В изумително магично приключение се превърна вечерта във вторник в Голямата зала в Доходното здание, където гостува за първи път в Русе японската трупа „Ямамото“. Тя подари на русенските зрители възможността да се докоснат до древните театрални традиции в Страната на изгряващото слънце и да прекрачат прага на уникалния японски театър „Но“, възникнал през 8 век. Трупата на Акихиро Ямамото гостува в България за 11 път, в Русе тя пристигна на връщане от Румъния, където е играла при пълни зали в Букурещ и на театралния фестивал в Сибиу. 
В Града на Дунава спектакълът бе показан благодарение на посолството на Япония в София и на фондация „Ямамото Ногадуко“ с финансиране от Японската фондация и със съдействието на русенския театър „Сава Огнянов“. Театърът и неговият директор Орлин Дяков получиха специални благодарности от японските гости непосредствено преди представлението. На сцената излезе ръководителят на трупата Акихиро Ямамото, който е известен актьор от школата Кандзе и е признат за представител на нематериалното човешко богатство. След като изненада русенци с поздрав на български, той направи кратко експозе, за да въведе публиката в жанра „Но“. Припомни, че този театър е възникнал като изкуство, свързано с ритуалите в земеделието, но по-късно претърпява промяна и все повече придобива характеристики на изкуство за самураите. Днес „Но“ носи духа на традициите - непроменяни от 14 век насам, като отваря вратите на времето, за да се озоват зрителите в отдавна отминалите векове с някогашния бавен на фона днешния ритъм, с философията на съзерцанието, с мъдростта на прозренията и с дълбокия смисъл дори и в мрачните сюжети. 
Един такъв мрачен, но завладяващ с ритмиката и специфичните изразни средства сюжет, представлява и демоничната пиеса „Адачи га-хара“ - „Демонът от Адачи“, който японците показаха в Доходното. Акихиро Ямамото разказа предисторията - за майката, неволно убила своята дъщеря, в порива си да я спаси от тежка болест, а по-късно загубила разсъдъка си и превърнала се в злокобен демон. Благодарение на въведението русенските зрители възприемаха и тревогите на двамата аскети, озовали се при старицата-демон, и посланията отпреди 7 века в цялата им пълнота и необичаен колорит. В отделните картини, които се отваряха за публиката подобно цветни хартиени стени на чудноват японски дом, като неотменим елемент от действието и старинната хармония звучаха и музикалните изпълнения. За тях гостите също подготвиха публиката предварително, представяйки четирите старинни инструмента: 400-годишната флейта и трите барабанчета коцудзуми, оцудзуми и тай. Така русенци станаха свидетели на това как един от 108-те гряха според будизма - любопитството, разкри демоничната същност на кротката бедна старица и как аскетите с молитви победиха чудовището. Зрителите приоткрехнаха за себе си тайните светове на театър „Но“ - навлязоха в него точно толкова, колкото да се усили желанието им да видят и да научат повече. 
Имаме планове да направим още повече представления в България, каза Акихиро Ямамото /който изигра ролята на майката - пред журналисти призна, че едва след 55-ата си година се решил да играе образи на старици, смятани за най-трудните в „Но“/. Ямамото се радва на творческото сътрудничество с българина японист Петко Славов, в резултат на което са създадени електронни приложения и игри за популяризиране на този театрален жанр. Така съчетаваме древния театър с новите технологии, добави актьорът.