Европа има нов най-добър приятел. Неговото име е Реджеп Тайип Ердоган. Турският президент, на целия народ, човекът, който върши всичко в рамките на своята власт правилно, сега моделира страната си в автокрация по модела на Русия на Владимир Путин, се очерта като победител на срещата на върха ЕС-Турция в Брюксел. Това е лоша, дори тревожна новина.

Защото Европейският съюз очевидно вижда Ердоган като потенциален решение-чудо на кризата с бежанците, той най-вероятно ще получи почти всичко, което иска: милиарди евро за подпомагане на бежанците, ускоряване преговорите за членство в ЕС и безвизов режим на пътуване за турски граждани, които искат да посетят Европа. На всичкото отгоре той получава липсата от страна на ЕС на критика към недемократичното поведение на президента.

Няколко дена преди срещата на върха Ердоган нанесе пореден мощен удар на свободата на пресата, все едно искайки да покаже на Европа, че може да му се размине всичко. Най-големият вестник в държавата - „Заман“- беше поставен под задължително държавно управление, след като полицаи за борба с тероризма окупираха редакцията на опозиционното издание. Същото се случи миналата седмица и с информационната агенция „Чихан“.

Преди това Джан Дюндар, главен редактор на в. „Джумхюриет“, който е критичен към правителството, беше арестуван. Конституционният съд на страната нареди да бъде освободен, но президентът даде ясно да се разбере, че той няма да приеме съдебното решение. През последните 18 месеца близо 2000 души са разследвани за „обида на президента“в Турция. А сега правителството иска да прекрати парламентарния имунитет на прокюрдската партия HDP.

Нито Ангела Меркел, нито шефът по външната политика на ЕС Федерика Могерини , нито президентът на Европейския съвет Доналд Туск рискуваха да изрично да критикуват турския президент. Вместо това те изразиха възможно най-меките порицания. Но когато Европа ходи на пръсти по черупки от яйца, това застрашава доверието към нея. Какво право би имала тя оттук насетне да критикува ограничения в свободата на пресата в страни като Унгария – или „управляваната демокрация“ при Путин?

Така наречената реална политика често се споменава като оправдание за подобен вид отвратителни сделки – идеята е, че понякога трябва да се правят морално неприятни неща в името на по-висша кауза. За Турция това означава отслабване на опозицията, която се съпротивлява на стремежите на Ердоган към всемогъщество.

Сега ЕС проправя пътя на президента за промяна на конституцията на страната си и за отслабване на демократичните институции на Турция. Ердоган също така разпали отново конфликта със забранената Кюрдска работническа партия (ПКК). В битката си срещу кюрдските бойци армията постави под комендантски час цели градове в югоизточните райони и срина редица къщи. Президентът дестабилизира собствената си страна и целия регион.

Европа има намерение да се предаде на избухлив автократ, който скоро ще постави и допълнителни искания. Това съвсем не прилича на трайно решение. Освен това никой дори и не знае дали предложената сделка за бежанците ще работи по начина, по който хората се надяват. Дали заплахата за бързо депортиране в Турция наистина ще бъде достатъчна, за да спре бежанците от преминаване през Егейско море? Дали въобще е възможно за Европа да извършва масови депортации, които ще нарушават условията на Женевската конвенция за бежанците? Дали въобще ще сработи приемането на сирийски бежанци от Турция в европейските страни? А не е ли също така възможно в бъдеще бежанците просто да поемат по пътя през Либия и през Средиземно море?

Споразумението с Турция може да осигури временно облекчение за лидери на ЕС като Ангела Меркел, които са под сериозен вътрешен политически натиск за намаляване броя на бежанците. Унизително е, обаче, Европа да се намира в положението на отчаян молител. Това е чистият продукт на раздорите в ЕС.Европейците могат да разчитат на Турция само защото не са способни да се споразумеят за решения, които самите те могат да приложат – такива като например разпределението на на бежанците в Европа.

Факт е, че ЕС не разполага с много налични лостове, с които да окаже натиск върху Турция. ЕС никога не е бил истински сериозен за приемане на Турция за член и Ердоган днес вече дори не търси това сериозно. За турския президент възобновяването на преговорите е от значение заради вътрешния фактор на престиж.

Въпреки всичко това, ЕС все още има в ръката си един коз – перспективата от безвизово пътуване на турските граждани , която сега се обмисля, което би било огромен успех за Ердоган във вътрешнополитически план. Това трябва да е придружено от стриктни условия, включително уважаване на човешките права и свободата на пресата. Такава победа не може просто да бъде подарена на Ердоган.На следващата среща на върха тази седмица трябва да бъде поискана цената за нея. Ако ЕС ще отваря границите си за турските граждани, тогава Брюксел ще трябва да се осмели да критикува Ердоган и да прилага цялото си влияние, което все още има./БГНЕС

…...................

Матю фон Рор, сп. „Шпигел“