Измамата - второто най-разпространено престъпление срещу собствеността и имуществото на хората след кражбата, се отличава със завиден ръст и перспективност. Особено атрактивен, но и коварен, се оказва делът на телефонните измами. Престъпления, които се отличават с висока доза психологически нюх, тактика и артистичност. При този вид измами никой насилствено не дава спестяванията си, но пък с лека ръка ги предоставя на непознати заради заблуда. Заблуда, че техен близък е в критично състояние и в момента измаменият усеща, че здравето е най-важно и парите нямат значение.
Цифрите са най-красноречиви - от всички измами в България, регистрирани през 2011 година, 25.99% са свързани с телефонни мошеничества, докато през изтеклата 2015-а броят им се увеличава до 45.42%. Така останалите видове измами - например със средства от фондове на Европейския съюз или т.нар. ДДС измами или измами по интернет остават на заден план като далеч по-безперспективни. Това са част от изводите, които могат да се направят от изследването на престъпното явление, което прокуратурата е изготвила.
Коренът на телефонните измами
Проучването показва, че до около 2004-2005 година това престъпление е сравнително непознато. Но корените му могат да се търсят още в края на 90-те години на миналия век, когато в района на Русе, Велико Търново, Варна, Горна Оряховица и Павликени се разпространяват друг вид измами. Тогава е бумът на офертите за изгодни сделки със стоманени въжета, лагери и резервни части. Мошениците са роми бургуджии, които в миналото са се занимавали с железарство. В тези райони днес се наблюдава най-голяма честота на измами по телефона, като някои от извършителите са регистрирани за измами още през 90-те години на миналия век.
По-доброто имотно състояние и разпространението на мобилните телефони са спомогнали за разнообразяване на измамите, сочи прокуратурата. 
През периода 2004-2009 година заедно с добрите данни за икономиката, нараства и броят на притежаваните  мобилни телефони. Според изследвания, през 2010-а България е на 5-о място в света по брой на мобилни телефони - с 1.47 на едно лице от населението. Същевременно още от 80-те години България е на първо място на Балканите по гъстота на телефонната мрежа и обезпеченост на домакинствата със стационарни телефони.
В момента стационарни телефони продължават да се използват предимно от възрастни хора
Затова и преобладаващият брой от този вид измами се извършват с позвъняване от мобилен на стационарен телефон. А жертви са податливите към внушения пенсионери.
Освен материалните вреди и загубата на пари, тези престъпления имат психотравмиращ, емоционален ефект и много сериозно засягат достойнството на човека, водят и до психически разстройства. Поради големия брой подлъгани възрастни граждани страда сериозно авторитетът на държавните институции и се накърнява доверието в тяхната способност да защитят тази свръхуязвима група от населението, се казва още в анализа.
Макар телефонните измами да са типични за България, вече се разкривал и техният международен елемент - използват се за измами в България карти на румънски и гръцки оператори и се наблюдават опити престъплението да бъде разпространено и в чужбина. Потенциални жертви там засега са повече българи, но вече имало и местни граждани - например от Гърция. Поради непознаването на това престъпление в чужбина липсват възможности да се заимства чужд опит за противодействието му, казват от държавното обвинение.
Над половината измамени не се оплакват в полицията
От институциите предполагат, че над половината от измамените по телефона не сигнализират, че са станали жертва на престъпление. Причините за това се криели в недоверието на хората и предположенията, че има твърде малка вероятност извършителите да бъдат разкрити и осъдени. Отделно измамените се страхували от отмъщение от страна мошениците, както и от това, че самите те можели да влязат в ролята на престъпници. Например в случай, че са се съгласили да дадат пари за подкуп на висшестоящ. Силен фактор да не се търси полицията бил и срамът от проявената наивност.
Въпреки това официалната статистика категорично отчита непрекъснато увеличение на броя на регистрираните телефонни измами. От 286 през 2011 година те са достигнали до 918 през 2015-а. От друга страна, расте и броят на разкритите измами, извършени по телефона. През 2015 година те са увеличени като брой почти три пъти, в сравнение с разкритите през 2011-а.
През 2011-а най-много са телефонните измами в Русе
71 телефонни измами или 24.82% от всички регистрирани в страната са отчетени в Русе през 2011 година. Тогава градът е на челно място по върлуващи мошеници и заблудени хора. Година по-късно Варна поема лидерството със 77 измами, а Русе е втори с 41 регистрирани случая. От общо разкритите 32 престъпления в Русе са хванати 10 извършители. През 2013-а измамите увеличават своите мащаби и навлизат на нови територии, затова градът ни остава на трето място с 49 случая, а година по-късно е на същата позиция с 68. През изминалата 2015 година Русе затвърждава третото място в антикласацията с регистрирани 91 измами или близо 10% от всички в страната.
През първите години на изследвания период явлението все още се е задържало в района, в който се предполага, че е възникнало - Русе, но впоследствие се е разпространило в цялата страна и най-голям брой престъпления се извършват в София, пише в анализа.
Прокуратурата отчита и различните механизми, включително новаторски схеми и сценарии, които измамниците използват.  
