Какво е да работиш за Ричард Брансън - бизнесмен, знаменитост, филантроп, собственик на конгломерата „Върджин Груп“, в който влизат около 400 компании, които са неразделна част от британското ежедневие, а нетните му активи възлизат на почти 5 милиарда долара? Едва ли са много хората, които са впечатлили световноизвестния британец, а още по-малко са българите сред тях. Въпреки това има един русенец, който се е откроил със своята работа и заедно с колегите си е влязъл в полезрението на 66-годишния милиардер. Това е 31-годишният Мирослав Опрев, който преди малко повече от година прекрачва границата на Великобритания и успехите и признанието не закъсняват. Като връх в своята кариера досега той посочва именно работата си за Брансън и факта, че е направил за британеца професионална каменна пещ за пица, която ще бъде инсталирана в къщата на плажа на личния му остров Некър Айлънд в Карибите. 
В рамките на седмица Миро напуска Русе и става барман край Оксфорд
Невъзможността да се работи и прави бизнес в родния град, макар и да е най-красивият за Миро, е една от причините той да реши да напусне страната. Заедно с приятелката си Вени избират да заминат за Англия, като първоначално въобще нямат високи критерии какво ще работят. Така в продължение на 2 месеца в началото на 2015 година двамата кандидатстват онлайн за различни длъжности, следват неуспешни интервюта по скайп, докато късметът не им се обажда. Добрата новина идва от малък пъб в областта Котсуолд близо до Оксфорд, от който им заявили, че искат още на следващата седмица да започнат работа като обслужващ персонал. Вземат решението бързо, запазват веднага самолетни билети и следващата седмица вече са там.
„Първите ми впечатления от Англия и хората тук бяха доста позитивни. Едно от нещата, които срещнах у англичанина, е това, че той е много приемствен и възпитан. Въпреки че може да не те одобрява, поне в началото няма да го покаже. Изключително много ме впечатли как се подхожда към проблемните ситуации в Англия. Ако в България започваме да викаме и да се караме, то тук нещата са тотално различни. Към проблема се подхожда с моментални усилия за решаването му, без нерви и излишно напрежение. Едва след това се прави разбор на ситуацията и се чертаят мерки, които могат да се вземат за предотвратяването на бъдещи проблеми. Другото ми най-силно впечатление от Англия е, че тук всичко е насочено към обикновения човек - обществени услуги, транспорт, комуникации. Иска ми се така да е и в България“, разказва Миро.
И въпреки че започва работа като барман, не спира да търси развитие. А усилията му се увенчават с успех след по-малко от година, когато става графичен дизайнер в „Гозни груп“. Основната дейност на фирмата е дизайн и производство на професионални каменни пещи за пица, които са предназначени както за ресторанти, така и за домашно ползване. Компанията се развива динамично и само за половин година персоналът й нараства с една трета. 
Футуристична каменна минипещ за пица за месец събира 1 милион долара и попада във фокуса на Брансън
„Тази година беше пуснат на пазара нашият нов революционен продукт - бих го нарекъл и футуристичен  „Roccbox“, който представлява мобилна минипещ за пица с каменна основа и може да се използва на излет, в двора или дори на закрито. Само за месец след публикуването му в сайта за финансиране „Indiegogo“ проектът събра над 1 милион долара, с което се превърна в един от най-бързо финансираните проекти в историята. Със същия този проект собственикът на компанията Том Гозни достигна четвъртфинала в миналогодишното издание VOOM 2015. Това е проект на Virgin Media Business, където се търсят най-иновативните проекти в Англия и Ирландия, а главен негов ментор е самият Ричърд Брансън“, разказва Миро.   
Така продуктът попада в полезрението на милиардера и той става клиент на компанията, в която работи русенецът. Дизайнерите правят специален проект за него - професионална пещ, която да бъде инсталирана в къщата на плажа на личния остров на сър Брансън - Некър Айлънд в Карибите.
„Моята работа се състоеше в това да изработя няколко визуални решения на пещта, които лично сър Ричард Брансън да избере и одобри. Разбира се, такъв проект е комплекс от различни специалности и не се прави само от един човек, а в него участваше целият дизайнерски отдел начело с Том Гозни“, обяснява русенецът.
