В края на 30-те години на ХХ век надхвърлилият 60 години Нико Просеничков (роден на 30 септември 1876 г.)  издава  интересна книга „Съветник и ръководител за младите учители“ (1940). В нея той споделя своя многогодишен опит: от времето на работата му като първоначален учител в град Лясковец след завършването на Държавното педагогическо училище в Казанлък; следването му в  специалността „Философия и педагогика“ в Йенския университет (Германия); учителстването му в горнооряховското класно училище (1900-1903), държавните Мъжка и Девическа гимназия във Велико Търново (1903-1908), силистренското държавно педагогическо училище (1908-1913), Мъжката гимназия в Русе (1922-1924); назначаването му за директор на Пазарджишката девическа гимназия (1918-1919), Варненската държавна мъжка гимназия (1919-1920), Русенския висш педагогически курс (1920-1921) и Русенската мъжка гимназия (1921-1922 и 1925-1934), Русенската девическа гимназия „Баба Тонка“ (21 ноември 1924-15 септември 1925 г.); заемането на поста окръжен училищен инспектор - във Видин, Плевен и Скопие (1913-1918)...
1. Младий учителю, с всичките си сили се стреми към самостоятелно мислене
от сърце и непрестанно дири правдата и истината; всичко да възприемаш съзнателно и критично, без да се доверяваш на тоя или оня авторитет, та по тоя начин и учениците ти, като гледат стремежа ти към правдата и истината, да навикнат да ги търсят.
Съхранена е оценката на директора на Мъжката гимназия Михаил Миновски от 27 февруари 1923 г., посетил урок на Нико Просеничков  (в 8 А клас, където учителят преподава учебния предмет „Етика“): „Г-н Просеничков познава добре своята специалност, той особено сполучливо си служи с евристичната учебна форма и индуктивния метод в учебната работа. Преподавателят гледа извънредно сериозно на своята училищна работа и задължения. Към учениците се отнася с благост и самообладание...“. В случая акцентът е поставен върху една учебна дисциплина, но Нико Просеничков през годините преподава освен „Етика“ и учебните предмети „Психология“, „Логика“, „Философска проподевтика“ „Педагогика“, „Немски език“, чрез които разкрива истината на своите ученици, дълбочината на мисълта, свободата на разсъжденията...
2. Стреми се да си изработиш здрави и трайни правила
па гледай и на практика да ги осъществиш в живота.
Още като млад учител Нико Просеничков работи така, че напълно препокрива думите, казани от директора му Михаил Миновски: „Има нужния авторитет както пред учениците, така и пред гражданите. Към своите колеги е коректен и внимателен“. Вече като директор той държи много на дисциплината на учениците - вътре и вън от училище, в града или в други населени места. И не е случайно, че когато през май 1934 година е отбелязана 50-годишнината на Мъжката гимназия, е награден с „Кавалерски кръст“ - най-високото отличие, присъдено по този повод.
3. Гледай да е спокойна съвестта и сърцето ти при всички обстоятелства
нито се увличай в мръсната партизанщина или в тесногърдото доктринерство.
 През 1926 година, когато Нико Просеничков за втори път е директор на русенската мъжка гимназия, възстановява Илия Ташев, учител по руски език, уволнен от предшественика му Андрей Мирев. Едва ли е имало някакъв натиск за решението му - просто е послушал сърцето си. След години обаче Ташев отново трябва да е наказан и Просеничков настоява за анкета от Министерството на народната просвета. След нея Ил. Ташев е отстранен от работа, като историчката Веселина Антонова уточнява и датата - 10 юни 1935 г. (Отделям вниманието на този случай не само като своеобразна илюстрация, а защото има и трагични последици).
4. Вземай участие според силите си във всички хуманни и хармониращи с призванието ти инициативи
Когато е учител в Горнооряховското класно училище, Нико Просеничков основава туристическо дружество и става негов председател. Той изнася сказки, организирани от името на училището и Женското дружество в Горна Оряховица; пред общообразователни курсове, педагогически конференции и учителски събори във Велико Търново; канен е като лектор по методика на естествознание и новите езици в Русе, Разград и Варна... По време на неговото директорство в Пазарджик за пръв път е организирана родителско-учителска среща, за която Просеничков подбира темата „Взаимоотношението между училището и семейството“. 
След време инициира организирането на тридневна педагогическа конференция в Плевен, на която са поканени да присъстват прогимназиални учители ог града и района. Пред тях той изнася два реферата. 
Не е случайно, че в Силистра оглавява Дружеството на класните учители... 
