Тази вечер в 20 ч започва тържествената церемония, с която ще бъде открит официално Мемориалът на загиналите във войните за национално обединение русенци. В момента текат последните приготовления за тържеството, което организират от Регионалния съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва и областния съвет на Съюза на ветераните от войните на България. Щастливи сме, че една не просто мечта, а отдавнашна идея за начина, по който Русе да изрази почитта си и преклонението си към героите от войните, най-после е факт, каза лаконично о.р.майор инж.Димитър Вълков, председател на Съюза на запасните военни в Русе. А беше лаконичен, тъй като вчера все още му предстоеше да провери дали абсолютно всички подробности и по церемонията, и по самия паметник са изрядни. От толкова десетилетия Русе очаква този паметник - така че нямаме право на никакви пропуски, обясни Вълков. 
Наистина не са малко десетилетията, които са се натрупали от първото възникване на идеята до реалния мемориал на мястото на прочутите русенски казарми на Пети пехотен полк. 
Вълков и неговият колега Евгени Алексиев са си направили труда да се поразровят в архивите 
- в запазените ценни материали, които се съхраняват в русенския Държавен архив, във Военния архив, в документацията на Военния клуб. И са събрали интересни и любопитни подробности, които проследяват пътя от мечтата до тържеството тази вечер. 
Впрочем, русенци ще имат достъп до една голяма част от богатата историческа информация благодарение на специалния киоск редом с мемориала, където ще намерят ценни данни. Благодарение на устройството те ще могат да направят справка за участието и героизма на русчуклии в 6 войни - Руско-турската, Сръбско-българската, Първата и Втората балкански войни и Първата и Втората световни войни. Пак там може да се проследи историята на паметника - от възникването на замисъла през 1922 година до финалните строителни дейности, а също и списъ на строителите и на дарителите. Специален раздел в киоска е посветен на военната история на Русе. 
Идеята за Паметник на загиналите във войните русенци става тема 
на дискусии още след края на Първата световна война през 1922 г. Дотогава в Русе съществуват единствено Паметникът на падналите в сръбско-българската война от Пети пеши дунавски полк и Паметникът на свободата, но България вече е преживяла още три войни за национално обединение, а загиналите в тях войници и офицери са хиляди.
В писмо от 20 октомври 1922 г. на дружеството на русенските опълченци „Шипка“ до председателя на дружеството на запасните офицери в Русе запасен генерал от пехотата Пантелей Киселов ветераните изявяват желание да се включат в общата инициатива за изграждане на „Домъ Памятникъ на Русенските Поборници-опълченци 1867-1877 и запасното Българско Воинство 1885, 1912-1913, 1915-1918 г.“. Първоначалната идея е била да се построи дом-паметник мавзолей и в него да се съберат костите на загиналите във войните, „намиращи се разхвърляни из разни гробища на Русенското землище“. 
Мястото, което инициативният комитет избира за мемориала, е парцел от около 12 000 кв.м точно срещу казармите на Пети пехотен полк, което по това време е собственост на Министерството на войната. Явно министерството не е дало положителен отговор, защото през март 1924 г. се отправя искане към общината „за отпускане на празно място, намиращо се между улиците „Света Троица“, „Нова църковна“ и „Борисова“ зад градината „Опълченски паметник“. Мястото е отпуснато. А междувременно вече е започнала кампания за набиране на средства. Всяка от съществуващите в Русе 4 военно-родолюбиви организации предоставя по 10 000 лева.
Организират се местни и национални лотарии, благотворителни балове
а общината също на няколко пъти осигурява от бюджета си по 10 хиляди лева.
Така или иначе, средствата се оказват недостатъчни. Но сдружението, сформирано за построяването на паметника, купува имот на ул.“Александровска“ 77 - днешния Дом на запасното войнство, който става място, където четирите организации развиват дейност. След това през декември 1929 г. общинският съвет отнема предишното дадено за паметник място, тъй като вече е закупен друг имот. Впрочем, друг мотив на общината е нейното намерение там да построи паметник на незнайния воин, но това така и не се осъществява.
През 30-те години на XX век идеята за паметника се възражда наново - от Русенската община, Съюза на запасното войнство и командването на Пети пехотен Дунавски полк. Обявена е подписка за набиране на средства и конкурс за проект на мемориала. 
