Той е френски духовник, благородник и държавник. Името му е нарицателно, при това не за добри неща. Говорим за Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо или както е останал в историята - кардинал Ришельо, който на днешния 13 август навлиза в зенита на кариерата си. Годината е 1624, а 39-годишният тогава духовник става главен министър на Франция в правителството на Луи XIII.
Заради поста му се смята, че той е първият министър-председател в историята.
Чрез ограничаване властта на благородниците премиерът трансформира Франция в силно централизирана държава, като укрепва кралската власт и да потушава местните фракции. Установява стабилност в държавата, докато в останала част на Европа гори Тридесетгодишната война. Главната му външнополитическа цел е да ограничи мощта на Австро-Испанската Хабсбургска династия. Въпреки че не всички причини за войната са религиозни, тя се поляризира и от една страна застават силно католическите Австрия и Испания, а от друга  протестантските Швеция и Германия. През 1633 г. Ришельо включва Франция във войната, но на страната на протестантските държави, въпреки че той самия е Римокатолически кардинал. 
За да постигне основната си цел - господство на Франция над Европа
той пренебрегва религията си и страната му се бие с протестантските Швеция и Германия срещу католическите Испания и Австрия, тъй като те са най-големите сили в Европа по това време и съответно основен конкурент на Франция за господство. През 1635 г. Ришельо основава Френската академия. Сред военните операции ръководени лично от Ришельо е обсадата на Ла Рошел започнала на 10 септември 1627, която продължава 14 месеца.
Но всъщност най-голяма популярност му носи не държавническата му мисия, а литературата. Точно тя го заселва в масовото съзнание като омразния кардинал с червения плащ от „Тримата мускетари“. Да, Александър Дюма-баща изобразява една обществена тайна. Ришельо е мразен от всички, дори от краля и папата. Най-мразеният кардинал в историята!
Бъдещият кардинал, херцог и първи министър се ражда на 9 септември 1585 г. в обедняло дворянско семейство под името Арман-Жан дю Плеси. В жилите му тече кръв на юристи - баща му е висш съдебен чиновник при Хенри III, а майка му произлиза от адвокатско семейство. В детството си болнавият малчуган общува повече с книгите, отколкото с връстниците си, мечтаейки за военна кариера и най-вече за богатство - когато Арман-Жан е само на 5 години, баща му си отива от света и оставя след себе си само дългове.
След като завършил Наварския колеж в Париж, юношата започва да се готви за постъпване в кралската гвардия. Но съдбата решава друго. По онова време единственият що-годе надежден източник на доходи за семейството е фамилната длъжност на епископ на Люсонски, подарена им от Хенри III.
Епархията се намира недалеч от порт Ла Рошел, изиграл немалка роля в кариерата на бъдещия кардинал Ришельо. След като средният брат отказва да заеме длъжността и отива в манастир, семейството настоява Арман-Жан да стане епископ. Тъй като той е само на 21 години, а на такава възраст не посвещават в духовен сан, се налага да се иска специално разрешение от папата.
Във Ватикана Ришельо 
за пръв път проявил таланта си на интригант
първо скрива от папата истинската си възраст, а след като получава духовния сан, се покайва.
Новоизпеченият Люсонски епископ приел фамилията Ришельо.
Управляващият по онова време крал Хенри IV е ярка и силна натура и насърчава подобни личности. Той забелязва умния, образован и красноречив провинциален свещеник и го прави свой приближен. Неочакваният възход обаче събужда завистта на придворните и те скоро му скрояват капан, който го връща обратно в скучната епархия.
Епископът обаче не изпада в униние, а се заема да се самообразова и да реформира епархията си. Често му се налага да влиза в ролята на посредник между централната власт и регионите. Дипломатическият талант на Ришельо не остава незабелязан: през 1614 г. местното духовенство го избира за свой представител в Генералните щати, т.е. за сенатор.
Качествата на Ришельо правят впечатление и на Луи XIII. Но за разлика от своя баща новият крал на Франция е слабохарактерен и нерешителен. Затова де факто страната се управлява от неговата майка Мария Медичи и нейното обкръжение. Кралицата се нуждае от умен, хитър и даже циничен помощник в интригите. С нейна помощ Ришельо заема стратегическо място: 
става изповедник на младата съпруга на краля Ана Австрийска
след което автоматично влиза и в кралския съвет - тогавашното френско правителство.
В този период на кариерата си начинаещият политик прави първата си значителна грешка - залага не на когото трябва. Ришельо решава да спечели подкрепата на всесилния фаворит на кралицата-майка маршал Д`Анкр. Но този италиански авантюрист разглежда държавната хазна като личен джоб и скоро е екзекутиран от придворните заговорници. А като негов приближен Ришельо е заточен в Авиньон.
Но изгнанието не продължава дълго. При отсъствието на Ришельо от слабостта на краля се възползват неговите врагове. Партията на дворцовата опозиция е оглавена от Мария Медичи, жадуваща отмъщение за погубения си любовник. За да усмири майка си, демонстративно напуснала Париж и присъединила се към метежниците, Луи трябва отново да прибегне до дипломатическия талант на Ришельо, който успява да постигне примирие и за награда е произведен в кардинал. Две години по-късно кралят го направил втори човек в държавата с назначаването му за главен министър.
При слабия монарх Ришельо получава фактически пълна и неограничена власт, която, за разлика от много управници, използва първо за укрепване на държавата, а после - за лични цели. 
