Стоян Хр.ЙОРДАНОВ
Преди петдесет години - няма защо да ровим из пожълтели хроники, да търсим издълбани върху камък надписи, да се консултираме с изкуфели специалисти или пък да си напрягаме паметта - знае се с абсолютна точност, защото историческата правда в случая е направо астрономическа - точно в 17 часа и 20 минути, на 19 август 1966 г.
един треперещ от вълнение глас извиква: „Камера!“
И монотонно, но весело шумящата и припукваща осеммилиметрова лента жадно преглъща първите кадри на първия игрален филм „Гангстери“ на току-що (тогава)   родилата се единствена по рода си любителска киностудия „Кюпсфилм“.
Когато това се случи, пишещият тези редове беше на дванадесет години - твърде млад, за да участва в събитието по друг начин, освен като възторжен наблюдател, докато невъобразимо по-старите и опитни шестнадесет-седемнадесетгодишни кинотворци вдъхновено създаваха история.
Но... На 27 февруари 1897 година в Русе, само година и три-четири месеца след „Гран кафе дьо Капюсин“, 
се организира първата публична кинопрожекция
През шестдесетте години на миналия век дори и фотографията е чудо - да виждаш как бавно изпод пелената на проявителя в червения полумрак призрачно се появяват от нищото върху бялата фотографска хартия черно-бели силуети и постепенно добиват все по-ясни очертания - това си беше истинско чудо, като механизъм сравнимо единствено с „Явление Христа народу“. Съвременната електроника е способна да прави значително по-големи чудеса, от техническа гледна точка и като резултат, но ни лиши от удоволствието да сме свидетели на този магичен процес.
А какво да кажем за киното - тази истинска машина на времето. Кой казва, че пътуванията във времето са невъзможни? Пускаш си филм, независимо дали на кинолента, видео лента или компакт диск, и ето че Чарли Чаплин, Жан Габен и Невена Коканова са отново живи, макар и никога в един и същи филм.
Затова, когато чувстваш, че нещо в заобикалящия те свят не е съвсем наред, а ти искаш да изразиш това съмнение и макар и да не знаеш точно как, но то напира в тебе и трябва да направиш нещо, нещо по-различно, да се изявиш, пък и да получиш удоволствие и от процеса, и от резултата, посягаш към кинокамерата. Разбира се, можеш да напишеш книга - писателите го правят, да нарисуваш картина - художниците знаят как става, или просто да изпееш някоя песен под душа, ако нямаш време да се занимаваш с глупости,
но киното е нещо друго
то е с най-непосредствено въздействие, а насядалите наоколо зрители създават прекрасното „стадно чувство“ за съпричастност. Най-великата симбиоза между технически прогрес и изкуство.
През 1966 година група юноши, които в днешно време бихме нарекли тийнейджъри, а по онова време си бяха безболезнено изплували от пубертета оформени личности, изпреварили по манталитет не само голяма част от своите връстници, а и епохата, създават киностудия „Кюпсфилм“. Отличници в училище (поне повечето от тях, пък и средният успех не винаги е показател за духовното извисяване на индивида), с енциклопедични интереси и познания, с многостранни наклонности и занимания, те са обхванати от общата идея да се посветят на киното, не за да правят революция в изкуството, не за да влияят върху всемирното съзнание, а чисто и просто да покажат на света как се прави кино. И как се забърква химическата взривоопасна смес в гърнето-“кюп“ до болка познато на учредителите от лабораториите на Техникума по индустриална химия.
И все пак идеята за снимане на филми е следствие, а не причина. Тя е стъпила на вече изграден мироглед, на начин на възприемане на околната действителност, на бурна дейност, като корабо- и авиомоделизъм, телескопостроене и ракетостроене, списване на 
нелегални училищни периодични издания като „Млад девственик“, „Милиционерска мисъл“, „Кюпска проповед“
и др., началото на прословутото бомбаджийско зулумджийство и, като следствие от всичко това и като негов апогей - създаването на „Кюпсфилм“.
Интересното е и в това, че съществуват оригинални документи-разработки на бившето управление на МВР, които доказват създаването на тази 
първа неправителствена организация в Русе
В основата на движението, още преди неговото зараждане, стои Химическото и философско дружество на Тримата. 
