„Инвестиционният план за Европа“ е темата на конференцията, организирана днес в Русе от Европейската комисия. Целта на форумите е да предостави практична информация за възможностите и начините за кандидатстване и представяне на проекти за финансиране по тази нова инициатива на ЕК, както и условията за финансиране на малки и средни предприятия. 
Планът за инвестиции, известен още и като Планът „Юнкер“, представлява амбициозен подход за насърчаване на инвестициите, без да се създава нов публичен дълг. Той е отворен както за частни предприемачи, така и за публични предприятия и общини, които могат да кандидатстват за финансиране с подходящи проекти.
Експерти на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка, Министерството на финансите и на банките  посредници ще представят възможностите и условията за финансиране на инфраструктурни и иновационни проекти, Европейския портал за инвестиционни проекти, Европейски консултантски център по инвестиционни въпроси, както и възможностите за подобряване на инвестиционната среда.
Форумът ще бъде открит от ръководителя на Представителството на Европейската комисия в България Огнян Златев в 9 часа, в зала 2 на хотел „Рига“.
Специално интервю за „Утро“ в навечерието на конференцията даде българският еврокомисар Кристалина Георгиева.

- Госпожо Георгиева, на 10 май Русе ще бъде домакин на форум във връзка с Плана „Юнкер“. Защо Европейската комисия избра събитието да се проведе тук?
- Русе винаги е бил отворената врата, през която всичко ново и модерно от Европа влиза в България. Това се усеща и днес: и в начина, по който изглежда градът, и в духа и енергията на неговите жители. След влизането в ЕС пред Русе се разкриха още повече възможности да мисли и действа по европейски - и според мен русенци се възползват много добре от тях. Ефектът от еврофондовете е видим и в променената градска среда, и в подобрения транспорт, и в много други области. Неслучайно Русе има и награди за успешно усвояване на европейски средства. Сега е време за следващата голяма „новост“, която идва от Европа - инвестиционният план. Благодарение на него Русе, както и България като цяло, може да привлече свежи капитали, да подсили икономиката си и да разкрие нови работни места за гражданите си. И аз вярвам, че русенци няма да пропуснат тази възможност.  
- Какви въпроси се очаква да бъдат обсъдени?
- Планът „Юнкер“ е различен от схемите за финансиране от еврофондовете, с които сме свикнали. Той не разпределя средства от европейския бюджет под формата на грантове, а има за задача да вкара в реалната икономика колкото се може повече частни и публични капитали. За тази цел търси атрактивни и жизнеспособни проекти в определени приоритетни области, които ще генерират дългосрочен икономически растеж и заетост. Това са инфраструктурата, иновациите, образованието и научните изследвания, възобновяемата енергия и енергийната ефективност. Фондът ще осигури гаранцията за финансирането им, около 80% от него обаче трябва да дойде от частния сектор. 
Този механизъм трябва да бъде добре изяснен: и какви са изискванията за кандидатстване, и какви проекти и дейности имат шанс за успех. Те са много повече, отколкото изглежда на пръв поглед - защото когато говорим за инфраструктура например, разбираме не само магистрали, железопътни линии или пристанища, но и енергийна, дигитална, екологична, здравна, социална или образователна инфраструктура. И е важно да се съсредоточим върху многото и различни възможности, които планът дава на всяка държава, град или регион. Той включва и техническа подкрепа за подготовка на проектните документи, и съдействие за подобряване на бизнес средата, и специален портал, където да се „срещнат“ инвеститорите и проектите. Тези елементи на плана са много важни и очаквам също да бъдат обсъдени на форума.
- Всъщност на какъв етап се намира Планът „Юнкер“? Какви стъпки предстои да извърви? Кога хората ще усетят положителната промяна от неговото изпълнение?
- Планът набра скорост и напредва все по-бързо. Поставихме си за цел за 3 години да привлечем 315 милиарда евро инвестиции - и за броени месеци 26% от тази цел е изпълнена. Вече сме мобилизирали над 82.1 милиарда евро за повече от 220 проекта в 25 страни членки - и една от тях е България. 
Сигурна съм, положителната промяна започва да се усеща от много хора, но ние никога не сме очаквали „ефект на магическата пръчка“, с която за един ден да променим цели градове или държави. Добавената социално-икономическа стойност, която търсим, е по-дългосрочен процес и ще дойде постепенно - благодарение на по-добри приходи за фирмите, повече и по-добре платена работа за хората и увеличаване на потреблението.   
- Има ли вече примери в Европа, които показват как действа той?
- Броят на одобрените проекти е значителен, и очакваме да расте бързо, защото все повече хора започват да разбират предимствата на плана.
А примери как действа той има и в България. Нашата страна сключи две споразумения за финансиране - едното е на стойност 100 милиона евро за малкия и средния бизнес, като очакваме от него да се възползват 1000 фирми. Първите 200 вече са одобрени, отпуснатите до момента нисколихвени кредити са за над 22 милиона евро. По другото споразумение - за финансиране на иновативни компании, също са налице първите 5 кредита на обща стойност над 1.9 милиона евро. Предстои да се подпише и още един проект, благодарение на който общото финансиране, до което малките и средните предприятия в България ще имат достъп, е 199 милиона евро.
