В това уверява украинският учен-генетик и патолог проф. Виктор Досенко. Предлагаме ви в превод най-интересното от интервюто с проф. Досенко, публикувано в популярен медицински сайт.

- Проф. Досенко, в днешно време много медици и учени насочват усилията си в борбата със стареенето. Появяват се прогнози, според които продължителността на живота на човека в недалечно бъдеще може да стигне до 150 години. Смятате ли, че това е реално? Или нашият организъм не е програмиран за такова дълго съществуване?
Аз смятам, че съществуват основания за такива предположения и прогнози. Не е тайна, че през 20 век значително се увеличи продължителността на живота и всичко това е свързано с развитието на медицината и социалното осигуряване, с разрешаване проблемите на продоволствията. Всичко това намали случайната смъртност от вирусни заболявания, от остри сърдечно-съдови заболявания и т.н. Медиците се научиха да спасяват хората от тези тежки състояния. Ако на човека са му стеснени коронарните артерии например, поставят стентове или „правят” изцяло нов кръвоносен съд. Всичко това беше невъзможно дори да си го представим преди 30-40 години. Сега такива операции се правят масово навсякъде по света. И се спасяват хиляди човешки животи. Системата на ранна диагностика също играе своята роля в удължаването на живота. Например биохимичният скрининг помага в много ранен стадий да се открие рак на простатата. И мъжете в цивилизованите страни задължително си правят такова изследване. Социалните служби и системата на медицинско застраховане там следят за това. Вижте например как работи този модел в Германия.
На човека му припомнят, че трябва да се подложи на такова изследване, той отива и му се полага безплатно… След още две години пак, след това пак и т.н. Ако изведнъж му открият повишено ниво на въпросния маркер, го изпращат при специалист. И ако започне навреме лечение, той ще бъде жив и здрав. И ще му окажат безплатна медицинска помощ. Но ако не се подложи навреме на този анализ, а след това отиде при лекаря вече в напреднал стадий на заболяването, тогава ще трябва да си плати лечението. Това е много разумна и справедлива система, която помага болестта да бъде открита в ранен стадий. Затова смятам, че в близките години продължителността на живота на човека може да доближи тези граници, които вече са достигнати от дълголетниците.

- Т.е. 120 години? 
Да, точно така. Като ще се увеличава и дейната част от живота, когато човек е здрав и прав и със запазен ум по-дълго време ще си позволи да работи, ще пътува, ще помага на децата и внуците, както и ще бъде по-малко зависим от медицината. Т.е. смъртта може да се отложи. Но стареенето няма как да се победи. Всички стареем.
 
Стареенето е нормален биологичен процес
 
и борбата с него е безсмислена. Не е нужно да се борим с него, а да оптимизираме и удължим този период от живота на човека. И това до голяма степен зависи от самия него.

- Какво да предприемем и да променим?     
Най-важното правило е ограничаването на храненето. Животното, което изяжда по-малко, отколкото му се иска, живее по-дълго. А това е свързано с един вътреклетъчен процес, наречен автофагия, т.е. самоизяждане. Това е крайно важен процес, който задължително трябва да се случва в организма. Той се отключва именно от недостига на външни аминокиселини. Когато клетката не получава храна отвън, тя започва да изяжда сама себе си, в добрия смисъл на думата, разбира се. Търси отработените белтъчини, „шлаките”, увредените органели и ги пуска за вторична обработка. Ако непрекъснато осигуряваме хранителни вещества на организма си, автофагия няма да се случи. А заради блокиране на нейната работа, както вече е доказано, се развиват болест на Алцхаймер, онкологични и сърдечно-съдови заболявания.

- Т.е. всички болести могат да се нарекат болести на преяждането?   
Да, разбира се. Те са резултат от неадекватното хранене през целия живот и особено когато започне стареенето – от 45-50 години нататък. Т.е. ако човек вече е започнал да старее, но не е променил хранителните си навици, а яде толкова, колкото и преди. Най-простичкият начин да се следва това правило е недояждането, просто ставайте от масата малко гладни и от време на време се отказвайте от ядене. Ето това ще удължи стареенето. За начало можете да започнете с по-малко храна в определени дни, впоследствие опитайте да гладувате цял ден в седмицата. Тук всичко е индивидуално, нужно е да се вслушвате в организма си. Ако усетите, че в резултат от гладуването ви става все по-добре, тогава опитайте два дни в седмицата да не ядете. Въобще нужно е трезво да прецените какво се случва и да си дадете сметка, че де факто всички сме наркомани. Просто наркотиците при всички са различни – за някого е кафето, за друг алкохолът, за трети мазната месна храна, за четвърти – сладкишите. Всеки изпитва удоволствие от нещо, от което не иска да се откаже. Казва си:
 
аз не мога без сладичко,
 
но същото го казва и наркоманът. На него му е лошо без дозата, на алкохолика му е лошо без 100-те грама. С какво тогава любителите на сладкишите, които вредят на организма не по-малко, се отличават от наркоманите? Сами трябва да си дадете сметка какво вършат тези навици в реалния живот.