Тримата, това са:
Владимир Илиев 
е основоположникът, безспорният лидер, двигател и вдъхновител, първият сценарист и режисьор, херолд на „Кюпсфилм“ и пример за младите поколения. Способностите му се прескачат една през друга - химик и художник, писател и пътешественик, музикант и футболен вратар, но най-вече кинаджия и духовен учител. След завършване на основното си образование съвсем естествено продължава учението си в Техникума по индустриална химия в Русе, а след него продължава по ясно очертания си път и завършва Химико-технологическия институт (сега Технически университет) в София. Като инженер-химик е блестящ професионалист, достигнал до поста генерален директор на ЗОИ „Труд“-Русе, но на полето на киноизкуството постиженията му са наистина умопотресаващи. Докато е още ученик в Техникума по химия, е вдъхновител и главен герой в създаването на киностудия „Кюпсфилм“.
Драган Спасов-Кюпа
съученик и пръв съратник на Владимир Илиев, потомствен дисидент, син на Зевс Гръмовержец (иначе по документи Людмил Спасов), немскоговорящ, с остра и безапелационна химико-технологична мисъл и инженерно-технически умения, завършил също Химико-технологическия институт, само че в Бургас, капитан на кораб до 15 бруто регистър тона, отличен кулинар и виночерпец, доктор на науките и за кратко бизнесмен, но най-вече Пръв кинооператор на „Кюпсфилм“, автор не само на революционна рецепта за палачинки, в които основната съставка е бирата, но и на редица странни новаторски похвати в операторското майсторство. 
Румен Йорданов
съученик и съратник на горните двама, но с ярка и различаваща се индивидуалност, която му отрежда по-особено място в кюпсфилмовската йерархия. Притежател на собствена химическа лаборатория разположена на тавана на жилищната кооперация, в която живее, още преди да започне да изучава официално химия в училище, превръща химията в цел и смисъл на своя живот, полага основите на бомбеното зулумджийство в Русе и въпреки, че съвременното кино няма нищо общо с формулата на дихлоретана, остава верен на кюпсфилмовската идея.
Тримата, тези Тримата са първопроходците на „Кюпсфилм“. В епохата, когато милиционерите насилствено стрижеха дългокосите момчета, удряха неизтриваеми печати по бедрата на момичетата с поли по-къси от една педя над коляното и арестуваха хората с бради без удостоверение за правоспособност на свещеник, когато всички пишещи машини се регистрираха, за да могат да хванат собственика, ако му хрумне да пише позиви или други антипартийни или противоправителствени материали,
самата мисъл за частно кинопроизводство, па макар и замаскирано под благовидното название „кинолюбителство“, звучеше безумно
Киното трябваше да служи на народната власт, да бъде изградено на принципите на социалистическия реализъм, то беше едно от най-мощните оръжия (след милицията, разбира се) на властта. Агитация и пропаганда. Та да грабнеш кинокамерата, да снимаш филми по мазета и тавани, или направо на улицата, извън общоприетите формации и клубове по художествена самодейност, дори да основеш нелегална киностудия със смътното название „Кюпсфилм“, звучащо твърде съмнително поради англо-буржоазното „с“ в средата на думата, че и да кръстиш първия филм с откровено агресивното заглавие „Гангстери“ - 
това си беше чисто кощунство и идеологическо прелюбодеяние
Може би тук е мястото да обърнем повече внимание на номинативната синтагма „Кюпсфилм“ и да обясним, доколкото можем, какво се крие зад нея, ако изобщо има нещо за криене.
Пропускаме втората част от синтагмата - „филм“, тя е пределно ясна за всички родени след края на деветнадесети век.
Мистериозната съставка „с“ беше обяснена малко по-горе.
Остава още по-мистериозната, енигматична, пленяваща, загадъчна, кратка, но изпълнена с напрегнато съдържание дума „кюп“.
Моето обяснение, без да претендирам за каквато и да било точност - загадките  са гъдела, заради който си заслужава да живеем -  е следното:
„Кюп“ (отворете речника, ако не ми вярвате), означава „гърне“.
Тримата са химици. 
Колбата наподобява гърне.
Стана ли ви ясно? 
Приемете го като проверка за интелигентност. Не е задължително да е успешна.
Дружеството на Тримата неудържимо набъбва
Много преди създаването на първия филм, поставил началото на самата киностудия, още когато идеята за филмопроизводство витае в латентно състояние, преди да изкристализира окончателно, привлечени от все още неизвестния и неосъзнат, но вече витаещ Кюпсфилмовски дух, към Тримата се присъединяват редица светли умове, сякаш с предчувствие за предстоящите велики дела:
Росен Янков - чистокръвен интелектуалец-енциклопедист с неограничено чувство за хумор, виртуозен китарист и меден вокалист, художник и доктор на физическите науки, изобретател и новатор, преподавател в САЩ, научен работник в Германия, отбил военната си служба в жп поделение в Горна Оряховица и в ПЖИ София, веднага след като завършва висшето си образование в СУ „Климент Охридски“, специалност „Физика“ (при изброяването не спазвам формалната хронология). Още от 1963 година Росен Янков е неделима част от Тримата, тъй както в „Тримата мускетари“ мускетарите всъщност са четирима. 
