Не знам и не помня с такава неохота да съм пристъпвал към записването на мислите си за едно от най-вълнуващите събития в новата ни история. Имам десетки публикации за епизоди и факти от Руско-турската война 1877-1878 г., за актовете от Адрианопол, Сан Стефано и Берлинския конгрес, за отбелязването на 3 март. Люшкал съм се от едната крайност в другата, от прослава до тотално отричане на факта, че на този ден се отстранява една историческа несправедливост към народа ни: да има своя държава и свое име в света.
Но... винаги има едно „но“
Нека още в самото начало да призова всеки, който обърне внимание и прочете тези редове, да свали шапка и дълбоко да се преклони пред паметта, пред жертвоготовността на всички онези знайни и незнайни руски чеда, оставили костите си в нашата земя в името на една кауза, изкусно и манипулативно внушавана в продължения не на години, а на десетилетия от олигархията на Великорусия, която прикрива глобалистическите си цели и амбиции зад фасадата „да се спасят братушките от агарянското иго“, „да се опази християнството от мюсюлманството“ и пр.
А след това, който пожелае да си отвори очите, ушите, най-сетне ума, за да проумеем дали поредната, подчертавам това - поредната война на Русия с Турция ни донася ОСВОБОЖДЕНИЕ и от какво?
Без да се презастраховам и крия зад думите на един от титаните в нашата история ще припомня вкратце почти дословно думите му: „Която чужда сила се засили да ни освобождава, тя ще ни сложи новия хамут“. Да си спомняте кой казва тези думи? Ако сте забравили, да ви подсетя - онзи, за когото цялата държавна и политическа машина показно си спомня на 19 февруари и чийто образ днес стои окачен зад гърба на почти всеки съвременен български политик, гаче ли да му дава индулгенция за всяко скверно деяние. 
На това аз му викам не подигравка, а гавра! 
Както казвам по-горе, на 3 март 1878 г. справедливостта донякъде възтържествува и една историческа истина се възстанови. Но чудовищната манипулация от близо век и половина, че Русия прави това в името на българите и на християнството, продължава и до ден днешен. Явно на днешните български „русофили“, а може би по-точното им наименование би било „българофоби“, трябва отново да им се припомнят няколко толкова всеизвестни и умишлено подминавани факти. Но и за това престанах да се изненадвам, след като рублевия поток - и в пряк и преносен смисъл, никога не е пресъхвал към лични и партийни каси и преди 1878 г., и след това, та и до ден днешен! Под формата на паричен еквивалент, под формата на концесии и договори, под формата дори на налагането на руски диктат и извиване ръцете на българската политика в плахите й опити за истинска българска НЕЗАВИСИМОСТ. 
Та нека продължа с „преповтаряне на урока“ и фактите. 
1. Колко войни води Русия с Турция от времето на Петър I  и с какви поставени крайни цели?
Въпрос, да речем, със средна сложност. Осем на брой, към които включвам и боевете на русите войски срещу съюзниците /!/ турци и българи през Първата световна война. С изключение на тези от 1877-1878 и 1914-1918 г. Русия винаги ясно е декларирала, пропагандирала, набивала в съзнанието на европейската общественост и на собствените си мужици, че 
трябва да намери излаз към топлите южни морета, към проливите, да овладее Константинопол
И забележете, през 1876-1877, в процеса на усилена дипломатическа и политическа подготовка на новата война за решаване на „Източния въпрос“ цялата официозна руска имперска пропагандна машина набляга на преразпределянето на земите на разклатената Османска империя. Тази смазваща система още от края на XVIII и началото на XIX век буквално репресира, стъпква всяка проява на българските опити, макар и повече от скромни, за определяне и възстановяването на българската национална идентичност.
Да припомням ли стотиците факти и документи за преселването на огромни български етнически маси към южните степи и Приазовието, които на времето руската пропагандна машина оповестява като опит за спасяване на християните от турското отмъщение? В същото време документите ясно и категорично говорят за заселването с данъчно и военно облагано население на обезлюдените степи след натирването на татарите и другите народности, населявали ги до прогонването им след някоя от войните на Русия с Турция. Друг опит за национално самоопределяне и включване към войските на Дибич Задбалкански през войната 1828-1829 г. на българите от Сливенско и Котленско е толкова вулгарно и цинично игнориран.
2. Какво е отношението на Русия в по-ново време, когато започва осъзнаването на българите, освестяването им след усилията на ония забравени и нечествани подобаващо от нас просветители и будители на духовността ни? Е, това е въпрос за 6+, но за да си отговорим, трябва да прочетем стотици не, а десетки хиляди явни и тайни документи, включително и от строго засекретените руски архиви.
