Убеден съм, че около нас българите има една духовна аура, която в един момент дава отражение. И ни вади от пепелта.

Запомнете - българинът живее въпреки.

Въпреки образованието, въпреки управлението, въпреки онова, което лежи на наша територия и го изнасят в чужди държави за стотинки. Ние като че ли сме създадени да живеем въпреки, но не защото сме великани, колоси, които са огромни и силни, а защото духът ни е свързан с ината. Този инат минава през вековете като през масло - нищо не може да го спре.

След 1991 г. се обърнах от киното към литературата и се посветих предимно на словото. Моята родова съдба е свързана до голяма степен с баща ми, основоположник в България на сърдечно-съдовата хирургия. Той като емигрант в Русия е прекарал половината си живот в лагер, където пак е оперирал. В един момент започнах да пиша книгата „Ваучер Калифорния-Гулаг” за неговите премеждия , естествено тя бе преведена и на руски. Трудност срещнах при намирането на преводач и се наех сам да я превеждам. За шест месеца преведох 500 страници и като резултат получих сребърна награда на Международния панславянски литературен форум за този труд - 167 души се състезавахме за този приз.

С Петър Анастасов направихме 12 сериала върху тази история, със заглавие „Пясъчният часовник”, с превод отново на руски. За първи път литературен сценарии получи там най-висшата награда. Сюжетът се разполага в широк диапазон от време - от 1891 г. до 2050 г. Основата там е по-близо до митологията, отколкото до действителността и засяга събития, свързани с българската емиграция. Твърдя, че тя е една от най-легендарните. От тези среди или се появява компютъра, или се основава авиацията, както е в САЩ, или са в корена на Менделеевата таблица… Има много популярни световни имена, свързани с постижения и открития, но малко са тези, които знаят за българския корен в тях. Емиграцията често има икономическа логика, която в много случаи се изражда в криминална, в мафиотска. Смея да твърдя, че българските, потомствени бежанци внасят духовната нота, защото са тръгнали от един духовен център и на новото място пускат живителните семена - на преклонението пред природата, пред истинските човешки стойности, към чистотата на храната дори.

Помислете само - през ранното Средновековие никой не е предполагал, че сред хората, които пътуват към западната част на Европа, които стават каймака на едно просветено общество, е пълно с българи. Човек като се разрови в тези първоизточници и документи ще ги открие в сферата на най-напредничавите практики в медицината, в земеделието, в инженерната мисъл, в програмирането…

Така е и сега - където са се появили нашите деца в международните конкурси по физика, математика, информационни науки винаги са се връщали с медали. Талантлив народ сме, децата ни са будни, ученолюбиви, но сме малко инертни и мудни, и то в днешните времена, когато стрелката на часовника отброява драматични минути. Няма кой да ни събуди, освен ние самите… 

------------

Георги Стоянов, кинорежисьор, сценарист, писател, дипломат. Следва в Москва и Париж. Режисьор е на над 15 игрални фирма, между които „Константин Философ”, „Щурец в ухото”, „Птици и хрътки”, „Трета след слънцето” и др. Два мандата има на председател на Съюза на филмовите дейци, бил е културно аташе в САЩ. През 2011 г. публикува своя монументален роман „Ваучер Калифорния-Гулаг”, в който разказва за съдбата на своя баща.