Продължителни и трудни периоди на адаптация, шокови ситуации, свързани със смяна на обстановката,  преместване в друг град и държава, промени в обучението и редица тежки моменти бележат пътя на шефа на общинската дирекция „Европейско развитие“ Никола Кибритев. Младият специалист, който на 1 септември ще отпразнува своя 33-ти рожден ден, днес преценява преживения стрес като напълно неоснователен. Това, че отиваш да учиш на друго място, в друг град, в друга държава, по-скоро би трябвало да те прави щастлив, но всеки възприема нещата по различен начин в различните етапи от живота си, казва Никола. 
Роден е в Карнобат, където учи до седми клас, а след това идва и първият труден период в живота му. Имах безгрижно детство в малкия град, ходех насам-натам с другите деца, но не бях палав, дори бях скучен откъм бели, спомня си Никола. След седми клас обаче животът му рязко се променя, тъй като трябва да отиде в големия град. Родителите му Алекси и Бонка, които са машинни инженери, го насочват към Немската гимназия в Бургас. По онова време децата на близки на семейството вече учат там и споделят, че подготовката е много добра.
Първите две години в Немската гимназия в Бургас се оказват най-трудните откъм адаптация и учене. Изживях много голям шок, в началото ми беше много тежко, трябваше да положа много усилия, за да се справя с пътуването, средата, значително по-високото ниво и изискванията в училището. Но в един момент свикнах и имах повече време за развлечения, а ученето вървеше по-лесно, разказва общинският шеф. 
В третата година на обучението си Никола започва да се занимава с народни танци в училищния състав, а
страстта към музиката запалва баща му, който е музикант любител
Обичам да слушам хубава музика, основно рок, да търся и изучавам музиката, да посещавам концерти. Имам чувство за ритъм и танците ми вървят. С училищния състав имахме много участия, много пътувахме и положителните емоции от ученическите години са свързани именно с него, разказва Никола.
Първото излизане в Германия заедно със съучениците от гимназията е уникално преживяване. За всички беше едно голямо „уау“, това беше свят, който не си виждал и беше наистина много интересно. Развеждаха ни по най-различни забележителности в Дюселдорф, имахме и свободно време. Интересно е как за една или две седмици, колкото продължаваше престоят ни, немският ни се подобряваше значително. Връщаш се, говорил си с хора, на които това е майчин език, и за толкова кратко време твоят изказ се подобрява значително, споделя Никола, който е категоричен, че език трябва да се учи на място в съответната държава. 
След като завършва средното си образование, той решава да кандидатства в Техническия университет в София за бакалавърската програма „Комуникационна техника и технологии“. Това, че родителите му са инженери, не е причината да избере тази специалност. Просто прецених, че ми подхожда, а и математиката ми вървеше още от първи клас. По литература не бях силен, изкарвах високи оценки, защото си давах зор, но не ми вървеше. Родителите му го карат да запише и други специалности, но той категорично заявява, че ако не бъде приет точно в тази, друга няма да запише. Оказва се, че оценките му са достатъчно високи и детският му инат е напълно неоснователен.
Столицата обаче се явява вторият пореден шок за него. Бил си в езикова гимназия и изведнъж отиваш в Технически университет. Първите две години бяха поредната адаптация, защото другите колеги, които идваха от техникуми, бяха наясно с нещата, които учехме в началото. Следващите две години обаче посоката се обръща, защото ти наваксваш и по-добрата ти подготовка от средното училище оказва влияние, дори успяваш да ги изпревариш, разказва общинският шеф.
По време на следването си печели едногодишна стипендия от „Глобул“
Организираха състезание само за моята специалност, където имаше поток от 200 души. Имаше 10 стипендии за стаж при тях, като ние се явихме на конкурс помежду си, разказва Никола. Той се оказва един от класираните на първите 10 места и печели едномесечен стаж в компанията, а в продължение на една година получава и стипендия. Оттам му предлагат и постоянна работа, но по това време той вече е спечелил още една стипендия - за обучение в Германия.
Малко преди да приключи 4-годишното му следване в Техническия университет Никола кандидатства по програма за стипендии в Германия. Оказва се и перфектният кандидат - от инженерна специалност е и има диплома за немски език. Печели едно от местата и заминава за Дрезден за магистратура по сходна специалност - „Електротехника и информационна техника“. Продължителността на обучението е две години - 4 семестъра и един за дипломна работа, която Никола пише в частна фирма. Там е малко по-различно, отколкото в България. Студентът тук сяда и пише някаква разработка, която често е без практическа работа в реална среда, докато в Германия имаш 6 месеца за дипломната работа и е по-добре да го направиш в реална среда, обяснява Никола. Всъщност
разминаването между „Глобул“ и немската стипендия се оказва добро стечение на обстоятелствата
тъй като Никола сега определя като неподходящо предложението за работа като инженер в центъра за поддръжката на мрежата. 