Това са свежи пари, с които тези фирми ще могат да модернизират или разширят дейността си, както и да наемат повече хора - това движи икономиката, това е и целта на плана.
- За какво обикновено търсят финансиране останалите държави-членки на Европейския съюз? Различават ли се проектите на различните страни?
- Най-голям интерес има към споразуменията за финансиране на малкия и средния бизнес - те трябва да генерират 34% от очакваните инвестиции по плана към момента и това не е изненада. 99% от фирмите в ЕС са малки и средни, в тях са и 2/3 от всички работни места. Този сектор е много гъвкав и динамичен. Смятаме, че той може да бъде катализатор за по-сериозен икономически растеж, затова му отделяме особено внимание: към малкия и средния бизнес ще бъдат насочени 75 милиарда евро от инвестиционния план.
На второ място засега е енергетиката с 27% от средствата, които се очаква да бъдат генерирани благодарение на одобреното до момента финансиране. Следват транспортът, дейностите, свързани с климата и околната среда, дигиталната инфраструктура, иновациите и здравеопазването. 
- Бурни реакции предизвика участието на България в този план, след като стана ясно, че държавата ни ще го подпомогне със 100 милиона евро. Критиците изтъкнаха парадокса, че най-бедната държава в съюза ще финансира развити и мощни страни. Какъв е отговорът на тези твърдения?
- Според мен не е сериозно да се правят такива паралели, защото никой не очаква от България да подпомага богатите в ЕС - напротив: винаги е било обратното. 
Приблизително по същото време, когато България обяви, че ще допринесе за Плана „Юнкер“ със 100 милиона евро, Германия, Франция, Италия и Полша се включиха с по 8 милиарда евро, Великобритания - с 8.5 милиарда, Словакия с 4 пъти повече от нас.
Освен това тези 100 милиона веднага се върнаха обратно в българската икономика чрез споразумението за финансиране на малкия и средния бизнес. За мен няма никакво съмнение, че решението България да бъде сред първите страни, които се включиха в плана, беше правилно - и от политическа, и от икономическа гледна точка. С такива действия се показва партньорско мислене и се печели доверие, което ни е много необходимо.
- Оповестено бе, че България кандидатства с проекти за милиарди евро, като фокусът отново е върху инфраструктурата и енергийното обновяване. Колко пари реално може да привлече нашата държава? Как се определя размерът на помощта за всяка страна?
- Точно тези въпроси очаквам да се обсъдят и изяснят на форума, който предстои в Русе - защото Планът „Юнкер“ няма географски ограничения, нито определени суми за отделни страни или региони. Но парите, които дадена страна може да привлече, в крайна сметка зависят само от това колко жизнеспособни проекти ще представи и колко инвеститорски интерес могат да предизвикат те.
Тук обаче имат значение и бизнес средата, и доверието на инвеститорите. Ето защо страната ни трябва без колебание да осъществява така дългоочакваните реформи, за да бъде по-привлекателна за чужди предприемачи.  
- Би ли могъл град като Русе да се възползва от Плана „Юнкер“ и какво е необходимо за това?
- Русе се намира на стратегически европейски път, има най-голямото пристанище в българския участък на Дунав, една от първите индустриални зони в България, напоследък се очертава като желана дестинация за изнасяне на производства. Има традиции и подготвени кадри и в образованието, и в здравеопазването - списъкът на потенциалните възможности според мен е много голям.
И ако градът може да управлява европейски средства, които надхвърлят два пъти общинския бюджет - както съобщи кметът на Русе - значи несъмнено може да се справи и с предизвикателствата на един нов финансов инструмент. 
- Регионът гледа с надежда към още един европейски инструмент за развитие - Дунавската стратегия, какво би могло да се постигне с нейна помощ?
- Стратегията си поставя важни регионални цели, много от които са близки до тези на плана „Юнкер“, и те могат да се допълват взаимно. Русе наскоро получи координираща роля по тази стратегия в области, които много му прилягат - културата и туризма - и аз се надявам това наистина да помогне града да привлече повече гости и да покаже повече от културните богатства, които пази. Стратегията не разпределя огромен финансов ресурс, но изпълнява една друга много важна цел: да изгради култура на регионално сътрудничество и мислене, което прескача отвъд националните граници. Затова и проектите и дейностите, които се финансират по тази стратегия, винаги са трансгранични. Според мен този подход е много полезен, особено в долното поречие на Дунав, където можем повече и по-добре да работим заедно.  
- Вие сте икономист и банкер с огромен опит, как от тази гледна точка местната власт и бизнесът в Русе могат да се възползват от стратегическото си положение?
- Европа ще става все по-свързана и с физическа, и с дигитална инфраструктура, както и с общи образователни, културни  и туристически проекти. И географското положение на Русе, и традициите, и човешкият му потенциал са капитал, който трябва да бъде инвестиран - колкото се може по-гъвкаво, по-смело и в повече различни области.