Най-голяма опасност за държавата и лично за себе си
Ришельо закономерно вижда в разкъсвания от интриги кралски двор и за това най-напред се заема с озаптяването на аристокрацията. Което му спечелва могъщи врагове сред най-приближените хора на краля - брат му Гастон Орлеански, съпругата Ана Австрийска и даже Мария Медичи.
Ришельо разглежда държавната власт като изключително еднолична (формално - на краля, фактически - негова) и за укрепването й започва да отстранява всички претенденти: кого праща в заточение, кого - директно на оня свят.
Вторият способ е много по-надежден, но за да се екзекутират приближени на краля, особено негови роднини, трябва да се докаже тяхното участие в заговор или поне да се убеди Луи XIII в наличието на такъв. Затова за своето 18-годишно управление Ришельо разкрива повече заговори, отколкото всички свои предшественици взети заедно. Враговете на кардинала твърдят, че много от тези заговори са организирани или провокирани от шпионите на самия Ришельо. Това не е далеч от истината, като се има предвид, какъв небивал разцвет достигат доносничеството, шпионажът, фабрикуването на съдебни дела, провокациите и т.н. при неговото управление. На това поприще особено се отличава шефът на тайната служба на Ришельо - неговият най-близък съветник, монахът от ордена на капуцините отец Жозеф. 
На Жозеф дължим популярните словосъчетания - „сив кардинал“
(самият Ришельо е „червеният кардинал“) и „кабинет в сянка“ (така се наричали специалните покои в Лувъра, където се четяла пощата). А на самия Ришельо дължим не по-малко известния афоризъм: „Дайте ми шест реда, написани от ръката на най-честния човек, и аз ще намеря в тях повод да изпратя автора на бесилото“.
Не по-малко успешно Ришельо се справя с друг източник на заплаха за укрепването на кралската власт - хугенотите, които контролират редица крепости и градове, най-голямата от които бил порт Ла Рошел.
Съществуването на държави в държавата, особено във времената, когато Франция води постоянни войни със съседите, е истинско предизвикателство за „архитекта на френския абсолютизъм“. Ришельо изчаква подходящ повод - нападението на френските пристанища от английската ескадра, на която помага „петата колона“ от Ла Рошел. През януари 1628 г. кардиналът лично оглавил обсадата на бунтовническата крепост. След 10 месеца, през които от глад умират 15 000 граждани, хугенотите капитулират. 
Няма по-добро средство да се задържиш на власт от това да водиш война
- победоносна и постоянна. Тази парадоксална истина Ришельо усвоява бързо и веднага след падането на Ла Рошел придвижва френската войска към границата с Италия, където се водила 30-годишната война.
Това е една от най-кръвопролитните и разорителни войни в историята на Европа, в която германските князе-католици начело с императора на Свещената Римска империя воюват с германските князе-протестанти. Първите са подкрепяни от роднините на Хабсбургите - кралските дворове на Испания и Австрия, а също и Полша. На страната на протестантите са Швеция и Дания с подкрепата на Русия и Англия. Франция трябва да лавира: тя се бои от усилването на властта на Хабсбургите, но и не иска открито да подкрепя протестантите, с които има проблем вътре в страната. 
За Ришельо най-силният аргумент винаги е била политическата целесъобразност. 
Кардиналът често повтаря, че „различията в религиите може да предизвикат разкол на оня свят, но не в този“. За него главната опасност е католическа Испания, затова подкрепя протестантите - първо с пари, а после и с войски.
Войната силно подкопава икономиката на Франция и скарва Луи с Ватикана. Поставя се даже въпросът за отлъчването на краля-вероотстъпник от църквата. Още преди края на войната 
папа Урбан II казва: „Ако има Бог, надявам се Ришельо за всичко да си плати
Ако няма Бог, на Ришельо силно му е провървяло“.
По време на войната Ришельо трябва да се справя с дворцовата опозиция в лицето на Гастон Орлеански и Мария Медичи, която вече е враг номер 1 на доскорошното си протеже. В стремежа си да се откъсне от майчината опека кралят отказва да уволни Ришельо, след което Мария Медичи и приц Орлеански в знак на протест напускат Франция и се установяват в Холандия, управлявана по онова време от Хабсбургите.
За 18 години управление Ришельо успява да направи много политически, административни и военни реформи. И нито една икономическа. Причините за това са две - непрекъснатите войни, за които Франция трябва да взема заеми и да увеличава данъците, което пък предизвиква припламването на бунтове и въстания, и икономическата неграмотност на самия Ришельо.
Все пак по негово време започва реорганизацията на пощите, основана е Сорбоната и започва да излиза първият седмичен вестник.
Когато през 1642 г. 57-годишният Ришельо усеща, че дните му са преброени, иска среща с краля. На нея той моли краля да не оставя без покровителство неговия племенник-наследник и да назначи за първи министър в кралството кардинал Мазарини. И двете молби са изпълнени. За втората по-късно Франция дълбоко съжалява, а първата се отразява на историята на Русия. Един от потомците на кардинала - внукът на маршал Арман Еманюел дю Плеси, херцог Ришельо, бяга от терора на якобинците в Русия. Там се превръща в Еманюил Осипович де Ришельо и правил нелоша кариера: през 1805 г. царят го назначава за генерал-губернатор на Новоросия, главната улица на Одеса и до днес носи неговото име.
На 4 декември 1642 година кардинал Ришельо се представя пред Бога. За обкръжението му това е трагичен ден. За мнозина обаче е ден на облекчение. И едните, и другите отдавна са забравени от историята. Но не и Ришельо.
По материали от интернет