61-вото издание на международната дунавска регата „ТИД“ ще остане в историята с... черен трабант. Някогашната картонена гордост на автомобилната промишленост в бившата Германска демократична република акостира в понеделник следобед под хотел „Рига“ заедно с останалите участници в международната дунавска регата „ТИД“. Акостира, а не паркира, защото автомобилът е превърнат в моторна лодка от собственика си Роберт Любенов. Именно това техническо чудо със запомнящо се име Дарк Трабантула превръща 52-годишния плевенски шофьор на линейка в герой на Румен Бахов и рубриката му „Пълен абсурд“ по Нова телевизия. Очевидно с чувство за хумор Роберт Любенов обяснява, че причина за изобретението му е кризата на средната възраст. Иначе с трабантчето са почти адаши. Защото преди 3 години заедно с водното си кръщене, пак по Дунав, получил и прозвището „Тъмния“. А трабантчето гальовно нарекъл Дарк Трабантула почти като черна тарантула.
Вероятно
кризата на средната възраст е свалила дългогодишния шофьор и от волана на линейката
за да се впусне в ново приключение. По гребането го запалва приятел: „Ние сме рокери. Попита ме дали искам да се включа в регатата и се съгласих веднага - роден съм в Лом и съм живял там 10 години. Трябваше да направя някаква лодка“, разказва Роберт. А като му влязла веднъж вода в кръвта, спиране вече няма. Така за трети път се включил в международната дунавска регата, но за първи път с Трабантулата. 
А тя е хибрид между автомобил и водно колело с екстра извънбордов двигател. Олекотена е максимално, тежи близо 180 кг, развива скорост от 10 до 12 км/час, а разходът на бензин е около 10 л на 100 километра, разказва Роберт. Цели две години му е отнела работата по новото плавателно средство, но е доволен от постигнатото - хем привлича погледите, хем му осигурява покрив и комфорт при плаването. И от село Байкал, откъдето е тръгнал, до Русе вече е успял да измине безаварийно близо 120 км. Поставил си е за цел да стигне до Силистра и след ден-два ще може да се похвали и с този успех.
За втора поредна година в регатата участват и незрящи смелчаци от морски клуб „Царъ Самуилъ“
за хора с нарушено зрение. Отново ги води Светослав Цветков, който е работил на кораб и има собствена яхта. Въпреки че губи зрението си преди години, той не губи ентусиазма и любовта си към водата. И една от причините да създаде клуба е желанието му да вдъхне надежда на хората с подобен проблем. 
Филип, доброволец и съорганизатор на участието в регатата, обяснява, че тази година девет члена на клуба плават с лодката „ЯЛ6“. Казва, че са участвали и в състезание във Варна при екстремни условия. И въпреки че членовете на клуба са все със зрителни проблеми, не се включват в параспортове, а участват в състезанията наравно със зрящите. Така искат да покажат, че ако има желание, всички трудности могат да се превъзмогнат. Разбира се, нужни са воля и упоритост, за да се постигнат набелязаните цели. А това, което ги води, е куражът, казва с усмивка Филип. 
Омбрето пък е човекът, който повдига настроението на групата.
Най-младият по дух от клуба минава вече за 53-ти път по реката
„Всеки си има слабост - един да лови риба, друг да играе с топка, на мен ми харесва да съм тук с младежите“, обяснява Омбрето защо почти не е пропускал регата. Любимата му част от преживяването по Дунав е буйната река. Най-много ме привлича това, че е непредвидима, казва веселякът.
Емоциите са причина и за участието в регатата на незрящия 67-годишен Вихър. Освен това казва, че така се чувства физически по-добре. За втори път се включва в състезанието по Дунав, а от миналогодишната регата му е останал спомен от проливния дъжд и силния вятър, който застигна участниците край Ряхово. Но е горд, че групата не се е отказала и заедно са преодолели изпитанието, на което ги е подложила природата.
 И ако незрящите гребци доказват, че трудностите не могат да ги спрат и така добиват кураж и самочувствие, най-малкият участник в регатата -
14-годишният Йосиф Дервентски обожава да спи в палатка
Софиянчето вече за шеста година се включва в състезанието. Харесва му да гребе и да спи на палатка. „Много е забавно и здравословно, на чист въздух си и сред природата. Хубаво е да се опита“, даже съветва Йосиф.
Любимата му част е гребането, което продължава по три-четири часа на ден. Казва, че е забавно, но и се полагат усилия. Единственото, което не му харесва, е ако изгори от слънцето, когато забрави да се намаже със слънцезащитен крем. „Слънцето е доста силно и става опасно и тежко“, въздъхва момчето, което мисли да изкара докрай българската част от регатата, която продължава две седмици. И е сигурен, че догодина ще се включи отново в състезанието.