След 25 години „Дунав“ се завърна в „А“ група. На фона с идния празник в събота на мача с „Верея“ няма по-подходящ събеседник за читателите на „Утро“ от капитана на отбора Диян Димов.

- Дияне, честито!
- Честито и на всички русенци!
- Колко мъчителен бе този път от „В“ до „А“ група?
- В зоната мъките бяха свързани главно с някои много лоши терени и с обстановката по трибуните. Освен това в „Дунав“ дойдоха футболисти със стаж в елита. Едва ли в началото им беше толкова приятно да играят при аматьорите, но всички стиснаха зъби и заработиха здраво. Още през първата година се оформи отличен колектив. Така беше и в „Б“ група. Спокойно мога да кажа, че в отбор като сегашния с приятелската обстановка в него и със сплотеността на момчетата никога не съм играл. Е, понякога някой си изпуска нервите, казваме си нещо на по-висок глас, но това е в реда на нещата. Затова ще е хубаво, а и старши треньорът Веселин Великов има такива намерения, съставът да се запази. 
- Кога повярва истински, че „Дунав“ има шансове да влезе в „А“ група?
- При старта на първенството през есента вярвах, че пред нас се разкриват добри възможности, тъй като имах представа от класата на отборите от втория ешелон. По-сериозно си дадох сметка, че вървим към целта след късните есенни мачове и победи срещу „Лудогорец 2“ и „Литекс 2“. Тогава си поговорихме с Ивайло Раденцов и си казахме, че май направихме решителна крачка. А не беше лесно, защото и „Литекс“, и „Лудогорец“ играха с по трима-четирима титуляри от първия си тим. Сега се сещам, че в „Лудогорец 2“ бяха Мишо Александров, Витиня, някои други сериозни футболист.   
- Доколко се разколебахте след мачовете срещу „Добруджа“ и „Септември“ /Симитли/?
- Не бих казал! Вярно, създаде се едно допълнително напрежение, особено след мача със „Септември“. И в двата двубоя играхме малко отпуснато, може би бяхме решили, че сме си свършили работата. Специално в мача срещу Симитли и аз имам вина, защото изпуснах дузпа. Ако бяхме повели, сигурно щяхме да бием с 4:0, 5:0!
- А каква драма беше при онова 0:2 на полувремето срещу „Пирин“ /Разлог/?
- Вкараха ни в началото гол от нищото. При 0:1 Мартин Ковачев отправи такъв удар с глава, че виждахме как топката влиза в мрежата. Дори се зарадвахме, че изравнихме! Вратарят обаче направи уникално спасяване. Буквално извади топката от сглобката. После имахме няколко съвсем чисти положения с позиции един на един срещу вратаря на „Пирин“. А стана 0:2! На полувремето си казахме в съблекалнята, че дори и да губим, все пак играем по-добре и можем да направим обрат. Така и стана. Това беше странен мач. За първи път виждам как един отбор - този на Разлог, се нарежда на центъра и се окопава пред вратаря си. В крайна сметка стигнахме до 2:2, което ни прати предсрочно в „А“ група. И в този мач отново се видя важната роля на колектива. Показахме непримиримост и се получи.  
- Имаш 10 попадения. Как се чувстваш като голмайстор на „Дунав“?
- Заслугата е на всички, плод преди всичко на отборната работа. Всеки помага с нещо. Някой трябва да подаде, за да се отбележи гол. Ние нямаме играчи като Роналдо или Меси, които могат да тръгнат на рейд с топка в крака и сами да изработят гола. Лично аз не се блазня от мисълта, че имам 10 гола. Принос за тях има целият отбор. 
- Ти си играл в „А“ група. Доколко отборът на „Дунав“ може да се справи с предизвикателството елитен футбол?
- Честно казано, нивото в нашата „А“ група не е кой знае колко високо. Като цяло възможностите на повечето отбори ми изглеждат изравнени. Разликата като класа се прави от по-добрите чужденци в някои тимове. Мисля, че ще можем да се справим, но нека първо да минат мачовете с „Верея“ /Стара Загора/ и „Спартак“ /Плевен/. Най-важното е, че отборът ни като цяло ще се запази. Това е правилният път. Освен това старши треньорът и ръководството се придържаха още от „В“ група към план, който трябваше да създаде ядро и в него постепенно да се вграждат нови хора. Аз въобще не съм привърженик на порочната традиция в някои български клубове, в които, щом се качат с едно стъпало в йерархията, освобождават почти всичките си футболисти и на тяхно място да привличат 11-12 души. Така не се прави отбор. Мисля си, че ако „Дунав“ се подсили с трима-четирима играчи, ще се представи добре в „А“ група. Старши треньорът знае най-добре от какви играчи има нужда. 
- С кого ти е най-приятно да играеш в средата на терена?
- С всички! Все пак се разбирам най-добре с Ичката /Ивайло Раденцов - б.р./. Може би защото с него бяхме рамо до рамо при онова злополучно отпадане от „Б“ група през 2014 година. Сега пък с него тръгнахме от „В“ и влязохме в „А“ група. 
- Какво е мнението ти за младите футболисти в „Дунав“?
- Израснаха. Това е безспорен факт! Светослав Читаков играе доста по-често и се справя доста по-добре. Придоби и повече самочувствие. Виждам растеж във вратаря Луков, в Николай Парнаров, Марио Петков. Юли Ненов стигна до националния отбор за младежи. Заигра силно и го забелязаха. Шанс за младите е, че - ще спомена може би за трети път - играят в отбор, където колективът е на много високо ниво. 
- Какво би искал да кажеш на феновете?
- Благодаря им от името на всички момчета за голямата подкрепа през цялото първенство. Има и такива, които ни критикуват, понякога - съвсем несправедливо. Проблеми имат и далеч по-големи отбори, когато играта им не върви на моменти, но публиката е винаги с тях. Нека нашите фенове да дойдат в събота на Градския стадион, за да се порадваме заедно след мача с „Верея“. А наесен, когато започнат мачовете в „А“ група, ще е много хубаво, ако стадионът се пълни за всеки наш двубой.