Унгарските държавни облигации привличат засилен интерес от чуждестранни инвеститори, след като понижаването на инфлационната цел от централната банка изпрати нов сигнал, че новото правителство в Будапеща се придържа към целта си за приемане на еврото, се посочва в анализ на Ройтерс.
Унгарската централна банка вчера понижи инфлационната си цел от 3 на 2,5 на сто, считано от 2028 г. Според банката това трябва да закрепи инфлацията на по-ниски равнища и „подкрепя изпълнението на изискванията за приемане на еврото“.
Унгарските облигации се представят по-добре от аналогичните полски и румънски книжа. Доходността по 10-годишните унгарски облигации е 5,64 на сто спрямо 6,16 на сто за полските и 7,29 на сто за румънските. Делът на чуждестранните инвеститори в облигациите, деноминирани във форинти, е достигнал най-високото си равнище от 2019 г.
„Дойче банк“ (Deutsche Bank) посочва, че от началото на годината чуждестранни инвеститори са вложили 13,5 млрд. долара на местния облигационен пазар, включително 10 млрд. долара след изборната победа на Петер Мадяр през април. Според банката това е най-големият годишен приток с голяма разлика.
Според агенцията за управление на държавния дълг АКК в края на август делът на чуждестранните притежатели на местни облигации е достигнал 34 на сто.
Анализатори и управляващи фондове посочват, че доходността може да спадне допълнително, ако Унгария изпълни плановете си за намаляване на бюджетния дефицит, получи размразените от Брюксел 16 млрд. евро средства от Европейския съюз и напрежението в Близкия изток отслабне, което би намалило глобалните рискове.
Анализаторът на „Ай Ен Джи“ (ING) Петер Вировач заяви, че по-ниската инфлационна цел подкрепя дългосрочния сегмент на облигационната крива. Форинтът, който е поскъпнал с 6 на сто спрямо еврото от началото на годината, би трябвало да се възползва и от решението на централната банка да спре намаляването на лихвените проценти.
Вировач прогнозира доходността по 10-годишните унгарски облигации да спадне до 4,9 на сто до края на годината.
Според проучване на Ройтерс сред икономисти тази седмица Унгария може да се присъедини към Валутния механизъм 2 (ERM-2), известен като „чакалнята“ на еврозоната, през 2029 или 2030 г., а да приеме еврото през 2032 г. Правителството все още не е определило целева дата. 
Инвеститорите ще следят внимателно бюджета на правителството за 2027 г. и средносрочния му фискален план, които трябва да бъдат представени през следващия месец. Целта е да се види как ще бъде намален бюджетният дефицит до равнището от 3 на сто, необходимо за присъединяване към еврозоната. Дефицитът се очаква да достигне 7,5 на сто от икономическото производство тази година.
„Има доста позитивни нагласи на пазара и всяко разочарование от изпълнението на политиките може да доведе до бърза промяна в оценките“, заяви Реакай Гюнешдогду, ръководител на портфейлното и инвестиционното управление в „Номура Асет Мениджмънт Юръп“ (Nomura Asset Management Europe).
Според Виктор Сабо, портфолио мениджър за дълговите пазари на нововъзникващи пазари в „Абърдийн“ (Aberdeen), фактът, че доходността по дългосрочните унгарски облигации вече е под тази на полските книжа с рейтинг А, е показателен за доверието на пазара в новата политическа посока.
Джеймс Рингър, глобален мениджър на фондове за облигации в „Шрьодерс“ (Schroders), заяви, че компанията от известно време държи наднормено тегло в унгарски облигации в твърда валута. По думите му резултатът от изборите е увеличил увереността на компанията и тя е увеличила позицията си.