„Когато бях на десет години, дядо ми Николай, на когото съм кръстен, ми купи два топа хартия А4. Чудех се какво да правя с толкова много хартия, като първо започнах да рисувам. Но не ми хареса, защото явно не ми беше страст. След това случайно видях какви книги с диаграми за оригами има, както и различни клипове и много се запалих да правя оригами“. Така всъщност започва историята на едно интересно, но изключително сложно хоби, което за 17-годишния Николай от София е истинска страст. Оттогава той използва всяка свободна минута, за да сгъва фигури от хартия, а през изминалите две седмици беше и лектор на класната стая по оригами към фондация „Бистра и Галина“. Ники всъщност е един от малцината българи, които се занимават сериозно с древното японско изкуство да се създават фигурки от хартия, без да се използва ножица или лепило. 
С Русе обаче младежът е свързан не само покрай заниманията си с оригами в класните стаи на фондацията.
Тук живее прадядо му Иван Пейчев, който е бил шеф на банка и герой на социалистическия труд
а за Ники е един велик и почтен човек. Самият той гостува минимум два пъти в годината в крайдунавския град, понеже не може да не вижда дълго време прадядо си. 
За Ники оригами не е само изкуство, както повечето хора смятат. То включва още три съставки - наука, математика и образование, споделя младото момче, което баба му Цветанка нарича властелинът на пространството.
За да се усъвършенства непрекъснато и да върви само напред и нагоре в своето хоби, Ники, който есента ще бъде 11 клас в столичното 85 СОУ „Отец Пайсии“, непрекъснато чете книги и гледа клипове за изработването на оригами. Зад гърба си има прочетени вече над 200 книги на тази тематика, като повечето са електронни. 
„Най-важното качество при направата на оригами е търпението. Ако нямаш търпение, ще се откажеш много бързо. А човек не бива да се отказва, трябва да следва мечтите си. Колкото и далеч да са те, трябва да ги настигнеш“, категоричен е Николай. И при него, както и при повечето хора, първият път не се получава толкова сполучливо, но с всеки следващ опит фигурките стават все по-добри и по-добри, а това го мотивира да напредва.
Оригами на жираф отнема около пет минути, докато оригами на мастър ниво се прави месеци наред
„При тях има хиляди сгъвки, например китайският дракон има над 1000 люспи и всяка люспа отнема половин час да се сгъне. Човек трябва да се занимава месеци, за да сгъне само един модел. А това го правят много малко хора, наистина се броят на пръсти. Тези оригами са много сложни, защото не се сгъват, гледайки клипче как някой друг го прави, или пък всичко да ти е нарисувано на диаграми и ти само да следваш стъпките. Има една специална технология, при която на листа са начертани само сгъвките. А те са хиляди и ти трябва да знаеш коя е напред, оттам има и действия, които се правят последователно. Изобщо е много последователно и много сложно и за да го разучиш, ти трябват месеци“, обяснява Николай, като допълва, че това е за по-напредналите оригамисти, а не за начинаещи. 
Едно от най-големите и сложни оригами, които той е сгъвал в 7-годишната си практика, е 
древен дракон с шипеста опашка и с осем рога на главата, чиито мънички клепачи се правят с пинсета
Има и оригами орел, като той също е много сложен, защото има пера. 
„В направата на оригами не мога да кажа, че съм стигнал върха, дори не мога да кажа, че има нещо като връх, понеже винаги може да се надгражда нагоре и нагоре. За мен връх не съществува, просто се движа нагоре“, споделя младежът.
Изборът дали хартията да е А4 или А3 е изцяло според размера на оригамитата, като има и такива, които се правят от много по-големи листи. Китайският дракон с люспите например се прави от 2х2 метра хартия. Николай обяснява, че има и по-специална хартия, която се изработва ръчно. Тя е трипластова - фолио, което е по средата, и от двете му страни много тънка тишу хартия. Тя е само 20 грама, за сравнение другата е 80-грамова, и затова при нея трябва да има много пречупвания, тънкост, изящност, прецизност. С тази хартия се работи по-сложно и продължително, а един лист 50х50 см отнема на Николай около три часа. Цветовете на хартията също се определят според тематиката на фигурката.
