Кралят на хобитата или хобито на кралете. Така е известна филателията, която днес чества своя световен ден. Празникът се отбелязва от 18 юни 1926 година, когато в Париж е основана Международната организация по филателия. Запалени филателисти са били британските крале Джордж Пети и Едуард Осми, румънският крал Карол, испанският Алфонсо Тринадесети и египетският Фарук, българският цар Борис Трети... Американският президент Франклин Делано Рузвелт пък е най-известният държавник от неблагороден произход, който със страст попълва колекцията си до края на живота си.
Преди създаването на пощенската марка доставката на писмата се е заплащала от получателя лично на пощальона. Получателят е имал право да откаже да получи изпратеното му писмо и то се е унищожавало. Това се променило със 
създаването на пощенската марка в добрата стара Англия
за да се въведе ред в пощенските услуги, а за идеята за създаването и има легенда...
Членът на комисията за развитие на пощенските услуги Роуланд Хил обикалял из Ирландия. Един ден попаднал на любопитна случка в малка страноприемница. Пощальон донесъл писмо на прислужница от нейния приятел. Тя го повъртяла, повъртяла и го върнала. Високопоставеният чиновник веднага си помислил, че горката млада жена няма пари да плати доставката. Джентълменът Хил веднага й предложил пари, но тя отказала с думите, че е прочела писмото. Когато я попитал как, прислужницата му отговорила, че с приятеля й измислили малка хитрина как да си разменят съобщения, без да плащат. Просто поставяли на плика различни знаци, с които се разбирали. Така на Роуланд Хил му хрумнало да направи реформа в пощите и да създаде марката.
Историята на Роуланд Хил продължава с това, че на 6 май 1840 г. първата пощенска марка влиза в употреба. Тя е наречена „Черното пени“, защото е черна и струва едно пени. Представлява портрет на английската кралица Виктория.  
Смята се, че 
Бразилия е първата държава, последвала Великобритания
със знаменитата серия от три марки „Биволски очи“ от 1843 г. Но всъщност година по-рано пощенската служба на Ню Йорк използва марки на стойност 1 цент с изображение на Джордж Вашингтон.
Швейцарските кантони Базел, Женева, Цюрих започват да употребяват марки през 1843-1845 г.
Може би е изненадващо, но първата колекция е създадена много преди да се появи пощенската марка. През далечната 1774 г. Джон Бърк, който по-късно става главен ковчежник на гербовия налог в Ирландия, започва да колекционира току-що въведени в употреба марки.
Всъщност всепризнатият баща на това хоби е д-р Джон Едуард Грей, уредник на зоологическата секция в Британския музей. През 1862 г. се нарежда сред съставителите на първия каталог за марки, а освен това създава серия лепящи се надписи за колекционерите, които могат да ги използват като заглавия за страниците на своите албуми. 
От 1842 г. във вестници и списания се появяват статии за новото странно увлечение
До 1850 г. марките се появяват в около 20 страни, в употреба са близо неколкостотин, а събирането им вече е утвърдено хоби. През 1854 г. филателията вече се е утвърдила в Белгия като хоби, а сред най-големите ентусиасти се открояват Луи Ансо и Жан-Батист Моен (който по-късно става известен търговец).
Едно от първите списания - „Списание за колекционерите на марки“, излиза през февруари 1863 г., а на първите му страници е поместен живописен репортаж от продажбата и размяната на марки на откритото изложение в Бърчин Лейн в Лондон.
Първото псевдонаучно название на това хоби е тимбромания (от фр. Timbre - марка). Но скоро е заменено с по-лесна за произнасяне и по-научнообоснована дума. Намесва се французинът Жорж Ерпин, които измисля думата „филателия“, следвайки обаче грешна логика, като се основава на неправилно тълкуване на гръцки думи.
Отец Стайнфорд е един от първите колекционери
Той организира за пръв път събрание на закрито. През 60-те години на ХIХ в. колекционерите се събират в събота следобед в жилището му. Подобно дружество се организира и в Париж през 1864 г., но то не просъществува дълго. Лондонското дружество, което днес се нарича Кралско филателно дружество, все още съществува и ако не най-голямото, със сигурност е най-престижното в света.
Въпреки че на това хоби понякога се гледа като на сфера, в която доминират мъжете, жените всъщност винаги са играли важна роля. Шарлот Тибей е сред дамите, пионери във филателията - тя участва в организацията на първото изложение в Лондон. Аделаид Люси Фентън пък е активен сътрудник на филателните списания, но както много други автори от женски пол от това време и тя предпочита да се подписва с мъжки псевдоним - Хърбърт Камюън.
Първата филателна изложба
се провежда през 1887 г. в Антверпен . След две години такива прояви се организират в Ню Йорк, Амстердам и Мюнхен. През 1890 г. по случай златния юбилей на пощенската марка се провеждат изложби във Виена, Бирмингам, Единбург, Лийдс и, разбира се, в Лондон.
За пръв път филателен конгрес се провежда във Великобритания в Манчестър през 1909 г. и предлага възможност на колекционерите да се срещнат и да обсъдят любимата си тема.
В България първата пощенска марка се издава на 1 май 1879 г. Това е всъщност поредица от 5 вида марки, които са популярни като „сантимите“, тъй като стойността е отбелязана във френските парични единици. Това е по препоръка на учредения пет години по-рано Всемирен пощенски съюз за страни, които нямат своя валута. В България, както е известно, левът се появява на 4.06.1880 г. Самите марки са отпечатани в печатницата за ценни книжа в Санкт Петербург.
