В началото на седмицата д-р Гергана Георгиева връчи на кмета Пенчо Милков двете знамена на Община Русе, които бяха развети на Ледения континент през 2025 г. и 2026 г. Първото знаме беше изпратено на Георгиева за 33-тата експедиция през 2025 г., а второто беше предадено през януари т.г. на проф. Христо Пимпирев, който гостува в Екомузея за представянето на научното си изследване „Подводната вкаменена гора“. Тогава изследователят пое ангажимент да развее знамето на предстоящата 34-та българска антарктическа експедиция. Върху знамената сега са поставени официалните печати от няколко експедиции.

Гл. асистент д-р Гергана Георгиева е родена и израснала в Русе. Средното си образование завършва в МГ „Баба Тонка“, а висшето - в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където придобива докторска степен. Тя е изследовател и преподавател във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, катедра „Метеорология и геофизика“. Научните й интереси са в областта на сеизмологията и вътрешния строеж на Земята. Участвала е в 7 антарктически експедиции. Дебютира през 2015 г., когато успешно инсталира първата българска сеизмична станция. По време на 33-тата експедиция развява флага на родния Русе на остров Сноу, където помага за пускането в експлоатация на втората българска сеизмична станция.
По нейна идея Община Русе ще изработи дървена табела на града, която ще бъде монтирана на българската антарктическа станция. „Намирайки се на Антарктида, на повече от 14 000 км от Русе, е особено важно да видиш написано името на родния си град“, сподели Гергана Георгиева в разговора си с Пенчо Милков.

