Все се питахме доколко е подплатено първото място на „Дунав“ в Първа лига, затова и сверяването на часовника с „Динамо“ /Букурещ/ в края на миналата седмица дойде в много удобен момент. Кардинални изводи от една контрола едва ли могат да бъдат направени, но като се има предвид, че румънският елитен футбол е на стъпка пред българския, спокойно можем да кажем - 13-те точки на „Дунав“ в Първа лига не са плод на щур късмет, а закономерен резултат. Този отбор расте, факт! 
Освен това тим от калибъра на „Динамо“ не подбира съперници за контролни мачове с хвърляне на боб. Ето защо съгласието на 18-кратните шампиони на Румъния за проверка срещу „Дунав“ е комплимент за русенския тим.
Вероятно заради респект към опонента първите 25 минути на дунавци в сърцето на румънската столица не бяха от най-добрите. Видя се припряност, която доведе и до доста грешни пасове. После, когато усетиха, че динамовци не са извънземни, полека-лека се завъртя и колелото на по-голямото им самочувствие.  
Чест прави на Веско Великов, че дръзна да играе на риск по английски образец с трима в защита. Този тип отбрана почти не се практикува в България, ако изключим някои временни интерпретации в „Лудогорец“. Антон Огнянов, от когото се очакваше да бъде пратен в зоната на контузения Атанас Атанасов, игра практически като ляв халф. Вярно, защитата се пропука при две от контрите на „Динамо“, но от минута на минута заздрави връзките с хората от средата на терена. Те пък също можеха да бъдат по-съобразителни и бързи при първите два гола на румънците.
Да отбележим специално видимия напредък на Васил Шопов. Знаеше се, че плевенчанинът е интересен футболист, но като че ли тепърва ще показва какво може. Беше полезен като халф и нападател, участва в атаката при гола на Диан Димов, дублираше хитро Мирослав Будинов, сам се разписа, вземаше и изнасяше топката ту с дрибъл, ту с къси и бързи подавания, осигуряваше числен превес в двете фази на играта. При повече взривност и демараж той може да се превърне в откритието на първенството. Като прибавим неспирната, почти нечовешка преса на Будинов и хората зад него, румънската защита се оказа по едно време в затруднение при изнасяне на топката.
Диан Димов направи голям мач и справедливо заслужи аплодисментите на зрителите. Голът му с бомба от позиция зад дъгата на пеналта бе бижу. 
Великов, къде по принуда, къде от дългосрочни съображения, даде шанс и на някои младоци. Посланието му бе ясно - да усетят тръпката в мач срещу голям отбор и да каляват характери. Пробата му излезе успешна, ако оставим настрани, че Спас Георгиев можеше да е по-събран и прецизен в отсъствието на титуляра Юлиан Ненов.
След такъв мач надеждите за още по-корав „Дунав“ избуяват с нова сила. Крачките напред са реалност, задачата е да се върви сигурно, постепенно и без криволичене. След като този отбор може да се изправи като стена срещу „Динамо“, би трябвало да е поне толкова добър и в дербито срещу ЦСКА. До отговора на 11 септември в Разград има време.