Аграрната политика на България е най-скъпата икономическа политика в управлението за последните 25 години, в която са вложени милиарди левове, но без адекватен ефект за икономиката на страната. До този извод стигат учени от Икономическия институт към БАН, които в годишния си доклад за 2015 г. изследват състоянието на селското стопанство и неговата роля за българската икономика. Статистиката е доста стряскаща, сравнявайки размера на брутната стойност, внесена от селското стопанство в икономиката на страната и милиардите левове, вложени за реформиране на сектора през двете десетилетия.  
Приходите на земеделието, животновъдството и горския сектор са почти непроменени от 2001 г. насам. Секторът дори е намалил ефективността си. И ако през 2001 г. БВП на селския и горския сектор е възлизал на 4 млрд. лева годишно, то през 2008 година тези показатели вървят надолу, падайки до 3 млрд. лв. След плавно покачване към 2015 г. брутният продукт на селското стопанство отново е над 3,8 млрд. лева, но без да достигне нивото от 2001 г. От 2008 г. се наблюдава свиване и на добавената стойност в селското стопанство. През 2015 г. тя достига нива, които са с 1/4 по-ниски от средните за периода 1998-2006 г.
В периода 2007-2013 г. са произведени средногодишно за консумация на човек едва 7% от ябълките, 22% от доматите, 33% от месото и 44% от млякото. Дори зърното, което страната изнася, е едва 78% от консумацията на човек от населението. Останалите 22% са вносни хлебопекарни смеси и тестени изделия.