- Как се роди идеята русенско знаме да достигне до Антарктида?
- През последните години до българската антарктическа база „Свети Климент Охридски“ на остров Ливингстън започнаха да се оставят знамена, табелки и т.н. Аз съм родена в Русе, винаги ще го обичам и реших, че е задължително да занеса знаме на града. На миналата експедиция това се случи за първи път благодарение на факта, че имаме научно-изследователски кораб и посетихме друг остров. Това беше моя инициатива, беше моята шеста експедиция. По време на 30-ата експедиция успях да направя табелка с името на града - грозничка, но с подръчни материали - толкова. Сега кметът обеща, че ще имаме нова табелка - красива, както всички си я представяме.
- Какво означават печатите от различните експедиции върху тези знамена? Превръщат ли се те в своеобразен дневник на антарктическите мисии?
- Всяка експедиция си има собствен печат. За знамената избирах най-красивите печати, така че не съм се задълбочавала много. Печатите са един вид удостоверение - „Бил съм на това място“. На тях пише името и координатите на базата. Както ние си слагаме печати на паспортите, така по тях човек може да види на какви кораби и бази съм била.
- Как се променя отношението ви към континента с всяка следваща експедиция?
- Първата експедиция е най-вълнуваща, разбира се. Всяка следващата става все по-голяма, но от експедиция на експедиция нещата са различни. Няма как да са две еднакви, хората са различни, условията са различни, въпреки че нещата, които правим, са почти едни и същи.
От няколко експедиции насам чувството вече е сякаш се прибирам вкъщи
Няма го вече вълнението, което изпитвах в началото, че сякаш стъпвам на друга планета. Нещата са различни от първата ми експедиция през 2015 година - тогава базата нямаше машини, нямаше интернет, връзката с цивилизования свят беше през сателитен телефон. Сега интернетът е много добър, мога да презентирам онлайн и като цяло не се губи връзка с цивилизацията.
- Какво е най-голямото предизвикателство за един учен, който работи в толкова сурова среда?
- Аз правя изследвания на най-близкия ледник до базата, но и ходя по-далеч понякога. Моят проект е доста по-екстремен спрямо другите - времето, климатичните условия. Времето може да се промени много бързо - както пече слънце, след час може да падне мъгла и да завали сняг.
Трябва винаги да съм добре подготвена
ходя с GPS, с трак, координати на базата - неща, които са ми нужни да се чувствам сигурна, че във всеки момент мога да се върна. Не ходя сама, нося радиостанция, за да мога да се обадя при случай на инцидент или за да могат да проверят, че всичко е наред с мен. Може да се образуват и пукнатини в земята, които, в зависимост от това дали сме в началото или края на сезона, могат да са много широки, от 10 до 30 метра. Трябва да взимаме много предпазни мерки и да се съобразяваме с дистанцията от лекарите, които са на разположение.
- Как бихте обяснили на хората, които не са запознати с науката, защо изследването на сеизмичността на ледниците е важно?
- Ние живеем на Земята и не можем да изследваме само част от нея. Както сеизмичните станции в България измерват земетресения в останалата част от света, така и станцията в Антарктида измерва земетресенията не само тук, а и там. Сеизмичността в Антарктика е много слабо изучена и има много неща, които могат да се изследват. Там имаме база, имаме и възможност и
работата там ни навежда към световната наука
Изследванията в България вълнуват по-скоро колегите от България и Румъния. Докато в Антарктида хора от цял свят се вълнуват от нашата работа и е важно да се възползваме от тази възможност.
- Кое е най-впечатляващото или най-неочакваното нещо, което сте виждали по време на престоя си в Антарктида? Има ли момент от експедициите ви, който никога няма да забравите?
- Мога да спомена много такива моменти - първата среща с Антарктика, първата среща с айсберг с пингвини на него, красивите ледници, красивите залези. Мога да намеря впечатляващи моменти във всяка една от моите експедиции, включително и живота с другите хора, защото в началото, когато експедициите бяха по-малки и нямаше интернет, можехме да седнем и да си поговорим с хора, които иначе не бих срещнала. Тази общност, която се създава в такива екстремни условия, е също доста интересен момент.
- Когато човек е толкова далеч от дома, какво означава за него да види името на родния си град на такова място?
- Аз съм горда, че съм може би първият русенец, който отива на Антарктида.
Въпреки че живея в София от доста време, съм си русенка и съм горда с това
- Смятате ли, че истории като тази с русенските знамена могат да вдъхновят повече деца и млади хора да се насочат към науката и изследователската дейност?
- Надявам се, че могат да ги вдъхновяват не само такива истории, а възможностите да пътуват, да изучават различни места. Според мен да,
дано мотивира младите хора да се занимават с наука, въпреки че повечето от тях просто искат да пътуват
Ще се радвам, ако успея да запаля интереса на младежи от Русе да поемат пътя на научните изследвания. Ние привличаме доста студенти от Русе, така че вече се случват някакви неща.
- Какво бихте казали на едно дете от Русе, което мечтае един ден да стане учен или да участва в експедиция до Антарктида?
- Освен да мечтае, да работи за това да се случат нещата, защото да мечтаеш е много виртуално. За да стане нещо, трябва да работиш за него. Антарктика е все по-достъпна в момента, докато при моята първа експедиция трябваше доста усилия да положим - да осигурим финансиране, нямаше програми, трудно се пътуваше. Нещата тогава бяха много по-трудни от днешно време.
Малко труд и много желание биха свършили работа
- Според вас как училищата, университетите и учените могат да събудят интереса на повече младежи към полярните изследвания и науката въобще?
- Ние се опитваме да популяризираме науката, аз се занимавам с комуникация на науката, участвам във фестивали, правя презентации в различни градове. Все още няма голям наплив от желаещи да станат учени. По-отворено трябва да се показват повече възможности, в момента светът е по-достъпен.
- Когато се срещате с деца и им разказвате за Антарктида, кое ги впечатлява най-силно?
- Пингвините. Всички питат за пингвините, за тюлените, за живота на хората в Антарктика. Малко питат за наука, непрекъснато правим онлайн срещи от базата - обикновено обсъждаме какво ядем, как пътуваме, как живеем и как изглеждат пингвините, разбира се.
- Ако трябва да опишете с едно изречение какво означава за вас русенското знаме на Антарктида, какво бихте казали?
- Гордост, че успях да го занеса там, че аз съм там и продължавам да ходя, все още имам много проекти. Радвам се, че и русенското знаме стигна до там и най-вероятно пак ще отиде.

Ростислав ДИМИТРОВ