„Много пъти съм идвал в Русе по работа - тук са ме водили съдебни дела. И винаги съм се възхищавал от красивия център, от Съдебната палата, която е може би най-импозантната в България и винаги ми е вдъхвала едно спокойствие. Сега обаче за първи път идвам в града не в качеството си на юрист и виждам другото очарование на Русе“. Това каза пред „Утро“ младият белетрист Васил Георгиев, който завчера представи своя нов роман пред русенските читатели. Този път практикуващият юрист пристигна не натоварен със специфичната информация, която му е нужна за едно съдебно дело, а дойде воден от управителя на едно от най-авторитетните български издателства „Хермес“ Стойо Вартоломеев. Именно в „Хермес“ излиза от печат романът на Георгиев „Екс орбита“, който предизвиква интереса на читателите у нас. 
Нещо трябва да се промени - това е и идеята в третата ми книга, сподели в разговора си с „Утро“ писателят, малко преди да започне срещата му с русенци. Имам много приятели от Русе, които обаче за съжаление вече не живеят тук, напуснали са града и са намерили работа и устройват бита си другаде, най-вече в София, разказва белетристът. „Немалко градове, живи и кипящи от енергия доскоро - и не само Русе, а и много други - напоследък сякаш започват да притихват призрачно, превръщат се постепенно в история. За това е моята книга, за градовете, които се създават, а след това се разрушават, за хората, които бягат от определени места. Действието в „Екс орбита“ се развива в не много далечното бъдеще. Опитвам се да представя едно развитие на тенденциите, които днес се обозначават, и да покажа един силно променен свят, при това променен не към по-добро, но това е бъдещето, ако ние, неразумното човечество, продължим да залагаме на консумеризма, да загърбваме традициите и да пренебрегваме нашата способност за съчувствие и съпричастие и да губим социалния си рефлекс“. 
Васил Георгиев е роден в София през 1975 г. Завършва право в Софиийския университет и започва да работи като юрист, а след това защитава и докторат по европейско право. След като се дипломира в Юридическия факултет на Софийския, решава да напише нещо. Пише разказ. Пише го цели две години. Оказа се, че ми се получава, усмихва се Георгиев. Затова продължава да пише. Това е неговият контрапункт. Това е различният ми свят, онзи свят, който не е свързан с фактури, документи, доказателства, казва той. И признава, че му харесва да пише. Удоволствието да работи върху прозаичните текстове може да се съпостави само с... удоволствието да види как някой напълно непознат някъде чете негова книга! Или друг, също непознат, му пише кратко съобщение в социалните мрежи: „Човече, книгата ти е невероятна!“. 
Не бях подозирал, че не е никак лесно да се пише, казва белетристът. Той, разбира се, бил прочел няколко от онези книги, които учат човека как се пише роман, но все пак истинският труд си остава онзи, който е насаме между автора и изреченията. А те се пишат и преписват, докато на самия автор започнат да му се струват истински. 
Когато сядам да работя върху нов текст, нямам първоначален замисъл на сюжет - имам идея, след това започвам да изграждам всичко останало, казва Васил Георгиев. В литературата също са нужни най-точните думи - както в правото, там също трябва да бъдеш обоснован, мотивиран достоверно, в противен случай читателят просто няма да ти повярва, обяснява той. И прави още едно признание: „Не съм напълно убеден, че успявам - и това също е хубаво. Това създава стимул да продължавам да работя със същата тръпка и с онова желание да постигна най-доброто“. Интересен му е както процесът на самото писане, така и общуването с читателите. И си припомня, че едно от най-приятните неща, които е чувал по свой адрес, е определението на литературния критик Йордан Ефтимов по повод първата книга на Васил. Беше написал в ревю за книгата ми „прероденият Чехов“, чак се почувствах неудобно, усмихва се прозаикът.