Миро няма диплома за дизайнер, но и никой в Англия не му иска
Никога никой в Англия не ми е искал диплома за дизайнер, затова не мисля за минус факта, че не съм завършил тази специалност, казва Миро.
Роденият навръх Коледа русенец всъщност винаги е имал афинитет към изкуството. А за това криле му дава неговата майка, която още като дете му позволява да драска с флумастри и пастели по една от стените вкъщи. Свобода, която малко семейства биха одобрили. Впрочем именно майка му пророкува по странен начин бъдещата съвместна работа между Миро и Брансън. Преди 7 години тя му подарява биографичната книга на милиардера „How I lost my Virginity“, която той така и не успял да прочете. 
„Основното си образование завърших в Немската езикова гимназия „Фридрих Шилер“. Tрябва да призная, че немският никога не ми е бил сила и съвсем логичното развитие на нещата бе да продължа да се развивам в областта на изкуството. Бях приет в училището по изкуствата „Проф.Веселин Стоянов“, където преподаватели ми бяха едни от най-добрите педагози и художници в България, някои от които международно признати - скулпторът Георги Радулов, Иван Иванов-Йоаний и директорът на художествената галерия Елена Великова.  Там бях и първият ученик, който подкрепяше защитата на дипломната си работа с проект на компютърна анимация и концептуални рисунки за компютърни игри. Висшето си образование започнах много интересно. Кандидатствах в Русенския университет „Ангел Кънчев“ в катедра „Промишлен дизайн“, но не ме приеха, което ме разочарова, но и мотивира още повече. Приеха ме във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“,   но след няколко семестъра прекъснах, тъй като сметнах, че обучението не е на ниво спрямо таксите“, споделя Миро.
Българският работодател не цени персонала си, а Русе изпада в летаргия и нищослучване
Русе е най-хубавият град в България с уникален икономически и културен потенциал. Това смята Миро за родния си град, но и дотук приключват хубавите думи, които може да каже за родното си място. Неговите впечатления са, че местната власт дори не осъзнава с какви дадености разполага градът, а националната политика е съсредоточена в прогреса на София. 
„В Русе съм работил в няколко фирми като дизайнер. Казано честно, впечатлението, с което съм оставал всеки път, е, че българският работодател не цени работника си. Винаги се оплакваме, че няма кой да работи, а не правим и малкото да задържим ценните служители и да инвестираме в развитието им. Това до голяма степен се дължи на бързото забогатяване и на първенющината. Малцина български предприемачи решиха да се поучат как е по света и какви са добрите практики“, коментира Миро.
На другия полюс е Англия - затова русенецът се адаптира изключително бързо към живота там. А причините далеч не се крият надълбоко. Напротив - там просто всичко е максимално улеснено, за да може човек да се чувства добре. Единствено забелязва, че хората там са по-сдържани, а не емоциални като българите. Впрочем Миро живее на брега на южното крайбрежие в Борнмън, който наброява около 200 хиляди жители. Градът се намира на 100 мили от Лондон, но въпреки това има два големи университета и е център на финансови институции. Там живеят около 200 българи, които са изградили своя малка България - имат си магазин с родна храна, на която всички се радват, и дори български лекар.
Миро би се върнал в Русе, но не и в близките 10 години
Дизайнерът признава, че въобще не е изключил варианта един ден отново да се върне в родния град. Но тъй като вече е почерпил от практичното мислене на англичаните, е сигурен, че това няма как да стане в близките 10 години. А ако се върне, със сигурност ще заложи на развитието на свой собствен бизнес. Признава, че свързва родината с „истинските неща“ - истинска храна, истинско мляко, истински мед, туризъм, климат, вино - все неща, до които се надява един ден неговите колеги от Англия да се докоснат, макар че почти никой от тях не е чувал за България и нейните качества. Според него българинът трябва да се научи да е горд със страната си, със себе си и историята си. И трябва да спре да бъде чуждопоклонник, а вместо това да осъзнае силните си качества и възможности. Затова смята, че англичаните не са нищо повече от българите, дори обратното. 
Споделя, че след референдума в Англия за напускане на Европейския съюз много британци са разочаровани, като особено видимо е това при хората със собствен бизнес.