В нощта на 1 срещу 2 април рязко се изостри обстановката около Нагорни Карабах. Периодичните престрелки между азербайджанските и арменските въоръжени сили прераснаха в сериозни бойни действия. Изглежда, че инициатор за такова рисковано развитие е Азербайджан.

И не защото така казват в Ереван (на замесените в конфликта страни им е трудно да бъдат обективни), а защото създалото се до момента статукво (преди военните действия) напълно устройваше арменската страна. Просто времето работи за Ереван – колкото повече Нагорни Карабах остава извън фактическия контрол на Баку, толкова по-малко причини ще има международната общност да признае тази територия като част от Азербайджан.

В същото време Илхам Алиев губи не само от гледна точка на реакцията на световната общност. За никого не е тайна, че азербайджанският президент бе превърнал идеята за връщането на Карабах в един от стълбовете на своята легитимност. И на него му трябва поне да показва, че прави нещо, за да върне територията. Особено сега, когато резкият спад на цените на енергоносителите нанесе удар както по бюджета на страната, така и срещу обществения договор между населението и президента (в рамките на който хората търпят авторитаризма на Алиев в замяна на сития и богат живот). Оттук и постоянните провокации, чиято задача минимум е демонстрация на активност, а задачата максимум е Ереван и международната общност да бъдат принудени към промяна на статуквото.

Външната логика

Но паралелно с вътрешна логика изострянето може да има и своя външна логика. По-специално – турска следа. "Експерт Online" вече писа неведнъж, че Турция търси начини да отвърне на Москва заради нейните действия в Сирия и по кюрдския въпрос, както и че един от най-възможните варианти за отговор може да бъде именно ескалацията на положението около Нагорни Карабах. Неслучайно турският президент Реджеп Ердоган малко преди сегашните събития се срещна с Илхам Алиев (в средата на март в Анкара – ред.), а приветствията им, в които азербайджанският президент бе много активен заляха целия интернет. Освен това турският лидер заяви тези дни за необходимостта от възобновяване на сътрудничеството между страните и добави: „очакваме руските колеги да разберат това и да оценят тази необходимост“. Възможно е сегашните провокации в Карабах да бъдат един вид стимул за руската страна. (БГНЕС припомня, че в събота или още в първия ден от конфликта Ердоган се обади от САЩ на Алиев, за да изрази подкрепата си за Азербайджан в конфликта, докато останалите външни сили призоваха за въздържаност и преговори – бел.ред.)

Друга възможна следа е американската. Азербайджанската армия започна настъплението (или пълномащабни ответни действия според версията на Баку) след визитата на президента Алиев във Вашингтон. Някои експерти коментираха, че американците биха искали да създадат нови горещи точки по границите на Русия, за да направят Путин по-сговорчив по сирийския и украинския въпроси. И не е изключено те да са дали зелена светлина на Алиев за провокацията.

Но специалистите по региона смятат тази следа за малко вероятна. „По време и на осетинската кампания, и на украинската криза САЩ показваха, че Карабах е специфична част от менюто. Тя предполага продължаване на взаимодействието с Русия“, твърди проф. Сергей Маркедонов, руски експерт по проблемите на Кавказ. Американците не са готови към пълномащабно размразяване на карабахския конфликт (към което може да доведе сегашната спирала на провокациите), защото ще бъдат въвлечени в него. А не искат както заради голямата арменска диаспора в САЩ, така и заради вложенията в азербайджанския нефто-газов отрасъл и тръбопроводните проекти.

Шансовете за деескалация

Каквито и следи да се мяркат в размразяването на карабахския конфликт, Москва ще трябва да положи всички усилия за неговото обратно замразяване. Министерството на външните работи на Русия неслучайно мълчи или казва общи приказки относно необходимостта да се анализира положението - там прекрасно разбират, че са изправени пред дилемата на американците. Армения е съюзник на Русия и член на ОДКБ (договора за колективна сигурност на няколко бивши съветски републики - ред). Да, Азербайджан атакува Карабах, който не е част от Армения, но всички прекрасно разбират, че Кремъл гарантира статуквото и де факто независимостта на Република Нагорни Карабах.

От друга страна, Баку е важен икономически партньор и в определена перспектива е и стратегически (партньор). Затова Кремъл не би искал да застава на ничия страна, предпочитайки да загаси конфликта и да върне ситуацията или в състоянието на „студен мир“, или на ограничени, откъслечни престрелки.

Това не е много красива позиция (особено от гледна точка на Ереван, който има много специфично и донякъде наивно разбиране за руско-арменските отношения), но наред с това такава позиция е прагматична и адекватна.

Шансовете за деескалация остават твърде големи. При положение, че започнат пълномащабни военни действия Русия ще бъде принудена да подкрепи Армения. От гледна точка както на статуквото, така и на закона Азербайджан не би могъл да води бойни действия само в Карабах и ще бъде принуден да атакува територията на Армения, чиято безопасност е гарантирана от Русия. И в Баку прекрасно знаят това. 

-------------------------

Коментарът е на електронното издание "Експерт Online".