Галина ДЖУРОВА
„Към пет часа поехме отново (на 9 юни - б.а.), преминавайки през силно гориста местност и по тесни селски пътища. Около девет часа стигнахме покрайнините на Русчук, свихме рязко надясно и минахме през града в търсене на подходящо място за лагер.“ Така започват спомените за Русе през 1913 г. в „Дневника на пътешественика“.
Робърт Андрю Скот Макфий е роден през 1868 година в Ливърпул. Семейството му е заможно и притежава захарни рафинерии в Шотландия. Дядото, либерал и член на парламента, създава през 1838 година рафинерия в Ливърпул. Детето учи в елитно частно училище, а след това в университетите в Кеймбридж, Гьотинген и Единбург. Завършва образованието си с бакалавърска степен по химия. Възпитан в традициите на шотландската презвитерианска църква, в университета в Кеймбридж е активен член на религиозни кръгове и дори преподава религия на бедни момчета. Но след завръщането си от едно ваканционно пътуване до САЩ, той престава да ходи на църква, силно разколебан в християнството. За кратко се записва в армията като редник, което не е прието за човек с неговото социално положение. В по-късни години от живота си отново се обръща към църквата, като вид социален дълг.
През 1896 година в Ливърпул е създаден Университетски клуб, като неформален дискусионен клуб. Макфий е един от първите му членове. Там са и някои водещи по това време учени, сред които Джон Сампсън - основна фигура сред група вдъхновени изследователи на циганите. Той е и първият библиотекар в Университета в Ливърпул. Макфий се сближава с него и така се заражда интересът му към ромския начин на живот.
През 1896 година, след смъртта на майка си, младият 
Макфрий започва работа в семейната компания като обикновен работник
Постепенно се издига в йерархията и остава във фирмата до края на кариерата си. 11 години е и председател на борда на директорите.
Когато навършва 30 години, т.е. през 1898 година, се насочва към различни занимания през свободното си време, които му носят удовлетворение. Едно от тях е изследователската работа, свързана с циганите. През следващите години Макфий се ангажира интелектуално и емоционално с тази тема и става авторитет по въпросите на ромите, езика и фолклора им.
Роми е българизираната форма на „рома“, което означава хора. На цигански думата „ром“ означава „мъж, съпруг“. Според етнолозите названието цигани е по-широко от роми и включва и други цигански общности. В разговорния език думата „мангал“ е пренебрежително или обидно обръщение.
През 1907 година Джон Сампсън убеждава Макфий 
да съживи съществуващото Общество за цигански знания
Заемайки се с тази задача, той постепенно става вдъхновяваща и водеща фигура на изследванията, които се публикуват в списанието на Обществото. Работи като редактор и като секретар на изданието до 1914 година. Записва диалекти, фолклорни разкази и песни от различни цигански общности. През 1913 година има вече книга с очерци, издадена със собствени средства. 
В ролята си на редактор Макфий се запознава с друг изследовател на циганите, публикувайки негови статии. Това е Бърнард Гилиат-Смит (1883-1973), който след завършване на образованието си в Кеймбридж, постъпва на работа през 1907 година в Британската консулска служба. Отначало е назначен за кратко в София, а след това почти четири години е вицеконсул във Варна - от 1911 до 1915 година. По време на работата си в България посещава цигански групи и публикува серия статии за техния език и фолклор. По време на отпуск в Англия
Гилиат-Смит се среща с Робърт Макфий и го кани да посети България
На 22 април 1913 година британският изследовател на циганите Р.А.Скот Макфий напуска Ливърпул с кораб, за да остане в историята и като британски пътешественик на Балканите в началото на 20 век. От 9 до 12 май посещава цигански общности в Атина и Солун. 
На 14 май пристига във Варна, където се запознава с различни места, населени от цигани. В България остава 27 дни. По това време българското правителство поема контрола над железниците, нараства и напрежението в навечерието на Втората балканска война. Затова Макфий предпочита да е по-близо до българо-румънската граница, за да може лесно и бързо да напусне страната, при евентуално ескалиране на конфликта. От Варна тръгва към Русчук с петима цигани, мъже и жени - доброволни придружители в нелекото му пътуване с каруца.
Впечатленията си от преминаването през Североизточна България англичанинът издава в книга през 1916 година. През 2007 година дневникът му, в съставителство и бележки от Т.  Г. Ашплант, професор в Ливърпулския университет, излезе и на български език.
Пресичайки Дунавската равнина, британецът споделя: „Пейзажът не предлагаше някакви забележителности, природата не бе привлекателна. По-късно, 
когато приближихме Русчук, дърветата и селата станаха по-многобройни,
а понякога изникваха и гори...“.
Като влизат в града, първо попадат на открит пазар, заобиколен от множество селски каруци. Там срещат и първите цигани, познати на единия от придружителите на Макфий.
Циганите в града са така наречените от Гилиат-Смит, британския вицеконсул във Варна, „уседнали християнски цигани от Русчук“.
Преди групата се състояла от номадски гребенджии (производители на гребени), възприели по-късно уседналия начин на живот. 
Техният шерибашия се казва Милано Николов - фалшификатор на пари, самообявил се за цар („тагар“) на циганите,
както предпочита да го наричат. Според описанието на Макфий, Милано не е висок, но има внушителен вид и е облечен с обикновени западни дрехи. Лицето му е в белези от шарка и би било отблъскващо, ако не е циганският плам в очите. Има млада и красива жена.