Умишлено се спрях на примери от различни градове, в които Просеничков е работил макар и кратко време. Следите, които той оставя в Русе, са толкова много, че на практика не могат да бъдат изброени в цялост: когато Нико Просеничков за първи път е директор на Мъжката гимназия „Княз Борис“ в Русе (1921) седмокласници от полукласическия отдел изграждат структури на Младежкия червен кръст - „класни групи“, „класни бюра“, гимназиална организация. След няколко години (1932) се възобновява основаното през септември 1919 г. въздържателно дружество „Трезвеност“. Гимназистите изграждат хижа в началото на Алеите (приблизително на мястото, където днес е Домът на културата на транспортните работници); проявяват се като паркостроители при залесяването на района около хижа „Приста“; участват в първите разкопки на селищната могила в местността Сръбчето...
5. Подпомагай на всичко, което дава тласък на духовно-нравствения напредък
Във Велико Търново Нико Просеничков (заедно с Йордан Табаков и Д. Цветанов) редактира вестник „Учителска пробуда“. В Русе с учителите Борис Тричков и Христо Стоянов (впоследствие Н. Просеничков е сменен от Сава Попов) издават месечното обществено-педагогическо списание „Нов път“ (януари-декември 1921) - едно от четирите издания на русенската учителска книгоиздателска кооперация „Мисъл“ - другите три списания са „Здравец“, „Ученическа мисъл“ (преименувано на „Изгрев“) и  „Юноша“. 
В периода 1 март 1926-15 май 1931 г. Нико Просеничков отпечатва 100 книжки на списание „Нашето семейство“. „С перо или живо слово трябва да се влее живителна струя в нашето семейство, за да спрем вълната на онова морално и социално разложение, което е последица от войните“ - така самоопределя мисията си списание „Нашето семейство“ в програмната статия, с която се открива изданието. Вече като автор Просеничков пише върху проблеми, които познава най-добре и които отговарят най-пълно на следваната линия - „Беседа върху възпитанието и образованието“, „Грижа за закрила и възпитание на младото поколение“, „Добрият баща“,  „Добрата майка“, „Индивидуалните особености на децата“, „Нравственото възпитание на децата“, „Самовъзпитание и саморазвитие“, „Семейството и децата“, „Семейството и жената“, „Семейството и училището при възпитанието на учащата младеж“ и др. През 1933-1934 г. Просеничков е съредактор на списание „Борба с алкохолизма“ (двумесечник за трезвост, възпитание и общочовешка култура) - орган на ложа Август Форел №2 в София и на Учителския неутрален съюз за борба с алкохолизма в България. Н. Просеничков и д-р П.Никоевски са редактори на бюлетин „Орденец“ (1942). Разбира се, той е сътрудник и на други медии („Русенска поща“, „Двадесети век“ - списание за наука, философия и педагогика, „Учител“ - месечно педагогическо обществено списание за учители и възпитатели, „Нов човек“-София и т.н.). Изследователката В. Антонова обръща внимание на факта, че разпространява „Противоалкохолен лист“ - орган на Българския учителски съюз „Съзнание“, в. „Трезвеност“ - орган на Ученическите въздържателни дружества в България и др.
6. С думи и дела служи за пример на твоите ученици и родителите им
През 1938 година Нико Просеничков издава книгата си „Семейството и нравственото възпитание на нашите деца“. В нея той разглежда въпроси като „Състоянието на нравствеността“, „Причини за упадъка на нравствеността“, „Безгрижие и апатия на жените“, „Алкохол и нравственост“ и др. Неговият опит на педагог му позволява да изпълни книгата с  примери, взети от живота, пробирани в практиката. 
„За младите учители, които току-що започват своята трудна и пълна с отговорност професия“ е предназначена втората му книга - „Съветник и ръководител на младите учители“ (1940). Това „ръководство“ е изградено от две части. Първата (уводната) дава по-общи знания за учителската професия и за организацията на учителския труд. Втората част се състои от 12 беседи, в които конкретно се разглеждат въпроси за трудностите при процеса на обучение, училищната дисциплина, наказанията, връзките на учителите с родителите, самообразованието на учителите, разочарованията, съпътстващи учителската професия... Тук са и осемте съвета, за които става дума още в заглавието!
И понеже шестият съвет акцентува върху единството между думи и дела, ето как Просеничков го осъществява - дарява на читалище „Ангел Кънчев“ книги от личната си библиотека. 
7. Помагай си сам, гдето и да се намираш и както можеш
ама [в]се често си помагай; знай, че и другите тогава с още по-голямо уважение ще гледат да ти помогнат.
