе открит от писателя Деян Енев и който безусловно пренареди челото на съвременната българска литература. 
- И предизвика нееднозначни мнения - което в българската литература не се беше случвало от доста време... Вие преиздадохте и други книги, които бяха емблеми за поколението на 70-те и 80-те, но днешните млади читатели дори и не подозираха за тях. 
- Актуализирахме творчеството на мощни писатели като Георги Мишев, Блага Димтрова, Анчо Калоянов. Напоследък издадохме няколко книги на Владимир Зарев, представяме новите романи на Емил Андреев и ми се иска да преиздадем и от ранните му книги. Съвсем неотдавна издадохме новия роман „Камбаната“ на Недялко Славов, която читателите вече оценяват като „една от най-българските книги“. 
- Но вие сте и издателството, което обръща внимание на младите и открива за читателите техните имена. 
- Да, това са Васил Георгиев, Александър Чобанов, русенката Вероника Денева, Ивинела Самуилова. 
- Вие ли ги откривате, или те идват при вас?
- И едното, и другото. Някои идват, тъй като очевидно смятат, че при нас ще намерят по-добър прием, обективна оценка, грижовно отношение от страна на редакторите и на целия екип. 
- Това отношение често е мечтан лукс за авторите. 
- В издаването на български писатели понякога има и много екшън, много усмивки, много гримаси. Сблъскваме се нерядко с автори, които не са свикнали да подписват договори, случвало се е дори известни писатели да се държат като дилетанти... Аз съм категоричен, че в отношенията писател-издател трябва да има професионализъм, всичко трябва да е регламентирано, авторът и редакторът да работят в екип, при това да го правят професионално, сериозно, отговорно. Впрочем, точно тази екипна работа оцени високо и Хорхе Букай, когато подготвяхме неговите книги. 
- Но вашата работа не свършва с издаването на едно книжно тяло. След това дори вие самият тръгвате да представяте новото издание. 
- Аз съм убеден, че проблемът не е в издаването на една книга, а в това какво става с нея след това. Затова правим национални литературни турнета - срещаме се с различни читателски аудитории в различните региони, а нищо не може да се сравни с живото общуване. Ето, тази година даже отложихме издаването на две книги - просто си дадохме сметка, че няма да имаме ресурс за национални турнета за тях и това няма да се отрази добре на книгите. С други думи, гледаме сериозно на издаването на български автори. И така е навсякъде по света - основно издават родните си писатели и по-малко външни. А заедно с това се опитваме да върнем читателите към нормалността.
- За 25-годишнината на издателството правихте поредни жестове от дарения.
- По повод тази знакова за нас годишнина даряваме книги на български автори на стойност 25 хиляди лева в 5 български региона. В три вече сме направили даренията: по 5000 тома сме подарили в Русе, Велико Търново и Благоевград, предстои да го направим в Сливен и Пловдив. Това е един от начините българските читалища да се сдобият с нови издания, за които нямат никакви пари. Парадоксалното е, че ние правим това дарение, а за него дължим 5000 лева ДДС. Питам: издателство „Хермес“ дарение ли прави, или сделка? Ако е сделка, тогава къде са ни парите, защото вместо да печелим, ние сме на загуба? За пореден път през пролетта направих предложение да отпадне ДДС при даренията на книги - както сега приеха това за дарени храни. Отговорът е мълчание. Наистина не разбирам къде е причината. И читалищата, и библиотеките са държавни, всяка книга се завежда под номер, няма никакви измами и далавери. А ние така отменяме една грижа на държавата за читалищата и библиотеките. Това е абсурд. Както е абсурдно и това, че учебната литература също се облага с ДДС. Впрочем, в Италия ДДС за книгите е 4%, в Испания - също 4%, в Полша - 0%...  
- А издателят Стойо Вартоломеев няма ли да издаде и своя книга? 
- Преди време имах издадена, но имам и една неиздадена - литературна анкета от 1984-1985 г. с поета Усин Керим. Досега в „Хермес“ сме издали 10 литературни анкети, предполагам, че ще дойде време да публикуваме и тази за Керим. 
А колкото до моя книга - като се оттегля от активна работа, ще напиша моята книга. За това, което се е случвало през всичките тези години - от пешеходния мост над Марица до създаването на голяма издателска компания. Има какво да разкажа от записките на начинаещия бизнесмен до срещите ми с автори като Хорхе Букай, Жозе Сантуш, Александра Маринина. Но сега в момента съм влязъл в ролята на Матей Миткалото: обикалям градовете с писатели, обикалям книжарниците, отваряме нови. Това е част от съдбата ми. Приемам я с усмивка. Какво пък - харесва ми!