Д-р Юрий Йовков е роден на 6 ноември 1958 г. в Русе. Завършил е СОУ „Христо Ботев“, а след това медицина в София. Има специалност „Вътрешни болести“ и вече е с 31-годишен стаж като лекар. През 2015 г. д-р Йовков оглави Спешно приемно отделение на МБАЛ-Русе. 

- Д-р Йовков, все по-често се говори за кодове, за медицински триаж и нов стандарт по спешна медицина. Какво означава тази терминология?
- Ще започна оттам, че има нови правила за работа в спешните отделения в цялата страна и това е в резултат от приетия стандарт. Разбира се, че навсякъде в страната не може да се въведе веднага, както на всички /лекари и пациенти/ ни се иска, но до четири-пет години това ще стане. 
Думата „триаж“ има френски произход и означава „нещо да се раздели, пресее, избере“. Елементи на такова групиране на болните с оглед на необходими медицински дейности и прогноза е имало още в дълбока древност. По време на война е трябвало да се разделят по-леко ранените, тежко и безнадеждните. Тогава усилията на медицинските лица са били насочени към по-леко ранените, тъй като е трябвало да им се окаже спешна помощ и възможно най-бързо те отново да са на бойното поле. За безнадеждно болните почти не са полагани грижи. Сега е точно обратното - всички усилия и ресурси се съсредоточават върху пациентите в най-тежко състояние. Независимо от тази разлика в подхода, останала е нуждата от това разделяне и преценяване на състоянието, преди да се пристъпи към каквото и да е действие от страна на лекарите. 
Идеята да се групират така болните е да се осигури приоритетно обслужване на тежко болния пациент, върху него да се концентрира медицинският и материален потенциал за спасяване на живота му. Почти всички държави членки на ЕС използват триажни протоколи в болничните спешни отделения, а в 21 страни доболничната спешна помощ работи с утвърдени триажни протоколи за преценка на спешните повиквания. 
В Русе има добър опит в Центъра за спешна и неотложна медицинска помощ /ЦСНМП/, които заедно с диспечерите от телефон 112 правят конферентна връзка и по техен вътрешен протокол правят такава преценка за състоянието на хората, потърсили ги за помощ.
- Как беше досега в България? 
- Досега действаше медицински стандарт, в който има две понятия за спешен пациент - обществено и медицинско. Общественото определение гласи, че спешен е всеки пациент, който смята себе си за такъв и е уведомил за това спешна медицинска помощ /СМП/, който със специализиран, случаен или собствен транспорт или „на крака“ е влязъл през входа на спешното приемно отделение. Медицинското определение гласи, че спешен е всеки пациент, при който е налице нововъзникнало или съществуващо болестно състояние, което, ако незабавно не бъдат предприети медицински дейности, може да доведе до смърт или до необратими морфологични и функционални увреждания на жизненоважни органи и системи. Съвкупното приложение на двете понятия означава, че всеки, преценил се като спешен, е такъв до обективизиране на състоянието му с медицински преглед. Винаги съм смятал, че когато един човек се чувства зле, той смята себе си за спешен и държи да му бъде обърнато нужното внимание веднага. И в това няма нищо лошо или нередно - то е напълно естествено.
Това обаче автоматично води до лавина от пациенти с разнообразни оплаквания, сред които на принципа на интуиция или случайност може да се окаже спешна помощ на спешния пациент. Практиката все по-често ни показва как, докато спешните медици лекуват температурни състояния, хипертонични кризи или паник атаки, спешният пациент загива без помощ в дома си или в коридора на Спешното от миокарден инфаркт, инсулт или алергичен шок.
При това старо положение губят както пациентите, така и лекарите. Субективната преценка и умишленото или неумишленото преувеличаване на оплакванията от пациента или близките му води до злоупотреби със спешните извънболнични или болнични екипи. 
- Трябва ли пациентите да знаят какво означават кодовете червен, жълт и зелен?
- Не, разбира се. На тях не им е нужно да знаят тези кодове, както и да идват в болницата с диагнози - за това сме ние, лекарите. 
Тази триажна система, която е в основата на новия стандарт за спешна медицина, разделя условно пациентите на три групи.
Пациентите със затруднения в дишането например са с код червено. Това са и другите животозастрашаващи състояния, на които трябва да се реагира до една минута от пристигането им в Спешното. Когато имаме такава информация за толкова тежък пациент още от колегите в линейката, имаме задължението да сформираме светкавично лекарски реанимационен екип и колеги с най-висока степен на компетентност. Знаете, че в спешната медицина най-важен е факторът време. 
Пациентите в съзнание, със стабилни жизнени показатели, но с оплаквания, при които е възможно някакво усложнение като кървене, гръдна болка, коремна болка, тежка хипертонична криза и други, попадат в код жълто и получават помощ до 10-15 минути.
Естествено пациентите в стабилно състояние могат да изчакат преглед до 2 часа при липса на свободен екип, защото животът им не е застрашен и се касае за неспешно състояние.
Трябва да отбележа, че триажът гарантира на спешния пациент приоритетно обслужване във времето, както и юридически защитава спешния медик в действията му. Триажът не се прави, за да се прехвърли неспешният пациент към личния му лекар или към специалист в ДКЦ без медицински преглед, нито за да се накара пациентът да си плати за неспешния преглед. Въвеждането на триажа в доболничната и болничната спешност ще намери баланс между лавината пациенти, потърсили спешна помощ, и ограничения ни кадрови ресурс. 
- Кога реално в Русе може да се случи това?
- Съвсем скоро. Още преди да се започне с големия инфраструктурен ремонт на Спешно приемно отделение, ще организираме наш триаж. Има пространство, където всеки пациент, независимо в какво състояние е или с каква болка, ще бъде посрещан от медицинско лице. Така няма да се губи време в обясняване и разговори с лекарите вътре в отделението, за да се уточнява какъв точно е проблемът му. Всеки ще има достъп до медицинска помощ, но квалифицирано лице ще преценява от каква точно. Нали е ясно, че когато ви боли гърлото, нямате нужда от хирург, или ако сте със счупена ръка, е излишно да ви преглежда невролог например. 
Иначе се надяваме скоро да бъдат отпуснати парите от Министерството на здравеопазването и да се започне с големия ремонт. Тук не става дума за някакъв лукс, а за оптимизиране на работата - с преки пътища от шокова зала към рентгена, към операционна, към лаборатория. Няма да се налага на пациентите да се движат по коридорите и да обикалят, като се смесват с останалия поток от хора в болницата.