Бавните процедури по несъстоятелност и събиране на вземанията за кредиторите у нас са обект на постоянна критика от какви ли не международни институции. За пореден пример в това отношение може да служи още едно, някога емблематичното за Русе предприятие - кожарската фабрика „Приста“. Този месец състав на Русенския окръжен съд реши да спре производството по несъстоятелност на дружеството, за което вероятно повечето русенци вече са забравили. Което не е чудно, тъй като фирмата не работи от 13 години.
В най-добрите си години кожарската фабрика осигуряваше работа на над 200 човека. Тя спря през 2003 г., след като по официалната версия не устоя на масирания внос на евтини кожи и обувки от Китай. Тогавашният собственик Димитър Тодоров избяга в Южна Африка (откъдето екстрадиция няма), като изнесе всички читави машини и цели поточни линии, оставяйки дружеството с над 12 млн. лева дългове.
Земята и сградите бяха закупени от друга русенска компания, която след това ги разпродаде на части. В момента в някои от цеховете работят фирми, други отново са обявени за продан. „Приста“ АД обаче продължава да се води в несъстоятелност. Както и в други много познати случаи („Дунавия“, „Тежко машиностроене“, „Дунавска коприна“), държавата не бърза да си прибере вересиите. Не бърза и назначеният синдик, който според съдебното решение трябва да получава редовна месечна заплата. Както става ясно, тъкмо това е причината процедурата по несъстоятелност най-после да бъде прекратена - синдикът не е получавал възнаграждение в последните години затова иска от съда да задължи кредиторите в лицето на НАП да предплатят суми за продължаване на производството. Това производство вече касае единствено едно ремарке за контейнери, оценено на 295 лева през 2008 г., което се намира чак в Плевен и преместването му би струвало повече отколкото може да се вземе от продажбата му. НАП естествено не се отзовава на иска и русенските магистрати вземат единственото възможно решение - да спрат производството по несъстоятелността.