Чар, излъчване, перфектна форма, харизма, усмивка, грация - качества, които всяка участничка в конкурс за красота, притежава. Когато обаче към тях се добави солидна доза интелект, спортна мотивация, а традиционният за манекенките автор Паулу Коелю се замени с Достоевски, се появява образът на 21-годишната красавица Радост Стоянова, която тази година ще представя Русе на конкурс-спектакъла „Мис Национален отбор“, който ще се проведе на 20 ноември на домашна сцена - в „Булстрад Арена“. Следва веднага да се отбележи, че Радост не е типичната миска. Шоуто също е коренно различно от останалите конкурси за красота, въпреки че в наименованието му има „мис“. 
Този конкурс е различен, той е с цел и кауза, а те са спортът. В конкурса 
реших да се запиша, защото съм професионална спортистка и знам какво ми е дал спортът
Чрез този конкурс ние, участничките, се опитваме да възродим интереса на младите към масовия спорт, да ги върнем по стадионите, залите и по този начин да помогнем на професионалния спорт. Професионалният спорт трябва да се подкрепя, въпреки че виждаме неуспехи. Аз лично виждам всеки ден къртовския труд, който се полага и не са виновни спортистите, че няма резултати. С подкрепа и вяра се постига много и ние трябва да ги подкрепим, казва русенската красавица. 
Тя започва да се занимава активно със спорт още от ранна детска възраст, а от две години тренира при Валя Демирева в София, като са се насочили към по-големи върхове и тази година се готвят за европейско първенство по лека атлетика до 23 години. 
Радост е родена и израснала в Русе, а спомените й от детството са прекрасни. 
Имах много спокойно детство в квартал Образцов чифлик
Там всичко е в поляни, горички, далеч от града, трафика, мръсотията и съм прекарала детството си в игри и в свобода. Свободата да излезеш на поляната, да тичаш, да не се страхуват родителите ли, че може да те блъсне кола, спомня си русенската красавица. 
Радост завършва Немската гимназия в Русе с най-високия успех във випуска, а в момента учи „Фармация“ в Медицинския университет в София. Никога обаче не забравя учителите си и поддържа контакт с тях. 
Имах страхотни преподаватели в Дойче шуле, които ми дадоха много. Взела съм от всеки по нещо и всъщност тук се изградих като личност. Бяха много грижовни, отдадени на децата, с които работят и най-важното е, че го правят с удоволствие, споделя къдрокосата чаровница. 
Още в училище много я влече химията, а биологията пък винаги й е била интересна. Затова и Радост се насочва към фармацията, като споделя, че не й е лесно, но ако човек е организиран, нещата се получават. Доказателство за това е, че тя е 
отлична студентка и стипендиантка
Безспорно спортът калява характера и прави човек отговорен и организиран. Радост също не го отрича. 
Спортът ми е дал изключително много, мога да кажа само суперлативи. Той ме направи много дисциплинирана, последователна и търпелива. А да имаш търпение в днешно време е голям плюс. Трябва да си постоянен и търпелив, за да постигнеш големите цели, които си си поставил. А без търпение големи цели трудно се постигат, даже никак. Не разчитам на късмет, всичко е труд, казва категорично русенската красавица. 
Затова и сега с участието си в конкурс-спектакъла „Мис Национален отбор“ тя иска по по-нестандартен начин да даде също нещо от себе си на спорта. 
Аз започнах с волейбол и той ми е страст от малка, но бих се радвала, ако стана носителка и на някоя от другите две титли - мис Национален отбор по баскетбол или футбол. Целта е да подкрепяш спорта без значение какъв е той, споделя Радост. Самата тя не приема конкурса като съревнование и подчертава, че всички участнички са достойни. 
Която и да изберат, ще върши работата си прекрасно. 
Бих се радвала, ако аз съм човекът, който ще помогне,
допълва русенската красавица. 
Претендентките за титлата „Мис Национален отбор“ всъщност са 16 момичета, като идеята на тазгодишния конкурс не е само да се изберат талисмани на националните отбори по футбол, волейбол и баскетбол, а да бъде в подкрепа на масовия спорт в Русе.
Първи стъпки във волейбола Радост прави в „Дунав“, когато е трети клас, а след това продължава в училищния отбор по волейбол, който е и клубен. 
