На утрешния ден, Цветница, археологът от Историческия музей Върбин Върбанов ще посреща близки и приятели, за да ги почерпи за имения си ден.
Обичам този празник, винаги си го празнувам, казва Повелителят на древността. Кръстили са ме на дядо ми Върбан, с малка модификация, много си харесвам името и много си обичам празника, лаконично обяснява русенецът. И си обещава, че за Цветница в неделя ще прекъсне работата си по дисертацията, която е решил да доведе до финалната точка до края на годината, за да може да почете подобаващо празника. 
А след това отново ще се върне двайсетина века назад. Във времената, когато готите, галите и хуните нахлували в териториите на днешна Северна България и Добруджа и когато обикновените хора и 
легионерите в римските военни лагери бързали да скрият монетите
които притежават - за да не се превърнат в плячка на варварите. Това е една от най-основателните причини днес ту тук, ту там да се откриват интригуващи находки от древноримски монети, убедени са археолозите. 
Тази хипотеза е сред най-логичните обяснения и за Върбин Върбанов. На нея стъпва той и при разработката на своята докторска дисертация, която е на тема „Находките от римски монети и варварските нашествия“. Преди дни специалистът представи пред колеги и русенци, които проявяват интерес към темата, част от своя дисертационен труд. 
През 1900 г. френският археолог Адриан Бланше, автор на десетки книги, в това число и учебници по нумизматика, в своята книга „Les tresors de monnaies romaines et les invasions germaniques en Gaule“ застъпва идеята за варварските набези като причина за множеството заравяния на монети в земята, припомни археологът от русенския Исторически музей. Тази постановка се потвърждава и днес от холандски учени. А когато се погледнат историческите карти с набезите на варварите, се вижда, че именно по пътя на нашествениците са направени и много от находките на монети, обяснява Върбин Върбанов. И при щастливи за изследователите обстоятелства - като концентриране на находки на определено място, останки от разрушени градове и крепости, запазени сведения за събитията от определен период, тогава става ясна връзката между нашествията и заравяните съкровища. 
Макар и привидно спокойно, Върбин разказва в подробности историята на монетите и тяхното отсичане в Древен Рим. И като истински учен 
той се пази да навлиза в емоционални водовъртежи, догадки и досъчиняване на сюжети 
И все пак вероятно и без сам да го иска, на моменти издава доколко самият той е увлечен и пристрастен към древните времена и техните обитатели. 
„В България и в Северна Добруджа до този момент са известни 834 находки на монети от периода 1-3 век, от тях в музеите са запазени около 30-40 процента, а публикациите са едва за 10 процента от находките. А, както е добре известно, именно публикацията се смята за определяща научния факт. Така че работа има предостатъчно“, обяснява Върбин Върбанов. И обяснява, че сеченето на монети в Римската империя започва през първи век, за да се плаща на войниците. Един войник е получавал средно по 120 денара. Едва през 2-3 век монетите започват да се използват и за дребни сделки.
Почти успоредно с първите отсичания на монети в Рим - златните ауреуси, сребърните денари, антонинианите от сребро, сребърните и бронзови сестерции, се появили и фалшификаторите. Особено дребните пари масово са били фалшифицирани, обяснява русенецът, като припомня, че традицията е жива и до днес. И сега, както и преди, също има фалшиви монети, днешните са най-вече от по 20 и 50 стотинки, но трудно се улавят разликите. Фалшивите римски монети се различиват по това, че, примерно, един денар е сребърен само отгоре, а вътре е от мед. Такива 
фалшиви денари намерихме и при разкопките на Сексагинта Приста 
- среброто отгоре беше изядено от дългото стоене в почвата, затова медта се виждаше отчетливо, разказва Върбанов. Впрочем, римският император Диоклециан бил издал закон, с който обещавал свобода на всеки роб, донесъл на властите за фалшификатор. Смърт очаквала не само престъпника, но и семейството му. Това обаче очевидно не спира мошениците - нито преди, нито сега... 
Една от особено интересните монети в РИМ е от края на 2 и началото на 3 век, казва Върбин Върбанов. Според него това ще бъде следващата гордост на музея, но има още да се допроучва. Върху кръглата старина е изобразена Юлия Домна, съпругата на Септимий Север. Монетата е продадена на русенския музей през 1995 г. и тепърва предстои цялостното й разчитане, което се очаква да даде ценни сведения, казва Върбанов. 
