Синдикалистите настояват за конкретни мерки, които да се предприемат за оздравяването на железопътния сектор, предаде БГНЕС.

Стратегия за оздравяване има, но липсва финансова и институционална помощ, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Външно финансиране е необходимо за Холдинг БДЖ, а за Товарни превози са нужни реформи, които да намалят загубата, заяви министърът на транспорта Ивайло Московски.

Владимир Владимиров, изпълнителен директор на Холдинг „БДЖ“ посочи, че към момента за 2016 г. задълженията са 245 млн. лв. за целия холдинг БДЖ. Задълженията към банките намаляват след започнатите реформи през 2010 г. Намаляват загубите в “Товарни превози” като те са стопени от 20 млн. лв. на 8 млн. лв. През 2015 г. те са били 5 млн. лв., а от началото на 2016 г. са над 1 млн. От 2008 г., когато загубите в холдинга са били 641 млн. лв. и това са дължимите пари само към банките, сега задълженията са стопени до 245 млн. лв.

Не е обсъждано да се правят съкращения, каза Московски. Хората могат да бъдат прехвърлени и пренасочени, а целта е да няма хора, които да загубят работата си. Министърът заяви, че 180 души е поискал от тези работници Христо Ковачки, отделно 170 служители могат да бъдат прехвърлени за фериботния комплекс.

За миналата година е имало 419 служители които са напуснали по различни причини, подчерта Владимиров. Тепърва предстоят разговори, за да се намери вариант за преструктуриране на БДЖ “Товарни превози” и да се минимизират максимално евентуални съкращения, увери транспортният министър. На фона на това обаче пазарният дял на дружеството намалява.

Димитров обаче беше критичен и заяви, че още от самото начало синдикатите са били против идеята за приватизация - още през 2012-2013 г., когато също е имало провал на приватизацията на дружеството. Синдикатите не са съгласни и оздравяването на “Товарни превози” да бъде за сметка на концесията на Летище София.

“За нас е необяснимо години наред и при това правителство, подценяването на железопътния сектор при финансирането и въобще държавната политика в транспорта като цяло, за сметка на фаворизирането на пътната инфраструктура”, заяви Димитров.

Той каза също, че ще иска другата седмица финансовият и транспортният министри, министърът на регионалното развитие и вероятно ресорният вицепремиер, който наблюдава икономическия сектор на нарочна среща да търсят има ли съгласие държавата да развива железопътния сектор, както го заявяват нейни представители и да посочат конкретни данни и действия за финансиране на НКЖИ, по повод оперативни програми, финансови корекции от предишния програмен период, по повод на транспортно строителство възстановяване, което ремонтира цялата ж.п. мрежа и др.

Димитров коментира, че финансирането на оздравителната програма на “Товарни превози” трябва да бъде гарантирана по някакъв ред и ако не е от концесията на Летище “София”, може да бъде само от целеви средства или заеми от държавата или държавно гарантирани заеми. Според него това вече е правено и е било постигнато съгласие при предишния кабинет на Борисов, когато финансов министър беше Симеон Дянков, който е спрял започналия процес на възстановяване на сектора. Тогава дори е бил договорен и заем от Световната банка за тригодишен период за стабилизация, финансиране и възстановяване на железопътния холдинг. След пет години темата се връща отново на дневен ред и това е правилният начин да се стабилизира сектора. “Това е пътят за стабилизация и оздравяване на Товарни превози минава от там, а не през съкращения”, коментира Димитров.

Синдикатите настояват и шефът на Агенцията по приватизация публично да каже какво е направил за година и половина имало ли е интерес или не, къде е търсил инвеститори и пр.

Президентът на КТ “Потдкрепа” Димитър Манолов коментира, че днешната среща е била тревожна, защото става ясно, че в страната от години се провежда погром на държавните железници. Заради това, че не се прави нищо за държавните железници, “българската държава дотира автомобилните превози на чуждите превозвачи през нашата територия”. Той поиска да разбере ще има стратегия за развитие на железопътния транспорт у нас или не. Според него вече има достатъчно примери за лоша приватизация - “Кремиковци”, “Булгартабак”.

“Железницата е от стратегическо значение. Обект, който държавата трябва да може да контролира. Държавата няма да може да контролира нещо, което не е нейно”, обясни той.