Препълнена до краен предел бе Голямата зала на Доходното здание във вторник вечер, когато там се състоя концертът на Софийската филхармония с участието на русенеца Светлин Русев. За никого не бе изненада пълната зала - така е винаги, когато известният по цял свят цигулар се завръща в родния си град, за да зарадва съгражданите си с удивителните си изпълнения. Този път салонът едва побра и правостоящите, сред които имаше не само ученици от Националното училище по изкуствата, което е обичайно за много от фестивалните вечери. Правостоящи бяха и хора на солидна възраст, които бяха наясно и с програмата, и с участниците, затова очевидно не бяха склонни да пропуснат това събитие, макар и с цената на два часа стоене.
И всички те със сигурност не останаха разочаровани. Защото Светлин Русев беше наистина вълшебен, виртуозното музициране на пианото на маестро Жан-Бернар Помие - наистина възхитително, а другият солист, младият челист Атанас Кръстев, се вписа адекватно в изисканото музикално пиршество, завладяло сцена и публика. 
За първи път свиря Лало в Русе, уточни преди концерта Светлин Русев. За него вечерта във вторник беше всъщност своеобразна тройна премиера - музикантът, очаровал световни подиуми, за първи път свири с Помие и с Атанас Кръстев. Този концерт за мен е интересно предизвикателство, обобщи цигуларят, който беше солист и в двете части на вечерта. В първата той показа значението на думата „съвършенство“, изпълнявайки с въздушна лекота солистичната партия в Испанска симфония за цигулка и оркестър на Едуард Лало, писана в далечната 1875 година. 
Във втората част бе представен Концерт за цигулка, виолончело и пиано на Лудвиг ван Бетовен. Маестро Помие, който към ролята на диригент пое и ролята на солист, възхити стотиците ценители в залата. Истината е, че той от 4-годишен свири на пиано и на 7 години изнася първия си концерт. Роден в градчето Безие в Южна Франция, той учи пиано и дирижиране в Парижката консерватория, като неговата млада кариера му носи признание след признание. 17-годишен той е най-младият финалист на авторитетния конкурс „Пьотр Чайковски“ в Москва, а това му отваря вратите на концертните зали по цял свят. 
Диригентското си амплоа усъвършенства в работа с Оркестъра на Париж, Симфоничния оркестър на Сан Франциско, Филхармонията на Радио Франс и Лайпцигското радио, Филхармоничния оркестър на Ротердам, оркестрите на РАИ в Торино, на Будапеща, с Варшавската филхармония, със Залцбургския Моцартеум и много други. Както припомни пред журналисти, един от първите, които „прочели“ неговата дарба да дирижира, бил Илия Темков, още като директор на Русенската филхармония. Преди 5-6 години дирижирах отново Софийската филхармония в София, разказа Жан-Бернар Помие. Тогава отново се видял с вече доста възрастния Илия Темков. „Почти нищо не си казахме, мислех, че ще имам възможност отново да се видя с него и да разтговаряме. За жалост, няколко дни по-късно научих, че той е починал. Това ми подейства много силно. И тази емоционална окраска влагам и в концерта, с който се представяме на фестивала „Мартенски музикални дни“, коментира маестрото.
Аплодисментите и след първата част, и след втората бяха оглушителни. Публиката настоя да чуе бис и го получи в произведение, изпълнено от тримата солисти - Светлин Русев, Жан-Бернар Помие и Атанас Кръстев.