Същата сутрин циганите кръщават бебе. Новопристигналите са поканени на празненството. Настаняват англичанина на почетното място до кръстника, който е не друг, а Милано, водещ веселбата от началото до края. Гостът го определя като грижлив и добър домакин, който забавлява всички, разказва вицове, пее на български и на ромски. Но Милано има и тъмна страна - убил е един не-циганин (тази е думата, която използва Макфий в Дневника си - б.а.), защото бил груб и непочтителен с жена му. После 
наел адвокат и чрез немалки подкупи откупил свободата си
Пътешественикът се запознава с въпросния адвокат и установява, че Милано казва истината.
„В Русчук няма постоянна циганска махала, но няколко цигански семейства живеят заедно и както обикновено - в близост до общественото сметище. Техните къщи бяха доста по-големи от обичайните къщи в циганските махали; също така имаха и градини или дворчета...“, описва наблюденията си Макфий. 
В една такава къща се развиват гореописаните действия. На госта му прави впечатление, че по време на тържеството „жените... седнаха близо до вратата и ядоха отделно... Имаше изобилие от храна... гостите се нахраниха и пийнаха добре, започна основната церемония от празненството... Наехме една каруца и преминахме по улиците и предградията - всички постройки (на циганите - б.а.) бяха доста нови и хубави, със солидна гипсова мазилка...“.
Вечерта англичанинът и един млад циганин от тържеството наемат каруца, за да разгледат Русчук нощем. 
С лекота изхарчват 20 франка - пият вино и бира в няколко ресторанта и кръчми
Влизат в яркоосветени мохамедански кафенета, „в атмосферата на изкуствена веселост и фалшив разкош“, където се обгрижват и мъжките страсти. Влизат и в едно кино, но погледали само няколко минути, тръгват към къщата, където е кръщенето - да нощуват там. 
На следващата сутрин отиват до къщата на Марино Николов - брат на Милано. Макфий споделя впечатлението си: „Той имаше удобна малка къща с две стаи - с хубави килими навсякъде, но без мебели, с външни помещения, както и цветна и овощна градина. Докато седяхме и пиехме кафе, другите членове на рода постепенно се присъединиха към нас, за да подновим тържеството, по случай кръщенето“. 
Всички се хвалят как са крали коне,
а Милано пита госта има ли много фалшиви пари в Англия.
По-късно същата сутрин Макфий отива в британското консулство в града, да оформи визата си. От коменданта научава, че  в града има адвокат, който се интересува от циганите - д-р Марко Марков.
По-късно пътешественикът се среща с него: „... изискан и способен човек; бе пътувал много по света - дори и до Лондон, и говореше няколко езика, като английското му произношение бе необикновено правилно. Без съмнение той се отличаваше с високи идеали и хуманност, защото кой друг би се опитал да осигури политически права на презираните цигани - права, които им се полагаха по Берлинския договор, но които не бяха получили реално“. 
През 1905 година адвокатът основава комитет от ромски представители от различни области, обикаля страната и изнася речи в защита на ромското население. Марков дава на Макфий копие от първия манифест на комитета и 
за англичанина той става много важен документ
от историята на циганите. 
„Поговорихме си за „Египетската афера“, за омразата към циганите на Балканите, за процеса срещу Милано, за един университетски професор от София, който познавал добре ромите, и още хиляда и една теми, които две сродни души напират да споделят при неочаквана среща. Разговорът ми с този мъж бе толкова интересен, че си тръгнах от Русчук със съжаление“.
Празненството за кръщенето продължава и царят Милано го кани в дома си - „хубава къщичка с три стаи в средата на двор, който бе опасан от висока дървена ограда. Вътре имаше някакви мебели, картини и една икона със свещ пред нея... 
Жена му ни донесе кафе и целуна ръцете ни... 
В двора на Милано имаше лоза, няколко високи дървета и леха с цветя... Там видяхме една нова и по-голяма постройка - почти завършена и готова за живеене... Наблизо имаше и една барака, където живееха слугите“.
Милано, русенският фалшификатор на пари, явно е харизматична личност, щом заинтригуваният Макфий го включва в книгата си.
От Русе пътешественикът отпътува по река Дунав на австрийски параход и през Румъния се прибира в родината си. А в дневника си отбелязва „Тръгнах си от Русчук със съжаление...“. 
Когато избухва Първата световна война (1914-1918), Робърт Макфий се присъединява към Ливърпулския шотландски батальон доброволци, сформиран още през 1900 година в отговор на националните страхове, относно британската военна мощ, породени от неуспехите на англичаните във войната с бурите през 1899-1902 година. По време на войната здравето му се влошава. Това налага през 20-те години на 20 век да се оттегли от семейния бизнес. Умира през 1935 година.
Дейностите, с които Робърт Макфий е ангажиран през годините, са смесица от граждански и културни интереси. Впечатленията му от циганите в България ни карат дълбоко да се замислим и да си зададем въпроса: могат ли днешните цигани в нашата страна да достигнат нивото на предците си, описано в дневника на техния изследовател, за които година по-късно той казва: „При всички случаи циганите във всяка една страна са като ходещ музей от заимствана народна мъдрост...“. И преди да искат да им се помага за всичко, трябва да желаят искрено да си помогнат най-напред сами - чрез образование, култура и постепенно загърбване и освобождаване от негативните черти, които им пречат да имат живота на средностатистическия българин.