За най-скъпа българска марка се смята „Обърнатата конница“
Все пак определена цена не може да се каже, тъй като никой не я предлага на пазара. Смята се, че от нея има около 20 екземпляра в България. Случаят е интересен и повтаря световната практика: един лист с марки с картина на руския художник Вешин се изпуска от контрол и се отпечатва обърнат. 
Всъщност най-скъпите марки в света са станали такива благодарение на грешки или куриози. Най-най-най известните от тях са „Синият Мавриций“ от две пенита и „Червеният Мавриций“ от едно пени. Образът върху тях е на английската кралица. Отпечатани са през 1847 г. на остров Мавриций - колония на Обединеното кралство. Шефът на пощенската служба, която отпечатала марките - Джоузеф Барнард, направил смешна грешка. Тъй като бил забравил какво трябва да се напише върху марката, той отворил и прочел наръчника „Пощенска служба“. После наредил да се напише върху марките „Пощенска служба“ вместо „Поща платена“. Когато осъзнал грешката си, било вече късно - били отпечатани 240 марки от двата вида. До наши дни са оцелели едва 26 броя. 
Един неклеймован „Син Мавриций“ е продаден за 1,25 млн. долара през 1993 г.
Оценяването на марките се базира и на други неща, освен на куриози. Цената зависи от рядкостта, запазеността или старостта на марката.
Според един доклад на ЮНЕСКО през 1993 г. в света има 150 млн. филателисти.
В България до 1990 г. 28 000 души са членували в Съюза на българските филателисти, а купувачите на марки са били 80-100 000. В момента по данни на Съюза на българските филателисти в него членуват около 1500 души. 
Първото филателно дружество у нас е създадено на 31 март 1893 година в Пловдив, а националната организация се учредява десетилетия по-късно. Съюзът е създаден от 8 филателни дружества на 16 юни 1938 г в чест на първата годишнина от раждането на българския престолонаследник Симеон II. В България на 31 март 1893 г. 
в Пловдив група ентусиасти основават първото тимброфилско дружество
което полага основите на организираното филателно движение. 
  Тогавашните филателисти пишат писмо до цар Борис III и искат съгласието му Симеон да стане председател на тази организация. Цар Борис дава съгласието си.
Известни са факти за приноса на България в световната филателия. В София през 1989 г. е създадена Европейската филателна федерация. През 1931 г. в България са издадени няколко марки за Балканските игри. Една от тях е била за колоездене. Това е първата в света пощенска марка на тема колоездене.
Първата марка в света на тема шахмат също е българско произведение и е издадена през 1946 г.
В България има и златна марка
Тя е направена през 1996 г. от 22-каратово фолио. Поводът е  олимпиадата в Атланта, тъй като тогава се честват 100 г. от създаването на олимпийското движение. България е една от 13 страни, участвали на първата олимпиада и Хуан Антонио Самаранч лично моли всяка една от тези страни да направят по една златна марка.
Защо колекционираме марки? Хората събират различни неща по различни причини. Учителите насърчават това хоби у учениците си, тъй като се развива интерес към историята и географията, но повечето колекционери са привлечени от изумителните малки късчета хартия, от надписите на екзотични езици, от непознатите парични единици и от пейзажите от далечни места.
Как да намерим своята ниша? 
Съществуват много начини, с които да придадете на колекцията си личен характер
Много филателисти започват със скромна идея, а след време откриват, че са се насочили към определен аспект от държава, исторически период или тема.
До началото на ХХ в. филателистите събират безразборно всичко, свързано с пощенските услуги, включително етикети, надписи, филателни принадлежности и всяко нещо, което бегло напомня марка. Тези второстепенни трофеи залязват с масовото разпространение на марките, но през последните години отново се превърнаха в обекти, достойни за изследване и колекциониране.
Днес много от най-добрите колекции в света включват допълнителни материали, свързани с издаването и отпечатването на марки и с пощенските съобщения, брошури, листовки и дори проекти на художници, макулатурни бройки от печатниците, цветни проби и истински марки, носещи печат за мостра или пък необичайно перфорирани, за да се предотврати повторната им употреба.
Добавете към всичко това и сувенирните папки, произведени от печатниците, представителните пакети, продавани от пощенската администрация, първодневните пликове, и картите с отпечатан таксов знак, както и анализа на самите марки - и постепенно ще откриете, че сте въвлечени в мащабен и интересен проект с безкраен хоризонт.
Всеки колекционер мечтае някой ден да попадне на находище от стари писма с изключително редки марки. Днес търговията с марки е бизнес в световен мащаб. Това е едно от малкото хобита, които освен удовлетворение предлага на своите почитатели и възможност за печалба.
В света има само един човек, притежаващ всички марки, издадени в света - английската кралица. Били са двама, заедно с принца на Монако - Рение. Рение III обаче вече имал други интереси и спрял с филателията, така че в момента единствено английската кралица продължава. Тя си има експертен кабинет от филателисти плюс щатен пазител на колекцията й. Е, до това ниво е невъзможно да се стигне, но и не е задължително. Защото истинското хоби е не толкова максимализъм, колкото любов, страст и отдаденост.
По материали от интернет