- Г-н Делайе, вие сте председател на Френско-българската търговска камара, но от известно време прави впечатление, че активно коментирате проблема на Русе с неприятните миризми. За техен основен виновник Регионалната инспекция по околната среда и водите посочи „Монтюпе“ ЕООД. Защо решихте да се намесите и да защитите дружеството, като реално нямате нищо общо с него?
- Работата на Френско-българската търговска камара е да промотира и помага на френските инвеститори в България. Към днешна дата френската камара представлява около 11 000 служители в цялата страна. Това са около 1 милиард инвестиции от френски компании в България. Най-голямата инвестиция от френска компания, която е направена до момента в България, е от „Монтюпе“ в Русе. Както знаете, „Монтюпе“ е първата компания, която инвестира в Източната промишлена зона. Те винаги са с мен, когато промотираме България във Франция. Затова за мен и за френската камара е важно да им помагаме като неутрална страна.
- Като запознат със случващото се в Русе, сте наясно, че „Монтюпе“ вече втора поредна година е сочена от екоинспекцията за основен виновник за неприятните миризми във въздуха. „Монтюпе“ ли обгазява града?
- Първо, като неутрална страна, искам да кажа, че замърсяване не бива да се допуска никъде по света и ако има замърсител, той трябва да бъде наказан. Уважавам жителите на Русе, познавам историята на Русе от миналото и съм наясно със значимостта на русенци за настъпването на демокрацията. Затова ви уважавам и разбирам. Това, което е ясно обаче в цялата тази история, е, че няма никакви факти. Вярвам, че всяко правителство и всеки регулатор трябва да предоставя научни доказателства и това да бъдат факти, които никой да не може да дискутира и оспори. Днес, единствените измервания, които можем да видим, са подготвени от „Монтюпе“. Самите проучвания са извършени от европейски сертифицирани лаборатории. Имаше три вълни на проучвания, които продължиха три седмици. Тези лаборатории изследваха всички химически съединения, които са част от производствения процес на „Монтюпе“. Поставени бяха 20 съоръжения на 20 места в града, от където са идвали оплаквания. На тези места не е засечен нито един компонент, който е наличен в производството на „Монтюпе“. Това не го твърди „Монтюпе“, а независими европейски сертифицирани лаборатории. И това са единствените конкретни научни доказателства, които са предоставени през последните 2 години.
- Но все пак дружеството „Монтюпе“ е платило за тези замервания, нали така?
- Да, разбира се. Европейските лаборатории няма да работят за без пари. Но когато си сертифициран от Европейския съюз като тези лаборатории, то не можеш да си позволиш да манипулираш резултатите си заради „Монтюпе“, защото ще изгубиш клиенти от цял свят. Абсолютно невъзможно е да се правят някакъв вид трикове. И аз сега си задавам въпроса какъв е проблемът за общината или за регулатора да направи същото. Регулаторът прекара повече от 30 дни на територията на завода в началото на годината. „Монтюпе“ вероятно е най-проверяваната компания в цялата страна. Аз съм тук, за да застана по средата. „Монтюпе“ са сериозна компания от международна група. Готови са да сътрудничат, готови са да инвестират. Преди бяхме обвинявани за всички миризми. Както и президентът на група „Монтюпе“ Силван Готие каза, нека да бъдем прецизни и да се базираме на факти. Сега чувам, че проблемът е вътре във фабриката. Но България си има институции, които се занимават с работната среда...
- Тези институции обаче не обичат много да работят...
- Може и да е така, но те влизат във фабриката още от 2008 година. Може би трябва да се проверят данните за здравословното състояние на служителите на „Монтюпе“, които тези институции събират. Това, което може да бъде видяно от статистиките, е, че здравословното им състояние е по-високо от нормата за града. Аз не съм инженер, но вярвате ли, че е възможно тази миризма или замърсяване вътре във фабриката да излезе и да измине 9 километра до град?! Затова при всяка среща с министър-председателя, с негови заместници, с министъра на околната среда и водите, с парламента, с кмета на Русе, изтъквам именно това - че няма факти. Министър Ивелина Василева изпрати мобилна станция от Варна, която да замерва показателите на въздуха и естествено тя дойде първо край „Монтюпе“. Това е добре, но къде са резултатите от тези изследвания, които текат вече от 1 месец? Кажете ми, вие сте журналист, сигурно знаете по-добре от мен.