- Нека се върнем към правилата на дълголетието и здравословното стареене. Колко на брой са те?
Само четири. Първото вече го обсъдихме – ограничаване на храненето. Второто правило е физическата активност. Всички знаят, че движението е живот, но не всички разбират как работи този принцип. Съвременният човек се движи малко. А организмът е приспособен към продължителни физически натоварвания, към честа хипоксия (недостиг на кислород), защото за да се сдобие с препитание, е трябвало много да се движи.

Третият фактор е насищане с достатъчно количество ксенобиотици в храната, т.е. чужди вещества. Тъй като човек сам по себе си е белтъчен организъм, чужда за нас е именно растителната храна. Но ние, съвременните хора, не консумираме достатъчно растителна храна, ние наблягаме на рафинираната и животинската храна. Ако обаче не употребяваме „чужда” храна, в организма се активира система на адаптация към влиянието на ксенобиотиците. И човек постепенно става жертва на собствените си токсини. Те се натрупват, не се преработват допълнително и се случва саморазрушаване и самоотравяне.

Последният фактор са температурните изпитания – преохлаждане и прегряване. Ето от това ни е лишила цивилизацията, та ние през цялото време сме в комфорт: ако ни е студено, включваме парното, ако ни е горещо – климатика. А всичките милиони години еволюция ни е подготвяла към друго – към това периодично да бъде на студено и много студено. Или на топло и много топло. Използването на тези термофактори –
 
закаляване на организма
 
със студено и горещо, поддържа нашата невроендокринна система в оптимално състояние. Ако не се случва, определени механизми на адаптацията не работят, а такъв организъм по-бързо излиза от функционалното си състояние. 

- Излиза така, че организмът през цялото време трябва да си устройва стрес на принципа: „колкото по-зле, толкова по-добре”?
Може и така да се каже. Или с думите на Ницше: „Това, което не ме убива, ме прави по-силен”. Но всичко в разумни граници. Да, и студеното, и гладът, и недостигът на кислород – това са все увреждащи фактори, но когато те не въздействат на организма, на него също му е зле. Той за милиони години е свикнал на такива увреждания. Задължително трябва да има някакви екстремални въздействия върху нашия организъм, иначе той въобще няма да разбере какво се случва. А цивилизацията направи живота ни сит, доволен и комфортен, но наред с това породи цяла група заболявания, които в дивата природа не се срещат. Знаете, че животните нямат атеросклероза, а ние почти всички имаме.

- Т.е. хората, които искат да живеят дълго, нямат изход освен да бягат, да мръзнат и да гладуват?
В крайна сметка и за мързеливите, които не искат да променят нищо в живота си, медицината вече е намерила изход. Вече се разработени херопротектори, които ще могат да компенсират един или друг от гореизброените фактори. Т.е. за активиране на автофагията вече има таблетка. И е доказано, че тя удължава живота на плъховете, прилага се вече и при хората. Така че - може да ограничите храненето, а може и да гълтате хапчета. Същото се отнася и за фактора физическа активност.
 
Можете да спортувате,
 
а може просто да дишате хипоксична смес (там концентрацията на кислород не е 20%, а 18 %). Оздравителният ефект за организма е еднакъв. Съществува специален апарат – хипокситрон. С помощта на тези препарати тренират спортисти от цял свят.

- Нашият живот се различава много от този на предците ни не само по начина на хранене, не само за това, че сме на топло и удобно, но и с това, че сме заобиколени от огромно количество техника. Много се пише сега и за това, че тя може би влияе зле на здравето ни, пишат за вредата от смартфоните и електромагнитното излъчване. Вие как мислите, влияят ли наистина на организма ни тези устройства?
Може и да оказват някакво влияние, но не е доказан негативен ефект върху човешкото здраве. В цял свят се провеждат изследвания по този въпрос. Разбира се, електромагнитно излъчване има навсякъде. Възможно е то да влияе на биологичните структури и да представлява някакъв риск от заболявания. Но в каква степен влияе, еднозначен отговор засега няма. Може би след 10-ина години ще узнаем истината… Както и подозренията, че честото говорене по мобилния телефон повишава риска от някакво заболяване. Може да се случи, но засега такива доказателства няма.

- Вие сте генетик, не мога да не ви попитам за генно-модифицираните организми. Вредни ли са те или не? Можем ли да ги ядем или по-добре – не?
Как може да бъде вредна белтъчината? Как може да бъде вредна ДНК, РНК? Ние самите сме генетично модифицирани организми. Човек е възникнал като хомо сапиенс в резултат на генна модификация. Това е същността на природата. Ние през цялото време сме в процес на генетична модификация. И ако учените са открили начин за по-бърза, насочена генетична модификация, то това само подобрява качеството на продукта, увеличава неговата плодовитост или хранителни свойства. Всички генетични продукти се проверяват особено внимателно в продължение на 8-10 години. И няма никакви данни за вреда, а дори е трудно да се предположи с какво може да е свързана вредата от генно-модифицираните продукти.
 
Яна БОЯДЖИЕВА, в. "Доктор"