Единадесетокласникът обича математиката и компютрите, а в училище гони отличен успех
като затова и рядко му остава свободно време. Харесва точните науки, а оригами е точно такава, защото всяка сгъвка и действие трябва да бъдат изчислени. Понякога Ники изработва и свои собствени модели фигурки от хартия, като много често прави и 3D оригами. Той самият никога не е продавал творенията си. Винаги ги подарява, но споделя, че макар и малко, все пак има хора, които ги продават. Младежът обаче е категоричен, че оригами и бизнес са две несъвместими неща. 
Между малцината в България, които правят оригами, няма никаква конкуренция, дори напротив - много често си помагат със съвети и заедно напредват в тази сфера, споделя Ники. С повечето от тях той се познава, благодарение на единствения магазин в България за оригами срещу Съдебната палата в столицата. Там хората, занимаващи се с това изкуство, си организират срещи, сгъват заедно, могат да си закупят необходимите материали и да разгледат изложените оригами. 
Свободното си време Ники отдава изцяло на своето развитие. Нетипично за младежите на неговата възраст,
той използва телефон само когато някой му звънне, а във фейсбук прекарва много малко време
Дори да получа някакви средства от стипендии, ги влагам в моето развитие, а не ги харча за забавление, казва Ники, който до края на лятото възнамерява да програмира своя собствена компютърна игра. Чичо му Иван пък работи в софтуерна фирма в Америка, като се занимава с маркетинг и след създаването на играта ще му окаже подкрепа за рекламата й. 
По компютрите всъщност се запалва покрай баща си Любомир, който е компютърен специалист. След завършването си вече е решил, че ще следва програмиране в България, като за момента няма желание да напуска родината. 
Без мечти човек не може да се развива. Един ден мечтая да работя в голяма фирма като „Гугъл“ или „Майкрософт“, а като малък дори бях казал, че искам да стана изобретател. Имам желание да се занимавам и с „Ютюб“, като засега само снимам клипчета, уча се и правя неща, които ще са ми полезни понататък, споделя Ники.  
Сред нетипичните желания на амбициозния младеж е да си намери японска приятелка, тъй като за него те са най-красивите жени. За момента си няма момиче, но поддържа онлайн приятелски отношения с тайванката Катрин Лий, която е пианистка, фотомодел и е участвала в четири филма.
Поканата да участва и да бъде лектор в класната стая по оригами към фондация „Бистра и Галина“
Ники печели с приказката „Зайчето изобретател“, в чийто образ той се припознава
Малко преди Коледа бях в Русе и в центъра случайно попаднах на деца от „Бистра и Галина“, които раздаваха пликчета с различни начала на приказки, а аз трябваше да довършва приказката. Падна ми се „Зайчето изобретател“ и явно съм ги впечатлил със своя завършек на приказката, в която посланието бе, че най-важното е да се помага. Зайчето изобретява един крем, с който зарастват раните на мравките, които се трудят, и който помага на болните. Метафорично зайчето накрая разбира, че най-важното е да си добър и да си човек, разказва Николай. 
Академията вече приключи, а впечатлението, с което младежът остава, е, че за да сгъваш оригами, трябва да ти идва отвътре. Той преподаваше на 15 петокласници, като успява да види добър потенциал у двама-трима от тях. 
Оригами трябва да ти е дошло отгоре, да имаш голямо желание, мотивация и да не се отказваш никога. Трябва да сгънеш едно оригами, което, ако трябва, ще се получи на стотния път, но трябва да го направиш. Ако търсиш, ще намериш, категоричен е Николай.