Ако питаш за нотариус в Русе, първото име, което ще ти кажат, е на Цвятко Миланов. Бай Цвятко, както го наричат всички, е емблема на нотариата. Дори таксиметровите шофьори не питат за точния адрес, откарват те направо до кантората му, а по пътя разказват как и те са ходили там, и родителите, и балдъзата, и тъстът или някой друг от родата.
Цвятко Миланов е живата история на нотариалната дейност в Русе. От 55 години работи като нотариус. Единствено за него при приемането на закона за частните нотариуси е направено изключение. По закон за нотариуси не могат да кандидатстват юристи над 60-годишна възраст, но на него му издали специално разрешение - заради всичките му заслуги и заради името, което се знае в цяла България.
В сряда бай Цвятко чукна 87 години. Но думата „пенсиониране“ в кантората е забранена.
Пенсионер без право на пенсиониране
Всъщност Цвятко Миланов е пенсионер, и то може би единственият в България, който не протестира срещу ниската си пенсия.
„Доволен съм от пенсията, не се оплаквам“, казва Босът.
А няма и как да го направи, защото той не е спрял и за секунда да работи. Живее в блокчето точно над кантората. Първи отива в офиса, още в 8.00 часа е там, с кафето и вестниците. А после посреща първите клиенти и изпраща последните.
И до ден днешен в гардероба му има само костюми: „Вярвайте, истинска мъка е, когато отиваме някъде сред природата - ами че той почти няма други дрехи освен официалните, така е свикнал - купува все за работа“, смее се дъщерята Снежа.
Аха бай Цвятко да отвори дума, че му е време да се оттегли, и отгоре му скачат и дъщерята Снежа, и внучката Адриана. „Догодина ще напусна, Цецо като се дипломира. Иначе няма да има място за него в кантората“, жертвоготовно в името на внука промълвява бай Цвятко. „Ще се намери място и за него. А ти какво ще правиш сам пред телевизора?“, контрират двете жени.
„Той идва тук, защото животът му е тук - той живее с проблемите на хората. Пък и какво пенсиониране ще е това, той живее над кантората, краката сами ще го водят насам само като излезе от вратата. Мама, да е жива и здрава, като се пенсионира, се застоя вкъщи. И я започнаха болежки, темите на разговор станаха други, средата й се промени, промени се и тя. Какво ще му е на баща ми - нека си идва тук, докато може, нека се среща с хората, да се чувства полезен, ние помагаме в работата, няма да се товари“, казва Снежана.
Семеен бизнес в името на закона
На Бай Цвятко в кантората викат Босът. Всъщност малцина знаят, че там около него се е събрало половината му семейство. Внучката Адриана също е нотариус. Дъщерята Снежана пък върти цялото деловодство. Столче има и за Цецо, който е един от тримата внуци и догодина завършва право, а сега само помага. На него също се разчита да продължи не само името на бай Цвятко, но и работата му.
„Започнахме на абсолютен риск. Тогава Адриана още не знаеше какво иска да работи, той я попита искаш ли да помагаш, тя тръгна и така започнаха, като на шега. Имахме един офис отсреща, срещу сегашната ни кантора. Беше тесничко, можеше две бюрца само да сложиш. Там започнаха. И се оказа, че са взели правилно решение“, разказва Снежа. Сега кантората на практика предлага това, което на Запад разбират под понятието „семеен нотариус“: цели родове ходят на едно и също място - и клиенти, и нотариуси просто се наследяват - от баща на син, от син на внук и така столетия наред.
В момента в Русе има 19 нотариуси. Повечето от тях имат кантори на пъпа на града, а бай Цвятко е доста встрани от съда и обичайната глъчка около него. Но опашката пред вратата му никога не секва.
„Той не работи за пари. Имаме си всичко, не е в това въпросът. Но него са го възпитали така - да е полезен. Ние сме в услуга на хората, казва. Той вярва в това. А и нас така ни е учил още от самото начало - че сме в услуга на хората и трябва да направим всичко, за да ги обслужим както трябва. Защото за да дойдат до нас, те са минали през още поне седем други кантори, но са ни предпочели - а това е доверие, което трудно се печели и лесно се губи. Той ни е пример за всичко. Особено със спокойствието, което никога не губи“, разказва Адриана.
Всъщност бай Цвятко наистина е един изключително спокоен човек. Не говори много, повече обича да слуша дъщеря си и внучката, които винаги бърборят около него и все намират за какво да се засмеят. И точно в това е най-голямата му сила - да изслушва другите. „Има хора, които чакат с часове да седнат при него, само и само да си поговорят. Ама за 15 минути всичко ще си разкажат, и какво е станало със съпругата, и къде са отишли децата, че едното, че другото - целият живот си изприказват. А той ги изслушва. Не съм го видяла нито веднъж да се сопне, да отреже някого, напротив. Той е човек с такова спокойствие, какъвто друг просто не съм виждала. Като го няма дори за ден в кантората, което се случва изключително рядко, веднага се усеща. Всички се опитваме да бъдем като него, ама някак не става“, признава си Снежа.