Използват се разпространени и достигнали до масовото съзнание възможни опасности - например при гореща вълна се твърди, че близък е припаднал на улицата, при грипна епидемия - че се намира в болница с тежка диагноза. Чрез информациите в медиите, чиято идея е хората да бъдат предупредени за престъпните мрежи, мошениците са в непрекъснато течение на случващото се и така техните възможности за конструиране на нови измамни механизми на практика ставали безгранични.  
Престъпниците - бургуджии на три нива
По данни на МВР извършителите на телефонни измами са предимно роми от т.нар. подгрупа „бургуджии“, които живеят на територията на областите Велико Търново, Плевен и Русе. Те са предимно мъже, на възраст от 18 до около 55 години, безработни, с основно или без образование, някои от тях осъждани, като присъдите им често са за същите престъпления. 
Телефонните измами най-често се извършват от добре организирани затворени престъпни групи, чиито членове са в роднински връзки помежду си. Между тях съществува установен ред, йерархия и разпределение на ролите. 
На първо ниво в тази структура са т.нар. „въртячи“ - тоест мошениците, които се обаждат по телефона и влизат в пряк и непосредствен контакт с потърпевшите, представяйки се за техни близки, роднини, приятели или за длъжностни лица. Обикновено тези извършители са двама - единият е „близкият роднина“, а другият - „водещият делото следовател или прокурор“, „лекар“ или „полицай“. По данни на полицаите, които се занимават с тази престъпност, обажданията на тези лица могат да достигнат от 600 до 1000 на ден.
На второто ниво са т.нар.“хора с коли“. Това са тези, които ще транспортират парите от населеното място, откъдето са измамените, до населеното място, където са извършителите. Най-често за такива се наемат шофьори на таксита и хора, които си търсят работа по обяви.
На третото ниво са т.нар.“мулета“ или „посредници“, които вземат парите. В някои случаи те лично се срещат с лицето от второто ниво, а в други им се нарежда да оставят парите до определен пътен знак, билборд или на специфично място, откъдето се вземат. В някои случаи второто и трето ниво съвпадали.
91 официално са ужилените от аломошеници русенци
Заблудените от телефонни измами са предимно пенсионери над 70-75 години от цялата страна. Според централната полицейска статистика, най-много са пострадалите, които живеят на територията на Столична община - 143, а за област Русе броят им е 91.
Анализите и криминологичните изследвания на пострадалите от телефонни измами сочат, че 2/3 от жертвите са жени и 1/3 - мъже. Това се обяснява с по-голямата податливост на жените на силни емоции, с недобри умения за боравене със съвременните комуникационни средства и с недостатъчна информираност. 
Сред жертвите преобладават българите, от които повечето живеят в градовете, семейни са, като 70% от тях са с добро образование. 
Общо 155 измамници пък са предадени на съд през изминалата 2015 година. 5 от тях са били оправдани, а броят на осъдените е 129. 2/3 от наказаните са били осъдени условно. 
От полицията посочват, че не водят статистика за това какъв е размерът на оскубаните от наивниците пари. Според данни на прокуратурата обаче през 2015-а мошениците са поискали общо 4 919 925 лева от своите жертви. Реално са им предани повече - 6 736 761 лева.
Факт е, че хората вярват, че с подкуп се решават големите проблеми
Фактът, че повечето жертви вярват на твърденията на измамниците, че за спасяването на техен близък е необходимо да се даде подкуп на полицейски служители, магистрати или лекари, показва, че тези измислици звучат правдоподобно. Причината за това е горчив опит, който е придобит при контакт с институциите. Този опит е довел до създаването на обществено мнение, утвърждаващо широкото разпространение на корупцията. На това се основава решителността на измамниците, които разчитат, че пострадалите няма да търсят квалифицирана помощ, се казва в анализа. От друга страна, се посочва, че хората често нямат доверие в правовия ред и смятат, че проблемите се решават „по втория начин“. Затова и попадат под ударите на измамниците.
Сред бариерите за разкриване на престъпленията от полицията сочат, че сим-картите, от които се телефонира, не са на реалните престъпници. Често те са регистрирани на бездомници, социално слаби, психично болни, наркозависими или роми. Като проблем се отчита и фактът, че всеки човек може да се сдобие с неограничен брой сим-карти, което улеснява дейността на измамниците. 
Има възможност за закупуване на карти чрез Интернет, като впоследствие пристигащите чрез куриерски фирми пратки се вземат от трети лица или се получават от човек с измислена самоличност. При едно от разследванията в Добрич органите са установили, че едно лице притежава над 80 000 карти на мобилни оператори за предплатени услуги, които препродава на непознати лица. Известни са случаи като този в Димитровград, където на един абонат са регистрирани над 24 000 активни и над 13 000 деактивирани сим-карти, а на друг - 55 000 активни и 121 000 деактивирани.
Според прокуратурата една от пречките за разкриване на измамите се дължи на разпределението на ролите и прекъсването на отношенията между отделните групи. Това пречи да се разкрият всички участници, както и да се установи наличието на организирана престъпна група. Голям е процентът на неразкритите престъпления, а над 90% от досъдебните производства се спират по тази причина. 
 Отделно мошениците били опитни и можели да надушат кога полицията е по петите им. Затова и при най-малко съмнение чупели телефони и сим-карти. Пречка за разкриването бил и фактът, че измамените твърде късно съобщавали, че са станали жертви.