- Публикуват се ежедневно онлайн на няколко институционални сайта.
- Добре. Публикува ли се тогава нещо нередно по отношение на „Монтюпе“?
- Твърденията са, че сега, след принудителното запечатване на 108-те отвора на хале 3 на завода няма как да има отклонения от нормите.
- Добре, но понеже сме в режим на слухове, аз пък чух, че тези дни отново е имало оплаквания за миризма на бакелит през нощта. Затова мисля, че е нужна обща, генерална проверка и събиране на факти. Така ще открием кои са тези индустриални предприятия, които трябва незабавно да предприемат мерки и да инвестират в подобряване на производството си. Със сигурно „Монтюпе“ ще инвестира също, за да остане в Русе.
- Според екоинспекцията обаче има данни, че „Монтюпе“ замърсява въздуха. Но дори и да няма такива факти, защо според вас дружеството е сочено за вечния виновник за зловонията?
- Ако трябва да бъда честен, нямам никаква представа. Като представител на чуждестранни инвеститори не очаквам от никого да третира „Монтюпе“ с някакви привилегии. Никога не бих искал такова нещо. И отново казвам, че който и да замърсява, всички умни хора трябва да се застъпят за екологията и за следващото поколение. Аз също имам деца - на 1 и 4 години, и не искам никой да трови живота им. Това, което моля е към компаниите от чужбина и към местните да има еднакво отношение. Не става въпрос за парите, които си инвестирал. Осъзнавам, че за по-малките местни инвеститори, които влагат малко пари, дори е по-трудно да се развиват в сравнение с големите, които идват от чужбина, но точно затова трябва да се разглеждат от един ранг. Откакто съм тук обаче, чувам само, че „Монтюпе“ са обвинявани, че замърсяват с бакелит.  
- Разбирам, че са проведени сериозни изследвания на въздуха от акредитирани европейски лаборатории. Резултатите от тях дават ли някаква насока кой е потенциалният замърсител или от какво производство идват тези миризми?
- Първо искам да кажа, че ние не сме институцията, която се занимава с това. Уважавам гражданите на Русе и местните институции, но тези изследвания са именно работа на регулаторите. Когато поръчахме тези замервания, лабораторията дойде в компанията и направи списък от всички химикали, които се използват в производството. След това тяхната задача бе да открият дали във въздуха в Русе има молекули от тези елементи. Тоест, ние не сме поръчали проучване на нещо, идващо от другаде. Това не е наша работа. И тъй като нас ни подозират и обвиняват, не искаме и от страна на „Монтюпе“ да се подхвърлят обвинения. Да, тези замервания струват пари, но здравето на хората е по-важно. 
- Колко пари струват тези изследвания, които „Монтюпе“ е направило?
- Нямам такава информация, все пак е правено от компанията. Вероятно е скъпо, но си заслужава.
- Както сам отбелязахте, основните оплаквания в Русе са свързани с миризми на бакелит. Така ли мирише производството на „Монтюпе“?
- Когато има шоколадова фабрика, в нея мирише на шоколад. Аз предпочитам да ми мирише на шоколад, но понякога, когато си много близо до „Монтюпе“, се усеща някаква миризма. Не съм експерт по миризми, но това, което е факт, е, че от тук /центъра на Русе - б.а./ до „Монтюпе“ има 9 километра. А миризмата не се издига във въздуха консолидирана да пропътува 9 километра и да се разпръсне над града. Европейската лаборатория ни обясни за разпръскането на молекулите и е факт, че молекулите дори близо до фабриката са под нормата. А в градските части с най-много оплаквания те са нула. За мен бакелитът е свързан с пластмаса, а между „Монтюпе“ и града има още производства, които може да се занимават с пластмаса и вероятно трябва да се проверят. През последните 2 години има много оплаквания за миризми на газ и петрол и отново „Монтюпе“ бяхме обвинени за тях и поставени в голямата кошница със замърсяването. 
- Казахте, че сте провели срещи на най-високо държавно ниво по отношение на казуса. Дадоха ли някакви конкретни резултати тези разговори?
- Дайте ни резултати от измервания - това е, което настояваме навсякъде. Никога няма да се противопоставим на научно доказан и обоснован резултат. В момента, в който такива се появат, от компанията гарантират пред най-високо държавно ниво, че ще се направят необходимите инвестиции, за да работят съобразно закона, както правят и по целия свят. Искам да подчертая, че имаме перфектни отношения с институциите на национално ниво.