Адриана пък разказва как заедно с дядо си ходила по адреси. И останала трогната, като видяла как го чакат там: „Нотариусите не обичат много да ходят по адреси. Знаете, има къщи, в които трябва направо с противогаз да се влиза. Но той никога не е отказвал. И когато съм ходила с него, съм виждала как хората го чакат, просто искат да дойде той, да му обяснят, да му разкажат. Като седне и се почва - ама ти помниш ли това, помниш ли онова. А е имало случаи, когато и софра са слагали - коя баба баница му разточила, друга супичка му сготвила. Обичат го хората, това е“, казва Адриана.
Много ли са или малко 55 години работа
„Най-известният съм, защото имам най-много години стаж. И да се гордея, няма за какво - аз просто съм си вършил работата“, смята бай Цвятко.
Започнал е да работи като нотариус в далечната 1958 година. Преди това бил юрисконсулт на Околийския народен съвет в Тутракан, а още по-преди носел автомата на гръцката граница три години поред като войник. „За тези три години край Крумовград забравих всякакво право“, спомня си сега бай Цвятко.
Родът му е от Босилеградско. През 1918 година 20-тина души от село Божица в Сръбско тръгват към Майка България. Спират с влака край Лозница и остават там. Оженили се, оземлили ги и останали завинаги. „Сега имам рода из цяла България - в Ломско, Монтанско - все бежанци оттам. А аз ходих веднъж до Ниш, но никога не стигнах до това село, от което сме тръгнали като род. А доколкото знам, то вече го и няма“, казва бай Цвятко.
Когато дошъл в Русе като стажант-юрист, големите квартали „Здравец“, „Дружбите“, „Чародейка“ изобщо ги нямало. Градът се побирал в центъра и тук-там по някоя панелка, белег на започващия кипеж на социалистическото строителство. Около 20 години бай Цвятко работел сам като нотариус за целия град - от други нямало нужда. Но после работата станала много, назначили още две колежки. За една от тях, покойната вече Марика Цолопану, още се разказват легенди в Съдебната палата. Цолопану не допускаше никого по къси панталони в нейната светая светих - храмът на Темида, и безкомпромисно отказваше да изповядва сделки, ако клиентите не са прилично облечени. „Тя и мене ме оглеждаше, като минавах през съда. Така ми се караше, ако съм с къса пола или деколте, все викаше къде съм тръгнала така неприлично облечена. И аз си знаех, че ако се наложи да мина да взема едно левче от тати, трябва да съм с униформата“, спомня си Снежана.
Сега обаче конкуренцията е жестока - все пак 19 кантори за град като Русе съвсем не са малко. „Няма страшно, работа има за всички. А и не съм видял фалирал нотариус“, казва бай Цвятко.
Рецептата за дълголетие: обичта на близките и спокойствието
Рецептата за дълголетие на бай Цвятко е проста: спокойствие, здраво и сплотено семейство, умереност в храната и напитките. И хубава народна музика, която да ти радва душата.
„Никога не съм го виждала ядосан, никога не е посегнал да ни удари - нито мен, нито сестра ми, нито внуците. Много е спокоен. Даже казвам на майка, когато тръгва да ни поучава как трябва да се държим с нашите съпрузи, че тя по-скоро трябва да си мълчи. Защото на нея й е било лесно - случила е на най-добрия. Друг като него просто няма“, казва Снежа.
Съпругата на бай Цвятко - Пенка, е единственият човек, който по-рядко влиза в кантората. Но пък децата винаги я търсят за мнение, защото тя е зодия Лъв - решителна е, бързо дава верните решения и има твърдостта да ги отстоява.
Пенка е със 7 години по-млада от бай Цвятко. Навремето била голяма хубавица, това личи и досега. Ама и бай Цвятко бил един засукан ерген, с буйна коса и решителен поглед. Запознали се на площада пред Съдебната палата, той дошъл да кара стаж като юрист, тя пък записала в Медицинския колеж. Срещнали ги роднини. И двамата веднага пламнали. А няколко дни по-късно вече били женени. Оттогава досега са все заедно - отгледали са две дъщери и се радват на трима внуци.
„Честно казано, не съм чувала да е кръшкал някога, въпреки че беше голям хубавец на младини. Обичат се много и до днес“, казва Снежана.
Освен семейството, голяма радост за бай Цвятко са и приятелите. И сега при хубаво време можеш да ги видиш - пъстра групичка от побелели адвокати и съдии, които бистрят политиката в някое от заведенията пред Халите. Много от старата компания вече ги няма, други са заминали при децата в София. А има десетки други, които просто отиват в кантората, колкото да го видят и да си поговорят за болежките, за децата, за проблемите, за пенсията...
„Щастлив съм, за нищо не съжалявам, доволен съм от живота, който изживях. Най-важното е, че съм здрав и че децата са около мен. Пожелавам си да съм все така, ей тука, както ме виждате“, казва бай Цвятко. И сам заравя темата за пенсионирането дълбоко, дълбоко.