Известният русенски художник Александър Илиев Лазаров прави ескизи 
и макет-модел за мемориала, който е одобрен за изпълнение. Братът на художника Телемах Лазаров е един от русенските военни герои - той е загинал във втората Балканска война. Паметникът е трябвало да бъде разположен пред централния фронтон на сградите на Пети пехотен Дунавски полк. И отново липсата на средства става пречка за реализацията на проекта. А след събитията в края на 1944 година идеята за мемориал на загиналите във войните потъва в забрава, изместена от станалата актуална тема за изграждане на паметници на Съветската армия, убитите партизани, ятаци и антифашисти. 
И така до 1989 г. паметникът за русенци, загинали във войните, е напълно забравен!
През 1990 г. идеята получава нов живот. Отново четири военно-патриотични организации (Съюзът на офицерите и сержантите от запаса, Съюзът на ветераните от войните в България, Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите и Съюзът на възпитаниците на Н.В. училища) са инициатори да се подновят дискусиите. През март 2003 г. общото председателство на 4-те съюза сформира инициативен комитет за построяване на Паметник на загиналите във войните, като за председател е избран о.з.полковник Никола Нунев от СВВБ, а за заместник - о.з.подполковник Костадин Кудинов от СОСЗ. По-късно към комитета се присъединяват известни русенци и се сформира обществен съвет, междувременно е открита  банкова сметка за събиране на средства. Изготвен е и е одобрен архитектурен проект за паметника и през 2004 г. строителството започва в района на Пантеона на възрожденците. То обаче скоро е спряно поради възникналите спорове за мястото и за вида на паметника.  
През април 2006 г. общественият съвет провежда среща с тогавашния кмет Божидар Йотов, която завършва с подписано споразумение изграждането на мемориала да продължи. 
Нещо повече - определена е датата за откриването: 6 май 2007 г. 
Нищо от договореното не се случва и така идеята окончателно пропада!
През 2013 г. отново се сформира инициативен комитет под председателството на кмета на община Русе подполковник о.р. Пламен Стоилов. Към него отправя молба за съдействие председателят на областния съвет на Съюза на ветераните от войните Васила Илиева-Бойчева. Положителният отговор от кмета Стоилов и от областния управител Стефко Бурджиев поставят нова точка в летоброенето на русенския военен мемориал. 
Обявен е конкурс - архитектурен пленер за изготвяне на проектни предложения за мемориала. По предложение на председателя на съюза на запасните военни майор Димитър Вълков се взема решение Паметникът на загиналите във Втората световна война да бъде Мемориал на загиналите във войните за национално обединение русенци и той да бъде построен пред бившия щаб на Пети пехотен дунавски полк. 
В конкурса участват 4 проектни предложения на авторски колективи с ръководители арх.Силвия Алексиева, арх.Анелия Мачева, арх.Павел Дочев и арх.Георги Радулов. Проектите са представени за обществено обсъждане и русенци се запознават с тях във Военния клуб през май 2014 г. и гласуват с анкетни карти. Така обществеността селектира проектите на арх.Алексиева и арх.Мачева, а след доработка 
комисията класира окончателно проекта на арх.Силвия Алексиева
За строителството са отпуснати 20 000 лева от бюджета на община Русе. Дарителската кампания, предприета от иницативния комитет и военно-родолюбивите организации, също събира голяма част от необходимите пари. Строителството започва и скоро русенци вече започват да виждат на площадката, където донеотдавна бяха сградите на казармите, да започва да се оформя мемориалът, чакан от десетилетия. 
Общо за цялостното изграждане и оформление на мемориала са похарчени 58 256.43 лева. Сред дарителите са институции, фирми, но също и дузина русенци са направили лични жестове. Извън сметката са дарените клинкерни плочки от фирма „Труд“, озеленяването от общината и петте снаряда, символи на 5-те войни за национално обединение, които са дарени от завод „Дунарит“. 
Щастливи сме, че 96 години след възникването на първата идея и първия порив потомците да изразят почит и преклонение пред русенските герои от войните, ние успяхме да направим мечтания мемориал реалност, каза Димитър Вълков. Така русенци поправят една несправедливост и записвайки имената на своите съграждани, дали живота си в боеве и сражения, вписват нова достойна страница в летописа на своя град.