През 2006 година в Германия изживява поредния си шок. Докато учи в София, Никола спира да се занимава с немския, а в университета в Дрезден се преподава на технически немски. Нивото е съвсем различно и осъзнаваш, че това, което си учил, не е достатъчно и трябва да положиш повече усилия, да научиш нови неща и да се справяш с езика, обяснява Никола, който се дипломира с много добра оценка през юни 2009 година. 
След това прави кратка пауза от няколко месеца и през септември идва в Русе. Избора си да предпочете крайдунавския град пред кариера в Германия обяснява с инстинкт и усещане, че мястото му не е там. Имам много приятели, които са в Германия. Може би като заплащане те са по-добре, но перспективите и възможности, които се отварят за мен в Русе, те никога няма да ги имат, защото нямат този достъп до проекти и информацията, който аз имам. Категорично решението ми е правилно, смята Никола.  
За първи път се среща с Пламен Стоилов, когато се отваря възможност за работа в Регионалната Енергийна агенция. По това време Стоилов е областен управител. Срещнахме се, имаше проект, по който областна администрация беше партньор и проектът имаше нужда от оздравяване. Стоилов имаше нужда от човек, който да подпомага екипа, в който тогава беше и сегашният зам.-кмет по европейско развитие Страхил Карапчански. Срещата беше много кратка, Стоилов ме попита дали ще се справя със задачата и реши да ми даде шанс, за който му благодаря, спомня си Никола. 
Оттогава досега те работят заедно, като същевременно с дейността си в Енергийната агенция Никола работи и по други проекти, включително и за община Русе. През 2009
започва като младши експерт и постепенно се издига в йерархията до директор на агенцията
Много работа му се отваря покрай енергийната ефективност и санирането на жилищните блокове. Още от училище ме влече темата за енергетиката и енергийната ефективност. Като започнаха програмите за санирането, работата с общината се задълбочи още повече, контактите с ръководството също. В един момент нещата се натрупват - първи, втори, трети проект и като се справяш добре с няколко задачи, забелязват те и ти дават шанс за повече задачи.. Не на всеки се случва да получи възможност да участва в инфраструктурни проекти, което от своя страна е предпоставка да научиш много неща, казва Никола. 
Младият общински шеф смело може да се нарече двигателят за санирането на блоковете в Русе, като има основна заслуга стотици семейства да се включат в програмите за енергийна ефективност, а жилищните им сгради да променят облика си. 
Никола пази много спомени за преживяванията и случките по събранията в блоковете, които са предимно от битов характер и са свързани с негативно настроените към програмите граждани. Той се чувства истински удовлетворен, когато успее да се справи със скептицизма на хората и ги убеди, че никой няма да им вземе апартаментите.
Ако в един блок живеят 100 семейства, те имат 100 различни мнения
Специално работата с хората, ходенето по събрания, неизбежните понякога разправии, това да ги убеждаваш, е трудна, на моменти дори болезнена и неприятна работа. Но чрез тази работа се научих да общувам свободно, да говоря пред хора, едновременно с това да водя комуникация с администрацията и това ми даде много добра основа. Когато отвориха националната програма за енергийна ефективност в началото на 2015, кметът Стоилов ми предложи да работя за общината и тогава си сформирах екип, който след моето постъпване в Общината  пое Енергийната агенция, а в момента ми помага много, обяснява Никола, като подчертава, че всеки един саниран блок в Русе е една победа.  
Всъщност той е директор на „Европейско развитие“ в общината от 1 април тази година. Основната цел, която си поставя, е 12-те души, които са в екипа му, да идват с желание на работа и да се чувстват съпричастни към успехите на дирекцията и общината. Общината изпълнява много проекти за стотици милиони. Общуването в дирекцията е много важно, така че първата ми задача е то да върви гладко и когато човек има проблем, той да не се притеснява от мен, а да дойде и да търсим заедно решение. Основната цел е проектите да се изпълняват гладко, в срок, да няма финансови корекции и качеството да е високо, категоричен е Никола, който подчертава, че дирекция „Европейско развитие“ не изпълнява сама проектите, а се води комуникация с всички останали ресори и дирекции в общината. 
Освен музикалните увлечения, през свободното си време младият общински шеф
обича да спортува, като ходи на фитнес, за да поддържа форма
Сред любимите му занимания са пътуванията, като просто се качва в колата и посещава различни хора, с които има какво да си говори. Харесва му да ходи и в Германия, а тази година се очертава дори да посети държавата повече от веднъж.
Напоследък Никола не си дава възможност да се натъжава, като обяснява, че това би означавало, че е имал много големи очаквания, които не са се изпълнили. Внимавам с очакванията и се опитвам да са реалистични, за да няма след това разочарования. Може да ме натъжи, ако близък човек има проблем, а аз съм безсилен да му помогна, споделя той. Радват го успехите - не само личните, а и на околните. Истински щастлив пък го прави това да бъде полезен.