За самия него археологията започва от лятото на 1994-а, когато е приет във втория випуск на специалността „Археология“ във Великотърновския университет. Преди това Върбин е завършил Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура и е минал през задължителната казарма. И когато започва да учи за кандидатстудентските изпити, решава, че темите от историята след падането на България под турско робство не са му по сърце. Затова се готви по въпросите от справочника до 1396 година. Кандидатствах и в София, и във Велико Търново, в Софийския университет се падна темата за българското Възраждане, а във Велико Търнво - Самуил, разказва русенецът. И 
в София закономерно получил 2.00, а във ВТУ се класирал с отличен резултат 
Същинската подготовка и същинските познания на археолога се придобиват не на лекции и на семинари, а по време на разкопки, потвърждава и Върбин истината, която споделят всички изследователи на древностите. Така и той още докато следвал, попил онзи и в пряк, и в преносен смисъл коварен прахоляк, който хем задръства белите дробове, хем остава завинаги във всички фибри на истинския археолог. 
След като се дипломирал, три години не могъл да си намери работа по специалността. Работех какво ли не, и разносвач съм бил, и разни други неща съм работил, по едно време почти се бях отказал от археологията, признава той. Всъщност, година след дипломирането става докторант на ВТУ. Но трите години встрани от главното в живота му почти го обезкуражават. И тогава, през 2003 г., се открива място по заместване в музея в Русе. Две години по-късно той вече е назначен на постояна работа като уредник в отдел „Археология“. Участва в множество археологически разкопки, като на част от тях е ръководител. Още през 2005 е заместник-ръководител на издирвателските работи в района на водното светилище „Водна - Тъмно“ край Табачка. Ръководител е на разкопките на античната крепост Тримамиум край село Мечка от 2006 до 2009 година. 
Първите русенски разкопки, които ръководи, са от 2005 г. на късноантичния кастел Сексагинта Приста
Тогава стигнахме до тракийско ниво, което не беше изследвано, открихме храма на Аполон, Принципията, разказва Върбин. В момента се подготвя втората част на публикациите за тези разкопки, които продължават до 2010 година. Теренът е на територията на Военния клуб. Това е зона с режим А - трябва да се направи пълно проучване, със сигурност ще се открият извънредно интересни неща, за съжаление, вече години наред не може да се намери решение и Министерството на отбраната да предостави богатото на бъдещи находки пространство на специалистите, за да го изследват, казва археологът. 
А и археологията е скъпо занимание, особено ако копаеш римски период, признава той. „Трябва да се копае с идея, с визия за последващо социализиране на обекта. Само един сондаж не стига. А пък само да се разкопае и след това да няма средства обектът да се проучи, да се консервира - и така не бива“, казва археологът. И предвижда, че ако има възможност за дълогосрочни инвестиции, Русе може да се гордее с удивителен обект. 
Боровският комплекс от могили и некрополът има потенциал за световно ниво, уверява Върбин Върбанов. Ако се намерят достатъчно пари, разкопките там могат да разкрият чудеса, които да надминат и гробницата от Свещари, казва ученият. Според него голяма е вероятността тези могили да не са ограбвани и това, което е вътре, да е запазено добре. Шосето пък е на 4-5 километра от комплекса, което означава, че няма да представлява трудност да се изгради инфраструктура, за да достигат туристите до поредното впечатляващо историческо място в България. Трябва обаче да се инвестира за дългосрочен период, нужни са поне няколко милиона лева, а работата ще протича с години, за да се изследва грижливо всичко, смята ученият. Но е убеден:
рано или късно, Боровските могили ще показват скритите в тях дивни времена 
Може да е и след сто години, казва замечтано Върбин Върбанов. И веднага усмивката, която а-ха да се появи на лицето му, изчезва: „Макар че, както вървят нещата в държавата, не съм сигурен дали ще остане след време кой да се интересува от това...“. 
Все пак, здравият разум на човека, който се опира не само на своите познания и интуиция, но и на опита, разчетен в историческите пластове, му подсказва, че по-скоро трябва да се заложи на оптимизма. Дано да е така! Защото, иначе, кой след време ще чете книгата му за варварските нашествия и римските монети?!