Николай Василев-Никича - гениален кинотворец, с неформално образование в университетите на живота и познавач на тънкостите на житейската поезия и романтика, първоначално конкурент, а малко по-късно ревностен деятел и член на „Политбюро“ на „Кюпсфилм“, конструктор на широкоъгълни и мащабни кинообективи, един от които кръстен от самия му автор „Квитанцията на слона“ по дименсионална аналогия с една особеност на слонската анатомия и въз основа на едноименния виц от сътворението на света, брилянтен кинооператор, художник, аниматор, актьор и хубав човек, дългогодишен водач на „Трабант“, закупен изгодно преди много години от Първоучителя Владимир Илиев.
Киностудията не би възникнала, ако създателите и привържениците й не притежаваха 
висококаратово, чистопробно чувство за хумор
Без него те не само не биха могли да създадат подобно движение, а и не биха могли изобщо да оцелеят в този враждебен свят - увлечени от духовното си усъвършенстване, житейският им път е осеян с пропуснати ползи и нереализирани възможности в чисто материално отношение. Кюпсфилмовец темерут няма. 
Първите десет години от създаването на „Кюпсфилм“ - от 19.08.1966 до 19.08.1976 г. преминават на приливи и отливи - както преминава, а при някои продължава, нашата младост и целият ни живот. Приливите са нашите постижения - създадените филми, завършеното образование (при повечето от нас; при някои навреме, при други своевременно, при трети след време), професионалната реализация, заслужените празници, получените награди и отличия, написаните книги, нарисуваните картини, първата целувка, следващите целувки и прочие, раждането на децата ни, изобщо безкрайният празник, но с леки прекъсвания, наречен живот. А отливите са точно тези прекъсвания, в изчакване - активно, а не пасивно - на прилива.
Тези първи десет години от възникването на киностудията са претворени от гениалното перо на  Първоучителя Владимир Илиев в „История на „Кюпсфилм“.
В нея е казано всичко
Как се заражда кюпсфилмовската идея, как гъбясва и се разпуква, пръскайки благотворни семена не в земната, а в мозъчната кора на фертилните умове, както Тезей (по фамилия Посейдонов) посява семето си в съответната благодатна почва. Точна и елегантна характеристика на епохата, на нейните достойни и не дотам достойни участници, или поне свидетели. Не липсват и предсказания за бъдещето, понастоящем настояще.
След първия филм „Гангстери“ плавно, но непреходно следва вторият филм - „Аматьори“. 
Зелената режисьорска тетрадка
Кюпсфилмовският законник - Зелената режисьорска тетрадка, на пръв поглед обикновена тетрадка с 60-80 листа, според нуждите на притежателя й, би могла да заеме подобаващо място на световните търгове, редом с първите издания на Библията и да направи богат не толкова автора й, колкото този, който я е откраднал, стига участниците в търга да знаят истинската й стойност. 
В тази Зелена режисьорска тетрадка са първите сценарии, разкадровки, мисли, концепции, афоризми, всичко свързано със зараждането на „Кюпсфилм“ и по-нататъшното му развитие, както и всичко касаещо киното изобщо. И когато тя бе изписана (няма да броим страниците), попаднала в ръцете на виден български култертрегер (без да споменаваме името му), същият възкликва: „Какво чувство за кино блика от тази тетрадка!“.
Колко зрители, влезли в казионен киносалон, биха възкликнали: „Какво кино блика от този екран!“?
Съвсем естествено, след възникването на „Кюпсфилм“, човечеството осъзнава значението на това събитие. Осъзнали още от самото начало какво са забъркали, „праотците“ решават, че събитието сътворяването на „Кюпсфилм“ - е уникално явление,
единствено по рода си, съвсем заслужено будещо завист
у останалата част от така наречения „Хомо сапиенс“, или в голямата си част просто „Хомо“ и още на следващата година - 1967, отпразнува своята първа годишнина.
Всяка годишнина се отпразнува с гръм! Главният пиротехник - Румен Йорданов, основоположникът на бомбеното зулумджийство, приготвя адската смес, и малко преди часовникът да удари 17:20, се разнася взрив, разтърсващ заспалите умове на човечеството.
И така - вече петдесет години. 
Цивилизованият свят разбра, че „Кюпсфилм“ съществува.
Голяма част от света обаче нищо не разбра. Няма защо да делим света на цивилизован и нецивилизован. Знаете ли какво е „Кюпсфилм“? Добре дошъл и наздраве!