Предизвикателство - така Деспина Николова определя начинанието, с което се захваща на 65 и с което се превръща в един нетипичен студент, който защитава докторска степен в Русенския университет. Дали тя е най-възрастният докторант, не е разпитвала, но също е на мнение, че това е нещо необичайно. 
Както казват американците, обичам чинията ми да е препълнена със задачи. Ако намеря и малка пролука, веднага се чудя с какво друго да се захвана. Винаги съм обичала да уча, но не съм била зубрачка, да се мъча да запеметявам, а да предизвиквам себе си, да научавам нещо ново. Tова ме държи във форма. Едва ли някой прави нещо в България над 40 години. В Америка не е ненормално, но и там толкова късно хората вече гледат да се пенсионират. Това споделя Деспина, която е родом от каварненското село Българево, а от 20 години живее и работи в щата Уайоминг. Именно това е причината да сравнява всичко с Америка.
Пред комисия в университета тя успешно защити своя научен труд
на тема „Изследване ефекта от използвани технологии за въздействие от изпусканите газове за намаляване на вредните емисии от стационарни дизелови двигатели“ . Нетипичната студентка е използвала собствения си опит от работата си като инженер в отдела за опазване на въздуха в министерството на околната среда на щата Уайоминг. От десет години вече Деспина е част от програма, в която се издават разрешителни за излъчване на емисии и се ограничават законодателно на базата на наредби на федералната агенция за околната среда. 
Официално защитата е крайният продукт на двегодишен семестриален труд. Записах се през 2014-а и за две години трябваше да се приключи самостоятелната докторантура. Всъщност започнах работа по труда през 2010 година, след като проучих дали мога да направя докторантура в Русенския университет, като живея и работя в Америка. Работата ми е свързана с такива съоръжения и имах три щайги с папки с тестови данни. Всички в университета със специалност „Двигатели“ през годините са правили докторски дисертации за намаляване на емисиите в цилиндъра, преди ауспуха, а аз исках да бъде нещо различно, разказва за избора си на тема 65-годишната дама. 
В своя научен труд тя представя всички аспекти на темата до най-малки подробности, подкрепени със статистика и факти.
Единствената забележка, която получава, е за обема от 180 страници, а трябва да е 150
Продължавам да споря, тъй като само 40 страници са съдържание, използвана литература. Знаех, че надвишавам обема, но направих осем различни видове изпитвания, комбинации на технологии. Имах данните и не исках да съкратя тази част. За да кажа какво е законодателството при нас и европейското, трябваше да обясня стандартите в детайли. За да обясня защо трябва да намалим емисиите, трябваше да направя по-обширна първа глава. В района в щата, където живея и работя, имаме проблем с озона, който надвишава нормите на федералната агенция. Това е проблем, чието решение трябваше да обясня. Всяка дисертация трябва да има проблем и какви са научните приноси, обяснява Деспина. 
Тя е категорична, че колкото повече образования има човек, толкова повече врати се отварят пред него. Но допълва, че това е върхът и след това последно учебно постижение, вече спокойно може да се пенсионира.
Деспина е завършила Русенският университет през далечната 1975 година със специалност „Двигатели с вътрешно горене“. Като малка обаче си мечтае да стане преподавател, а от детството си спомня, че в игрите си винаги е влизала в ролята на учителка. Преди да се насочи към Русенския университет, Деспина завършва гимназия в Каварна със златен медал. 
Един от хазаите, при които живеех в Каварна, беше завършил също „Двигатели“ в Русенския университет. Бях 11-ти клас и един ден влязох в стаята му, като на масата видях папка с бележки двигател, устройство, клапани. Зачетох се за около 15 минути и вече бях решила накъде да се насоча, спомня си Деспина. Тя описва себе си като импулсивна -
човек, който решава на секундата нещата и без да се замисля, грабва идеята и започва да я преследва
След като завършва гимназия, кандидатства във Варна и Русе, като я приемат и на двете места, но поради финансови причини избира Русе. Като всички инженери следва разпределение, а нейното е в Автокомбинат Стара Загора, където работи десет години. През този период Деспина преподава и в техникума в Гълъбово, като тогава се появяват и първите компютри. Това е нещо ново за нея и поредното предизвикателство, с което се захваща, като започва да програмира. 
През 1992 година синът й Антон завършва техникум и го приемат да следва програмиране в Америка, а след неговото заминаване Деспина решава да го последва. 
Не беше лесно. Четири години опитвах, но все ме връщаха. Пуснаха ме за церемонията на неговото дипломиране като бакалавър през 1998 година. Преди да отида, автокомбинатът вече беше съкратен на една десета и се очертаваше да го закрият. Заминах с туристическа виза за една година, спомня си Деспина. 
През този период, вместо да бездейства, тя решава да учи английски, да вземе сертификат, за да може след като се върне в България, да си намери работа. Започва курсове в център, който е абсолютно безплатен, и това място се превръща буквално в неин втори дом. 
Три месеца след началото на курса се замислих защо да не взема Тойфел сертификат и да си сменя визата, и така направих. Записах се в местния колеж, където сега преподавам като втора работа. Завърших Бизнес мениджмънт и Програмен анализ и взех две полувисши образования, разказва Деспина.
Докато е в центъра, се запознава с Дейвид, който е един от учителите по английски
като между тях нещата веднага потръгват и вече 20 години са заедно. Така 65-годишната дама се узаконява със зелена карта, а през 2006 получава и гражданство. Година след това обаче здравето на Дейвид рухва и в момента е на инвалидна пенсия, а Деспина е категорична, че до последно ще се грижи за него. 
След като завършва двете образования, тя вече има кураж и решава да си потърси още една работа наред с преподавателската. 2007 се явих на интервю за работа в отдел за опазване на околната среда, което е агенция към правителството, директо подчинено на губернатора. 10 години вече работя там, а вечерите преподавам в местния колеж. Ангажирана съм четири дни в седмицата и денем, и нощем, а върху дисертацията работех през останалото време, споделя неуморната 65-годишна жена. 
Деспина мечтае да изкара старините си заедно с Дейвид в България и да възвърне това, с което е израснала на село - градина, овошки, кокошки. 
Мило ми е за България. Денят ми задължително започва с новините за България и община Каварна, а след това с поглед върху православния календар и какъв празник е. Родният ми край е прекрасно място, офисът ми е пълен с картини от Калиакра и Българево и който ги види, ме пита къде е това и възкликва „Ах, че е красиво“. Напуснала съм родното ми село на 14 години и не е спирало да ми е мъчно, споделя Деспина. 
А на всички, които сега стягат куфарите за САЩ, казва, че
Америка е идеална за правене на пари, но е само работа
Няма ги близките приятели и компании, нямаш време за това, макар че американците не се товарят като мен, а цяла седмица говорят какво ще правят през уикенда. На 45 години отидох там и видях всички възможности. Не ламтя да имам много пари за пенсия, чувствам, че трябва да направя максимума, да оставя някаква диря, а не да мързелувам. Дори моят мъж се шегува, че ще закъснея за погребението си, тъй като все ще има какво да правя, казва Деспина.