Ходихме на регионални турнири, състезания, веднъж бяхме на републиканско. Волейболът запали интереса ми към спорта, а след около година тогавашната ми треньорка по волейбол, учителка по физическо и бивша волейболистка Елена Маринова, забеляза, че съм по-бърза от останалите. По това време имаше едни състезания „Глобул старт“, които се организираха във всеки град и излъчваха победители от всички градове. Тя ме заведе и с изненада бих всички. Когато 
спечелих регионалното първенство, без изобщо да съм тренирала лека атлетика,
отидох в София на финал, станах трета и взех медал. Повечето деца, които бяха там, вече се занимаваха по-сериозно с лека атлетика и провеждаха тренировки, докато аз бях на талант. Тогава всички треньори тук ме забелязаха и започнаха да ме дърпат, но аз казах: „Не, аз си обичам волейбола и искам да тренирам това, не искам и да чуя за лека атлетика!“, разказва с усмивка успешната спринтьорка. 
По това време тя е капитан на отбора по волейбол, в който обаче играчите не успяват да се стиковат и затова Радост решава да опита с индивидуален спорт. Това пък много зарадвало родителите й, които като малки също са се занимавали със спорт - баща й с борба, а майка й с лека атлетика на дълги разстояния. 
В 6 клас реших, че започвам да тренирам лека атлетика, като тренировките ми бяха при треньор, който се занимава само с подрастващи - без нищо специално и никакви по-тежки натоварвания. От една страна това беше и по-добре, защото на такава възраст не трябва да се форсира детето, тъй като после няма резултат, спомня си Радост. 
Първата си титла печели на 60 метра
на ученическа спортна школа. Самата тя също вижда, че бързината й е по-силната страна от издръжливостта и оттогава решава, че леката атлетика е нейният спорт. 
Въпреки тренировките обаче Радост никога не оставя ученето на заден план.
Не ми беше трудно, защото бях ученичка, която си гледаше училището, бях много любознателна и все още съм, разбира се. Излизането по кафета, дискотеки, заведения не ми бяха много на сърце, казва къдрокосата чаровница. 
Днес Радост може да се похвали с редица постижения и медали. Била е петкратна шампионка на България в спринта на дисциплините с 60, 100 и 200 метра. Има трето място на Балканите на 200 метра при девойки старша възраст и е полуфиналистка на европейско първенство за жени 4х100 през 2014 г., където беше квартет с Ивет Лалова. 
Русенската красавица 
опитва да запали и по-малкия си брат Вилиян по леката атлетика,
но не успява, тъй като неговата страст се оказва волейболът. Дори на последния ученически турнир е получил грамота за най-добър нападател. Радост често мотивира и много свои приятелки, които я питат как да влязат във форма, а тя им помага със съвети и препоръки. С доста от тях съм извървяла първите стъпки, правили сме заедно тренировки, показвала съм им нагледно какво и как трябва да правят, казва лекоатлетката. 
Тя има изключително натоварено ежедневие, като всяка сутрин се събужда малко след 6, отива в университета, а следобедните часове на тренировка, която продължава около 3 часа. 
След това трябва да почива, защото много важна част от тренировъчната работа и изобщо от цялата подготовка за състезание е възстановяването. 
Не може след това да хукнеш на дискотека и да разпиляваш енергия. Трябва да се съхраняваш, за да може на другия ден да си свеж за следващата тренировка, обяснява Радост. 
Здравословното хранене също е задължителна част от подготовката, като русенската красавица е категорична, че 
няма как да се тъпчеш с вредни храни и да очакваш резултат
Това, което приемаш, гради мускулатурата, а тя трябва да се гради със здрави тухли, обяснява образно атлетката. 
В изключително малкото свободно време, което й остава, Радост обича да чете руска литература и по-специално Достоевски и като всеки млад социален човек излиза с приятели, на кино, на разходка. Напоследък все по-рядко й остава време да се прибира в Русе, тъй като тренировките в спринта са такива, че ако имаш 2-3 дни почивка, все едно цялата работа, която си свършил, рухва. 
Лекоатлетката споделя, че често я натъжава това, което се случва в спорта и то всъщност е нейна лична болка. Най-прясната такава история е от последния й лагер, където е имало джудисти.  
Имаше едно момче, което се занимава професионално с джудо и сега беше на олимпиадата. Мисля, че беше в седмицата, но той го прие като провал, а то всъщност е изключителен успех. Той е такъв талант, който ще го загубим най-вероятно, защото за мъжете е много важно да имат финансова стабилност, понеже те градят семейство. В този спорт той няма сигурност и след 2-3 години, когато ще са му най-силните години, той ще си търси работа. Той няма да може да даде 100% от себе си.
Спортистите трябва да се обгрижват и да са сигурни,
за да правят по-добре това, което правят, а именно да тренират сериозно. Лошото е, че няма професия спортист, а то си е точно професия, споделя Радост. 
Радват я позитивните хора и любовта, която получава от околните. 
Не мисля, че този живот трябва да е пълен с негативизъм. Обичам всичко позитивно, обичам като се събудя да видя слънцето, то ми дава настроение. Не обичам дъждовните дни, казва русенската красавица.