- Фактите обаче засега показват, че „Монтюпе“ е наказана със сериозната санкция от 500 000 лева, а поредно нейно хале е със запечатани отвори. Защо се е стигнало до монтирането на тези прозорци и в хале 3, и в хале 1? Според екоинспекцията именно оттам се изпускат неприятните миризми над града.
- Отново искам да подчертая, че не съм инженер. Мога да кажа, че организацията на производството включва комин, който е над производствените карусели, които създават нещо като вакуум. По тази причина трябва да влиза въздух отвън, на принципа на аспирацията, тъй като после той се засмуква от комина. По мое мнение, сега са затворили тези прозорци, през които влиза въздух. Заради това трябва да се намали нивото на производство, защото няма достатъчно свеж въздух, който да влиза в халето. И като всеки път тези санкции ще бъдат обжалвани пред съда. 
- Като стана дума за съд, вероятно сте запознат, че омбудсманът Мая Манолова лично се ангажира с казуса за въздуха в Русе. Едно от нещата, които силно я озадачи на среща с хората в Русе, бе бавното правораздаване от страна на Върховния административен съд по отношение на „Монтюпе“. Чувства ли се дружеството привилегировано в този смисъл и намесвате ли се в решенията на съда?
- Както е видно, ние сме под достатъчно голям натиск в Русе и е очевидно, че нямаме силно лоби. По принцип е обичайно Върховният административен съд да се бави с решенията си. Категорично мога да кажа, че нямаме никакво влияние върху съда и ще уважим всяко негово решение.
- Самият вие казахте на няколко пъти, че не сте инженер, нито част от „Монтюпе“. Защо обаче вие говорите по проблема, а не някой представител на компанията, който може да изнесе по-конкретни данни и информация за производството?
- Аз съм тук да говоря. Индустриалците са тук, за да работят. Направихме нашето проучване, изнесохме данните на пресконференция, на която присъства президентът на група „Монтюпе“ Силван Готие. Когато представяш данни, те няма какво да бъдат дискутирани - това са просто данни. Не, че те не искат да говорят, напротив - искат, но какво да се дебатира около данни?!
- А тези данни предоставили ли сте ги на екоинспекцията да ги вземе предвид?
- Да. Ние дискутираме с тях, но ние сме единствените, които предоставиха данни. А преди няколко дни самите институции изнесоха информация, че данните от техните станции всъщност отговарят на нашите - че всичко е в норма.
- Говори се, че „Монтюпе“ е дружество, което не е харесвано в Европа. За пример се посочва негово производство в испанския град Севиля, където заради масови обществени недоволства отново заради зловония фабриката е закрита. Има ли нещо вярно в това?
- Спомням си, че още преди година един човек разказаше пред медиите тази история. Ставаше въпрос действително за някаква фабрика в Испания. Веднага се обадих в „Монтюпе“, за да попитам дали това е вярно. Дори по телефона успях да почувствам усмивката отсреща. Отговориха ми, че наистина имат завод в Испания, но не в този град и никога не сме затваряли наша фабрика където и да е по света. Това е абсолютна манипулация и лъжа.
- Какъв е сега дневният ред пред „Монтюпе“? Какво предвижда компанията в близко бъдеще и ще вземе ли някакви мерки по отношение на създалия се проблем?
- Между „Монтюпе“ и Русе може да кажем, че имаше любовна история. Имаше малко трудности, но въпреки това производството тук е много важно и интересно за тях. Имат план да инвестират още повече в България и Русе и дори са готови да изучават заедно с регулатора подобрения на всички системи. Убеден съм, че с помощта на всички „Монтюпе“ ще остане най-големият работодател в Русе. Но сега има два проблема в един. Ще решим проблема с „Монтюпе“ и ще унищожим всяко съмнение по техен адрес. Но се опасявам, че миризмата и т.нар. замърсяване ще остане. Затова трябва да спрем да посочваме с пръст кой е виновен и да не правим нищо за останалите, докато в същото време продължаваме да усещаме миризмите. Сигурен съм, че не съм успял напълно да ви убедя, но нека си зададем въпроса защо няма замервания на всички индустриални производства в Русе? Замърсяването и миризмите са голям проблем и трябва да се работи по него без компромис.