Година преди окупацията на Крим началник-щабът на руските въоръжени сили Валерий Герасимов заяви, че при съвременната война на XXI век невоенните подходи като пропагандата, икономическите, културни и хуманитарни диверсии ще играят по-важна роля от чисто военните методи.

„Ца няколко месеца, дори за няколко дена добре функционираща държава може да бъде превърната в театър на мощен въоръжен конфликт, може да стане жертва на нахлуване отвън, може да се потопи в хаос, хуманитарна катастрофа и гражданска война“, написа той.

Целта на днешната война не е физическото унищожение на противника, а вътрешното отслабване на нашата готовност, воля и ценности.

Ако погледнем руската агресия в Крим, нахлуването в Източна Украйна, дестабилизирането на Молдавия, ескалацията на войната в Сирия и на бежанската криза, доктрината на Герасимов показва, че руските действия в Близкия изток и в Европа през последните няколко години – както тайни, така и явни – са част от единна война против (често въображаемата) “хегемония на Запада”.

Доктрината на Герасимов се основава на „теорията на рефлексивното управление“, която се ползваше с популярност сред съветските военни теоретици. Нейната същност се състои в това, че контрол може да бъде установен чрез инстинктивни неосъзнати реакции от страна на целевата група. Тази група целенасочено бива снабдявана с /дез/информация, целяща предизвикването на предсказуема реакция, която е желана от Русия в политически и стратегически план.

Така преди и по време на нападението на Украйна Русия започна все по-често да нарушава въздушното пространство на НАТО. Кремъл разпространяваше истории за това, че Путин е готов да използва ядрено оръжие, провежда широкомащабни военни учения по западните граници на страната и на всички форуми и площадки се държеше като войнствен, агресивен и ирационален противник. Това беше съпровождано от глобална информационна кампания. „В Украйна няма война. Русия просто помага за регулиране на кризата“.

Тази кампания с агресивна демонстрация на сила и оръжие е призвана да отнеме на Запада стремежа към военна намеса и оказване на помощ на Украйна. Отричайки факта на войната, Русия дава на Запада надежда за това, че Кремъл търси изход от дадената ситуация. Русия скри своите истински цели зад възможността за „търсене на дипломатическо решение“. А Западът отреагира напълно предсказуемо. Нашите лидери пожертваха своите преговорни позиции с надеждата за искреност на руските изявления.

В този контекст санкциите, наложени против Русия от Запада, са съвременната версия на териториалните отстъпки на Наполеон през XIX и на Хитлер през XX век. Въвеждането на санкции стана тактическо поражение в смисъл, че Западът призна анексирането на Крим. Такъв род импровизирани мерки унизи западната дипломация и я лиши от легитимност.

За пълномамащабна война е необходим постоянен противник. Украинското правителство и сирийските въстаници не могат да бъдат постоянен противник за Русия. В стратегическите документи на Кремъл се посочва, че основен противник на страната са САЩ, НАТО и ЕС. Роусия би се съгласила на преговори за урегулиране само тогава, когато постигне своите цели в Украйна и Сирия, а също така още една открито декларирана цел: да разруши западната архитектура на сигурност и да пренастрои съществуващия световен ред в съответствие със своите интереси.

За да стане ясно трябва да бъде казано, че успехът в Украйна и Сирия няма да се определя с военна победа. Той ще бъде определен от това дали ще се решат да воюват Америка и НАТО и ще се захване или не Европа с борба с Русия за защита на ценностите си.

През последните месеци Западът видя какъв е реалният мащаб на руската враждебна дейност, когато въздушните удари на русия в Сирия предизвикаха нови потоци от сирийски бежанци, насочващи се към Европа. Както каза неотдавна Джордж Сорос главната надежда на Русия за оцеляване е в това ЕС първи да се разпадне.

За да бъде разбрано по какъв начин Русия се стреми да постигне тази си цел, трябва да разгледаме принципите на „нелинейната война“, в която многочислени участници, преминаващи ту на една, ту на друга страна, воюват помежду си в такава обстановка, в която крайният успех не зависи от директни военни действия. Архитект на тази стратегия е съветникът на Путин Владислав Сурков – същият този, когото Путин изпрати в Калининград на среща с американските дипломати за „търсене на решение“ по въпроса за украинската война и санкциите.

Ако Русия води нелинейна война, то хуманитарната катастрофа в Сирия не е просто печален страничен ефект от руските военни действия. Това е част от по-мащабна стратегия.

През последните няколко месеца европейски официални лица все по-често изказват мнението, че Русия превръща бежанците в „оръжие“, подхранвайки кризата в Европа. Американските ръководители признават, че „действията на Русия са директно съучастничество с Ислямска държава“. Работата е в това, че ИД се явява идеалният инструмент за създаването на хаос. Ако ИД съдейства за разрушаването на „американския проект“ в Ирак и изтиква Запада от Близкия изток, то тази организация се явява за Русия допустим участник в нейната война в този регион.

В продължение на няколко месеца руските държавни медии твърдяха, че е възможен предстоящ колапс на Европа пред лицето на бежанската криза. Тролове на руската армия постоянно пълнят социалните мрежи с такива разкази. Десни европейски екстремисти, чиито връзки с Путин и неговите идеолози са добре документирани и са достатъчно сериозен проблем, за да се захванат разузнавателните ведомства на САЩ с изучаването на дадения въпрос , призовават към разпускане на Евросъюза. Това не е просто руска пропаганда. Това са мерки, които Кремъл смята за неразделна част за постигане на победа в неголеми сражения, водещи се в рамките на мащабна геополитическа война.

Русия иска да разруши основата на нашата сила: вярата в ценности, лежащи в основата на нашата политическа система. Единството на Европа се разрушава от европейски лидери, които се стремят да обвинят Германия за кризата с бежанците и желаят да бъдат издигнати стени по нашите граници, а също така и да се водят поотделно преговори с Путин и да се сложи край на санкциите заради началото на „нов диалог в името на техните „национални интереси“.

Теоретиците на Путин трябва да бъдат наречени фантасти, защото за това има причини. Руският БВП е равен на италианския и на него не трябва да бъде гледано като на заплаха за съществуването на Запада. Ние сме длъжни да се освободим от фантазиите на Кремъл и да погледнем истината в очите. А истината се състои в това, че водим асиметрична война. В тази война ние можем да победим и тази победа е извънредно важна.

Подобно на сомнамбули се движим като сомнамбули в края на нашата епоха на мира. Време е да се събудим. 

...............................................

Авторът Ерик-Нийлес Крос е депутат от естонския парламент, бивш шеф на естонското разузнаване и специалист по руската военна история и доктрина. Коментарът му е публикуван в Politico.