Три биса поиска публиката от младите музиканти на диригента Кристиян Мандял
младите момичета с розови, зелени, сини, червени рокли разбиваха представата за строгото концертно облекло
на артистите. Но професионалните им качества, показани минути след това, обезоръжиха и скептиците.
Възрастта на артистите в нашия състав е от 19 до 30 години, каза преди концерта на пресконференция за журналисти мениджърът на оркестъра Марин Казаку. Всъщност точно такъв е замисълът на проекта, в резултат на който преди 7 години се създава този оркестър - да събере млади музиканти, които да провокират и младите хора в Румъния и да ги накарат да открият красотата на класическата музика. Това наистина е едно предизвикателство, което изисква продължителна и нелека работа, обясни Мандял. С млади хора да се работи, от една страна, е лесно - тъй като те са адаптивни, възприемчиви, винаги отворени за експеримент, но от друга страна, не е толкова лесно да задържиш вниманието им, както и да ги накараш да се трудят дълго и упорито върху определен пасаж, да речем, продължи диригентът. Успоредно с това е нужно време, за да проумеят и да изпитат върху собствената си кожа задължителната необходимост да работиш в екип, в група - защото една-единствена грешка на един от музикантите в групата на първите цигулки, да речем, се отразява пагубно на цялото изпълнение на оркестъра, добави той.
Съставът е динамичен - когато музикантите навършат 30 години, те напускат оркестъра
и започват работа другаде. А на овакантените места идват съвсем млади изпълнители. Което означава, че мениджърът Марин Казаку непрекъснато обикаля цяла Румъния и прави прослушвания, за да може да подбере следващите попълнения в оркестъра. Важното е, че за времето от създаването си досега вече изградихме 30-40 концертни програми, което е много сериозна основа, коментира Кристиян Мандял. А Казаку добавя: „След миналогодишното ни излизане на русенската фестивална сцена на „Мартенски музикални дни“ имахме доста ангажименти. Концертирахме в Брюксел, Милано, Берлин, Лисабон, имахме концерти във Франция. Русе за нас е много важен град - първо, той е съвсем близо до Букурещ и ние нямаме чувството, че сме напускали нашата столица. От друга страна, напълно съм убеден, че Русе е един от най-красивите градове по течението на Дунав. Знаем също, че
„Мартенски музикални дни“ е най-важният международен фестивал за класическа музика в България
в момента. Така че за нас е и приятно, и изключително престижно да свирим на сцената на този фестивал!“.
След Трите румънски танца на Рогалски, в които прозвучаха меланхоличните нотки на трансилванския фолклор, драматичните мотиви, заимствани художествено от съдбата на румъните, и типични балкански съзвучия в третата част, на сцената излезе и солистът, който гостува заедно с Румънския национален симфоничен оркестър - Андрей Йоница. Младият челист неотдавна спечели първа награда в един от най-престижните световни музикални конкурси - конкурса „Пьотр Чайковски“ в Русия. Призът му отваря врати към авторитетни музикални подиуми - в Карнеги хол, в Санкт Петербург, предстои му концерт с прочутия диригент Валерий Гергиев.
В Русе Андрей Йоница солира във Вариации на тема „Рококо“ за виолончело и оркестър на Чайковски. И неговото съвършено и изключително артистично изпъленние
накара публиката да се изправи на крака
и да настоява с шумни аплодисменти за бис. Получи го - Йоница изпълни „Марш“ на Сергей Прокофиев.
Във втората част концертът на румънските гости включваше творби на двама композитори - Рихард Вагнер с „Прелюд“ и „Смъртта на Изолда“ из операта „Тристан и Изолда“ и сюита из оператата „Кавалерът на розата“ на Рихард Щраус. Драматизмът и лиричните споделяния при Вагнер и вихрената жизнерадост и тържествуваща виталност при Щраус очевидно импонираха на младите изпълнители от оркестъра. Несъмнено техният диригент ги заразяваше с впечатляващата си артистичност, като буквално им рисуваше с жестове и тяло какво следва да направят музикантите със своите инструменти.
Благодарната публика извика диригента Кристиян Мандял още три пъти на сцената и той върна жеста с три великолепни биса, които на свой ред бяха аплодирани сърдечно и продължително.