Дойде ли диагнозата рак, трябва да се погледне в очите. Той е сериозен противник и като всеки противник трябва да се проучи добре – без страх, за да се намери слабото му място. Това всеки може да го направи сам за себе си, трябва да го направи. Лекарите могат да помогнат само на 50%, другото е само в ръцете на този, когото коварната съвременна болест е застигнала.

Това каза в интервю Елена Банова – една жена, която е водила битка с рака, описала е преживяното преди време, а сега в нова книга „Застани до мен срещу рака” показва стъпка по стъпка как може човек да си помогне сам в тази понякога неравна битка.

Мисля, че няма изключение в света – научиш ли, че си с диагноза рак, преминаваш в друго измерение, друг свят. Всичко, което е било до този момент свършва. Най-честата картина е да си вземеш листа с епикризата, да излезеш навън пред болницата, и да кажеш – свърших. Тук-там има хора, които си задават въпроса – ами сега какво да правя? Има и трета група хора, които си казват – няма смисъл, предавам се.

105 българи дневно научават, че имат диагноза рак, 105 днес ще държат епикризата и ще мислят - Господи, какво да правя. За тях създавам този своеобразен пътеводител и ги уча как да приемат диагнозата си. Трябва да я приемат, тя е дошла, не може да се промени, не може да се отчайваш, да се затваряш и да казваш - свърших.

Това каза Банова, която на два пъти е държала в ръцете си злокобната диагноза. Когато получих първата диагноза рак, прецених, че шансовете ми за оцеляване са 25%-максимум 30%. При втория вид рак знаех, че шансът ми за оцеляване е 60-70%. Тоест от мен зависи да съм в тези проценти, от всеки човек зависи да е в тези проценти. Затова уча стъпка по стъпка. В същото време книгата провокира и кара човекът, който се бори с рака или близките му, или, който иска да се предпази от рак, да се раздели с илюзиите. Те са в няколко посоки - едното е, че в света видите ли има открито лечение на рак, но то се крие от фармацевтичните компании. Няма такъв филм. По проблема работят страхотни екипи. Последното ми съобщение беше от екип от австралийския град Аделаида, който е препроверил една китайска разработка. Това е светът. Научната мисъл на света търси как да спасява, убедена е авторката на книгата.

Тя търси и първопричините на това човешко нещастие. То е, че след Втората световна война в храната, водата, въздуха, хранителната промишленост, земеделските култури са навлезли до този момент над 640 вида пестициди. Представяте ли си какво е днес? Днес аз ям 4-5 пъти на ден по определени грамажи моята храна и, ако не я проверявам от какво е съставена, ще погълна 20 или 30 вида пестициди. Утре ще ги погълна пак, вдругиден - пак. Рано или късно, поне една клетка казва - предавам се и започва нейното безконтролно деление, ако не за дни или седмици, може да се случи за години. До 3 години казват, че може да се крие раковата верига в човешката тяло. Ето това е човешката съдба. Затова карам хората да се разделят с илюзиите, твърди Банова.

Тя препоръчва от първо лице, като човек, преживял и преборил коварната болест, а и сега продължаваща битката хората да погледнат рака в очите. Казва, че той е много тежък противник, един от най-тежките човешки противници, които можем да си представим. И като противник - проучваш го, търсиш къде са слабите му страни и го удряш там. Определени неща го задушават и омаломощават. В книгата учи кои предимно са те. Помага на всеки, който е на кръстопътя на ужаса, да премине в онази пътека, която води на другия бряг - нарича го втория живот.

Според данни на Световната здравна организация при всеки втори или трети, ракът се връща. Ракът няма генна наследственост, но има генно предразположение. Един голям стрес или грешен начин на живот и това предразположение ти става страшна съдба. Как се живее с рака? - различно. Вече си различен от другите хора и въпросът е да намериш най-доброто състояние на тази различност. Въпросите са много и Банова, която е дългогодишен журналист и е свикнала да търси, да пита, да бъде информирана, търси решенията в контакти със световни светила в онкологията, но и в лични методи за лечение.

Тази книга е втората ми. Първата - „Ракът ме целуна“ я написах 2006 г. И претърпя две или три издания. „Ракът ме целуна“ беше моят първи скромен опит и се отнася предимно за мен. Аз говорих на другите онкоболни и ги молих да вярват, че има надежда, че е ново време, светът влиза в голяма онкологична революция, че трябва с всичко възможно да правят и да търсят по света. Бях само аз. Времето се промени и трябваше да мина и през горчивия опит, който ми беше на втория вид рак, за да проумея другото - това беше само слаб опит. Сега създадох нещо друго - пътеводителя в борбата с рака за всеки човек в България, който се бори с него или има близък с такава диагноза. Съветвам от 1-во лице, понякога иронизирам себе си с някои преживявания, когато съм се срутила, пък после обяснявам как се съвземам и по този начин обяснявам на другите, които тепърва са в ужаса. Всички учени и лекари от света, които съм търсила и питала, освен моя опит, също са в книгата.

Елена ходи всяка неделя до Черни връх. Преди десетина години се е свързала виртуално с изключителния руски онколог д-р Сергей Валериевич Корепанов, автор на забележителната книга „Растенията в профилактиката и лечението на рака”, който живее в Новосибирск. Той я попитал какво прави и като разбрал режима й, й поискал програмата за активно движение.”Всеки ден ти нареждам да минаваш минимум 2 км пеш. Но, в един ден от седмицата минимум 8 км.-10 км.”, разпоредил експертът. И Банова разбира, че движението е живот, обездвижването е смърт.

Това са уроците на д-р Корепанов и аз съм разказала за това и съм написала – никой не може със залежаване да оцелее от рака. Това е една от буквите в противораковата азбука - задължително веднъж в седмицата – изберете си хълмче, какво искате, но да бъде натоварване, каза авторът.

Тя има и друг съвет - абсолютно безсмислено е да казвате - лекарят е длъжен, не, той е длъжен само до известна степен. Той е длъжен минимум 50% да те лекува, но минимум 50% са в твоите ръце. Той няма да ти направи хранителната програма, по която умуват толкова екипи. Аз съм подбрала 10 от най-приложимите хранителни програми. Така ти ставаш съавтор в лечението си. В никакъв случай някой, който лежи, гледа лекаря си и казва - както кажеш докторе, не, помага да бъде по-добро лечението. Минимум 30% си лекар на себе си. Проф. Слава Петрова, диетолог, първа обяви в България, че диетотерапията, която онкопациента може да си направи му гарантира поне 30% стабилизиране. Използвайте ги. Учете и го правете, съветва Банова.

„Ставаш спътник, съавтор в лечението си. Ставаш активната фигура. В никакъв случай онази застинала кукла, свита, мръзнеща, хленчеща. Не, вървиш напред. Съжалението е също като обездвижването убива, казва Банова