„Войните ни донесоха много бедствия. Те удариха печата на изтощението и върху крехките организми на децата, които посещават всички училища в града. За да се намали до известна степен това зло, две лета поред се уреждат колонии за учениците от Мъжката и Девическата гимназии. Тази самостоятелност имаше своите неудобства и не даваше пълните желани резултати“. Това е част от встъплението на Н.Просеничков пред съвещанието от 18 февруари 1926 г., посветено на осмислянето на ученическата лятна ваканция. Присъстващите д-р Александър Доганов - председател на Русенското българско училищно настоятелство, д-р Михаил Симеонов - лекар при началните училища и прогимназии, Петко Атанасов - директор на Девическата гимназия „Баба Тонка“, Тодор Колев - главен учител и др. приемат предложението му за създаване на общо ръководство. 
За подпомагане на по-бедните ученици в годините, в които Нико Просеничков е директор, е създадена ученическа трапезария. 
8. Не падай духом от първата несполука или неправда
но имай вяра в тържеството на истината; винаги бъди изпълнен с хубави и бодри мисли! 
В началото на декември 1923 г. почива синът на Нико Просеничков от първия му брак. Той носел - както е традицията, името на дядо си -  Йордан Просеничков (Нико Просеничков и Тонка Обретенова  се сгодяват през ноември 1920 г. и сключват брак на 21 декември 1921 г.). 17-18 годишният младеж е бил изключителен младеж - поет (пише и с псевдоним Николай Елхов), редактор (в. „Лампион“). Бащата надмогва болката от сполетялото го нещастие. Семейството създава фонд „Йордан Просеничков“ към гимназията, като дарява три хиляди лева. Желанието е от лихвите да се заделят средства, от които се формира ежегодната награда на ученик, отличил се при написването на реферат с трезвена тематика. Това не е изненада, като се има предвид, че сам Нико Просеничков е „заклет въздържател“, сторонник на борбата с алкохолизма, трайно обвързан с делото за трезвеност. В такъв дух е възпитал и своя син, който е един от основателите на дружеството за трезвеност в Мъжката гимназия-Русе. (Именно гимназиалното дружество „Трезвеност“ издава през март 1928 г. „Възпоменателен лист“, като повод за отпечатването е годишнината от смъртта на Йордан Просеничков).
***
За последните дни на Нико и Тонка Просеничкови знаем преди всичко от  изследователката Веселина Антонова („Какво не би могъл да прости убиецът Илия Ташев на Нико Просеничков : Партизанинът не искал да живее в един град с човек, разголил покварената му същност“ - в.“Утро“ (Русе) 8 ноември 1999 г., №261, 1990, с. 3 и „Потомците на Баба Тонка и Народният съд : Внучката на Никола Обретенов разказва“. Русе, 2000). Тя посочва, че на 2 ноември 1944 г. Илия Ташев, началник на русенската милиция, се разпоредил за техния арест. (Вече беше посочено, че през 1926 г. директорът Нико Просеничков възстановява на работа уволнения преди него учител Илия Ташев; народът ни обаче казва, че няма ненаказано добро!). Само след дни - на 5 или 6 ноември - двамата са убити. С цел внасянето на някаква „законност“ (как не се връзват думите „убийство“ и „законност“!) Нико Просеничков е съден задочно за престъпление по чл. 2, т. 10 от Народния закон за съдене от Народния съд. В Обвинителния акт е посочено проявлението му: „загдето писал статии във вестник „Русенска поща“ със съдържания, които раздухвали великобългарския шовинизъм на гражданите, унищожавали престижа на съюзените народи и възвисявали качествата на националсоциализъма и фашизъма, насърчавал борбата срещу прогресивните елементи и поощрявал премахването им от държавните учреждения, като с тези свои действия и писания допринесъл дейно и съществено за извършване и провеждане противонародната политика от ръководните лица на България“.

Завещано
Ето още няколко напътствия, завещани от Нико Просеничков на поколенията:
* Без жените, без тяхната помощ, ние не бихме имали тези материални и духовни постижения, на които днес се радваме.
* Баща и майка да бъдеш, изискват се познания.
* Всяко отделно семейство трябва да бъде едно сдружение, ако искаме да имаме някога в обществото нравствена чистота.
* Докато родителите не искат нищо да правят, трябва училището нещо да направи.
* Родителят, респ. жената-майка, градят човеци.
* Трябва да се дава едно естествено, открито, отговарящо на детското развитие обучение или да не се дава никакво такова.