По време на Втората световна война в горите на Апенините работници добивали дървени въглища. Наричали ги карбонари (въглищарите) и именно те дали името на една от най-прочутите италиански пасти - спагети Карбонара. Карбонарите с месеци не се връщали вкъщи, затова се запасявали с продукти, които могат да издържат дълго време, без да се развалят - твърдо сирене Пекорино или Пармезан, зехтин, сол, черен пиер, осолено свинско месо, обикновено бузи, защото хората били бедни, и, разбира се, паста. А яйца си набавяли от най-близката ферма. И докато чакали добитата дървесина, тлееща на огромни камари да се превърне в дървени въглища, си варяли на открит огън пастата и за да не е съвсем постна, добавяли малко бузи, сирене и някое и друго яйце. Така се родили спагетите Карбонара и това е най-разпространената легенда за произхода им.
Поддръжниците на тази версия привеждат като доказателство спомените на великата София Лорен, публикувани в книгата й „Recipes & Memories“. Актрисата разказва как през 50-те години на миналия век по време на снимки в планините недалеко от Рим снимачният екип срещнал бригада карбонари, които им предложили да ги нахранят със своето коронно блюдо - спагети Карбонара. София толкова много харесала пастата, че се върнала на същото място още на следващия ден и помолила за рецептата, която по-късно публикувала в своята книга.
Много красива легенда, ама фалшива, опонират кулинарни историци, които защитават тезата, че спагети Карбонара са се появили благодарение на... американските окупационни войски. През 1944 г. Неапол бил претъпкан от американски военни. В италианския стил на уличната храна не присъствали хамбургерите и хот-догът, на които били свикнали. На улицата продавали пици, оризови топки и най-вече спагети, приготвени набързо и в движение, поръсени само с шепа настъргано сирене и обилно с черен пипер. Дори домати нямало, защото били забранени - можело да окапят униформите им. Впрочем една от версиите за името е, че то идва именно от черния пипер, който приличал на натрошени въглища (carbone). Но това отново ни връща към легендата за онези работливи и непретенциозни мъже в горите на Апенините.
В своята „Голяма илюстрирана гастрономическа енциклопедия“ Марко Готи пише, че през 1946 г. в менюто на популярна механа на пристанището на Неапол за първи път се появяват спагети Карбонара и оттам тръгва „един непрекъснат и необратим триумф“. Готи пише още: „Когато Рим е освободен, недостигът на храна е много голям и единствените храни, на които може да се разчита, са военните дажби, разпределени от съюзническите войски. Сред тях имало яйца на прах и сланина. И някакъв неизвестен гений имал идеята да ги смеси с тестени изделия“. Твърде вероятно било сред дажбите да има и пакетче черен пипер, който готвачът не знаел как да използва, тъй като не можел да прочете етикета на английски. Но заради силния му аромат поръсил спагетите.
Намират се и историци, които търсят корените на ястието много по-назад във времето, като споменават неаполитанския благородник Иполито Кавалканти и неговата книга „Теория и практика на италианската кухня“, издадена през 1837 г. Според тях именно в нея за първи път е публикувана рецепта на спагети карбонара.  В книгата действително има рецепта за спагети с яйца, но в нея няма нито бекон, нито яйцата са приготвени по традиционния за Карбонара начин. 
Очевидно е, че версиите за родното място на рецептата се въртят предимно около Неапол, но има и други италиански градове, които претендират за люлка на ястието - Рим, Умбрия, Пиемонт и, естествено, Каробанара Пулия в провинция Бари. Други източници пък свързват рецептата с движението на Карбонарите, била измислена от тях с прости съставки, лесно достъпни дори в скривалището. Карбонарите били тайна политическа организация със структура и ритуали подобни на масонските, действала в началото на 19 век предимно във Франция и Италия, особено в Кралство Неапол. Самото име Карбонари било възприето от въглищарите, заедно с термините и жаргона им, с които комуникирали помежду си. Те организирали революционни движения в Европа и на Балканите, от българска страна с тях връзки поддържали Теофил Райнов, Тодор Ковачев, Георги Живков, Любен Каравелов и др. По отношение на Карбонарите някои смятат, че по-вероятна е хипотезата, че спагети Карбонара е еволюция на ястието, наречено „серене и яйца“, типично за Абруцо и Лацио. Вариантът Карбонара бил измислен, за да могат Карбонарите да го пренясат до скривалищата си в раници и да се яде студено с ръце.
Всъщност спагети Карбонара е идеално съчетание на въглехидрати, протеини и мазнини (Да прощават феновете на разделното хранене!). В оригиналната класическа рецепта не присъстват бекон и сметана. Използвали са се само запържени осолени свински бузи. Сметаната е добавена по-късно за по-кремообразна консистенция, но вече се смята едва ли не за задължителна съставка. Тайната на хубавите спагети Карбонара е в бързината - трябва да се готви много бързо и да се сервира веднага. Най-добре с хубаво италианско вино, за да е пълно удоволствието.

Класически спагети Карбонара

Необходими продукти:
500 г спагети
100 г бекон
2 скилидки чесън
100 мл зехтин
за соса:
4 яйца
1 с.л. пармезан
сол
черен пипер
Начин на приготвяне:
Спагетите се сваряват според инструкциите на опаковката, отцеждат се и се измиват.
Беконът се нарязва на малки парчета и се запържва в част от зехтина за няколко минути. Добавя се и счуканият на ситно чесън. След това се добавят спагетите и се готвят 3-4 минути, докато се затоплят повторно.
Яйцата, пармезанът и зехтинът се разбиват до еднородна смес. Овкусява се със сол и черен пипер. С тази смес се заливат спагетите и беконът, разбъркват се и се отстраняват от котлона, така че яйцата да не се втвърдят. Оставя се да престои за няколко минути. Преди сервиране се поръсва с черен пипер.