Моята мечта е да успея да достигна някакво ниво, за да мога да помагам на хора, които имат амбиции, но нямат средства, както съм аз в момента. Засега обаче най-много искам да завърша успешно и след това да се реализирам и да обучавам млади хора, както мен са ме обучавали и продължават да го правят. Това споделя студентката в специалност „Български език и история“ в Русенския университет Таня Георгиева. 
Всъщност Таня не би трябвало да е в университета. Не защото няма качества, не се е представила добре на изпитите или се колебае дали това е специалността, която иска. Точно обратното - тя е искрено запалена по историята още от ученичка. Но в света на големите
желанията и възможностите не винаги вървят ръка за ръка
Житейската история на Таня би могла да бъде банална, но сега момичето получава шанс тя да стане необикновена.
19-годишното момиче е родено в Могилино, а до осми клас учи в Две могили. След завършването се мести в Русе, където се настанява при баща си. Родителите й са разведени от доста години и контактите с майката са редки. Тук Таня постъпва в Гимназията по облекло, но вместо кройките и шевните машини я грабва историята. Кои сме ние, какви сме, откъде идваме, какво сме постигнали и какво сме загубили по пътя, как се е развивал светът - по всичко това я запалва преподавателката й по история Даниела Маринова, и гимназистката решава, че иска да живее в този свят и да преподава като любимата си учителка.
Междувременно се налага момичето и 5 години по-големият му брат Петко да започнат 
да се справят съвсем сами в живота
Заживяват на квартира и се научават да ценят всеки лев.
След абитуриентския бал Таня научава, че в Русенския университет се изучава „Български език и история“ и това е една от най-задълбочените му хуманитарни специалности. И без колебание се явява на приемните изпити. Иска да учи точно това и нищо друго, затова в документите й не е посочено друго желание, макар че с постигнатите високи оценки може да запише каквото пожелае. Но радостта от успеха скоро се сблъсква с реалността. Таня не може да си позволи семестриалните такси. Брат й работи в автосервиз, само че и той не може да поеме тази товар, защото се грижи за издръжката на домакинството. И мечтаещата да се гмурне в историята кандидат-студентка не се превръща в студентка. Преглъща болката, приспива мечтата, прибира я в тайно ъгълче на сърцето си и започва работа в магазин за хранителни стоки.
Вече се е примирила, че пътят й ще кривне от желаната от нея посока,
когато се намесва съдбата. Преподаватели от университета узнават за житието-битието на Таня, започват да умуват как може да й се помогне и всичко стига до русенския депутат от ВМРО /макар и избран в София/ Юлиян Ангелов. Той пък говори с други двама съпартийци и депутати - Искрен Веселинов и Красимир Каракачанов, и председателят на партията Каракачанов, впрочем сам историк по образование, не само разпорежда плащането на семестриалната такса, а и отпускането на известна сума, с която да се покрият всички разходи на Таня по записването в университета.
Преди няколко дни се запознах с Искрен Веселинов, който ми връчи плик с необходимата сума. Разпита ме няколко основни неща за мен и единственото, което трябваше да направя, е да подпиша декларация, че парите ще бъда използвани за университета. Не ми постави никакви условия, дори не намекна, че очаква да стана член на ВМРО или каквото и да е в тази посока. Не се държа като политик и депутат, а като човек. Изключително съм благодарна на хората, които ми помогнаха да си платя семестъра, документите и таксите за записването, сподели първокурсничката, която сега е силно мотивирана да постигне мечтата си и да не подведе тези, които са повярвали в нея. 
А помогналите политици изрично подчертават, че жестът е човешки, а не партиен.
За следващите семестри амбициозната студентка ще разчита на стипендия
като е категорична, че ще положи максимални усилия, за да изкарва високи оценки на изпитите. Тя все още обмисля дали ще може да съчетава обучението си с работата, като силно се надява да си намери работа само за събота и неделя или пък почасов ангажимент.  
Трябва да посещавам всички лекции и да ми остава достатъчно време за учене. Основната ми цел сега е да се съсредоточа върху обучението си, сподели обичащата да чете и да рисува Таня. И вътрешно се моли за още нещо - двамата с брат си да могат да получат общинско жилище, за да не плащат свободен наем и да се справят по-лесно с всекидневието, което никак не е лесно само с една заплата...