Върхът на айсберга на руския великоимперски цинизъм е отношението първо към борбите ни за църковна независимост
а по-сетне и към овладяване и ръководене процесите на организираната българска революция. И поредните лъжи, поредната гавра с българите! Докрай, до последния момент и пряко, и задкулисно Русия се противопоставя на българските стремежи. За разлика от пълната подкрепа за Сърбия и Гърция! И за това има едно съвсем простичко обяснение, но много трудно за преглъщане от нашата русофилска прослойка. Ами просто Русия никога не е вярвала на българската благодарност и верността на българите към глобалистичните цели на Русия. Опознаването на характера на народа ни ясно показва, че ние сме готови и за два гроша да предадем всекиго.
Управляван и съжителстващ близо пет века с обикновения мюсюлманин, имащ възможността да притежава собствен имот и стока, възможност да търгува и да надгражда икономическите си резултати, на българина май много-много не му се иска да сменя единия хомот с друг, па бил той и християнски. Пълни лъжи и изсмукани от пръстите глупости са ония писания за потурчванията и насилствената ислямизация, за еничарството и за кръвния данък. Вярно, народът ни е запомнил най-фрапантните случаи на насилие, но дори и те, разпределени във вековете и годините, са капка в морето. А свидетелствата за вземането на български деца в еничарския корпус и дори за реденето на българина „на опашка“, с даването даже и на подкупи за вреждане на неговото дете в този корпус? Вземете и прочетете, неверующи, документите, книгите, публикувани дори на български и от български автори.
При такива обществени отношения, при такъв човешки материал
Русия променя политиката си за манипулиране на обществото
на общественото мнение, най-вече на българите и техните изявени по това време духовни и политически водачи. Ето го новия цинизъм, новата гавра с нашата историческа памет. Колко време ни бе насаждано, че именно Русия, нейните представители, граф Игнатиев например, са причината за разрешаването на българския църковен въпрос, за извоюването на българската църковна независимост. Отбележете си, неверующи, тази нова, поредна опашата лъжа! Прибавете към нея и другата лъжа, която започва и се формира все по това време - че Русия подпомага и българските опити за политическо освобождение. Последните години на безкрайно продължаващия „преход“ поне малко разкрепостиха мисълта и дадоха достъп до повече четива, документи, информация. Та ако тези условия не ти позволиха да се отърсиш от социалистическо-комунистическите догми от миналото, то, русофиле, явно рублите са ти добре дошли. И значи добре следваш примера на дедите си Любен Каравелов, Драган Цанков, Филип Тотю, Панайот Хитов, хайде да не удължавам списъка, които без срам и притеснение са получавали огромни за времето си суми, и познай за кого и за какво са ги използвали? За оръжия? За революционната организация? В ползу роду? Ядец - за личното си благо, за купуване на благинки, на лозички, даже на вестници!
3. И за да си дойда на думата, 
най-голямата манипулация, в ход и до ден днешен
е митът за освобождението ни от Русия! Лъжа и манипулация, осъществяване и не без съдействието на самите нас, българите, с промитото съзнание за величието на „Дядо Иван“, за добронамереността му към българите, към славянството. 
Защо ли са създадени у нас и финансово подпомагани от руската държава „Славянските комитети“ през втората половина на XIX век, какво проповядват и пропагандират те? Прочитайки още първите редове на прокламациите им, идва ти, ако не беше толкова тъжно, да се смееш с глас. Една прослойка на нереализирала се в живота руска интелигенция умело е купена за да пропагандира великоруския шовинизъм под прикритието на общото славянско братство. Как тази ситуация ми звучи познато със състоянието в днешното българско общество, където сульо и пульо продължава да бие тъпана в интерес и пропаганда на руската политика. Но хайде да не задълбавам и в политиката! Само да припомня, че първият българин, решително противопоставил се на руската глобалистична политика за покоряването на България, спорният герой на нашето Възраждане Стефан Стамболов, биде зверски убит насред българската столица от ръцете на манипулираните наши сънародници.
Да се спирам ли на един много интересен, но предъвкван до безкрайност въпрос и сюжет от присъствието на руските войски в българските земи през 1877 г.? „Кого сме тръгнали да освобождаваме ние, българският селянин живее многократно по-добре от нашите мужици.“ Думите са на руския император Александър II и са изречени в квартирата му в град Бяла, Русенско. Думи, повтаряни, потретяни, някъде видоизменяни, влагани и в устата на други руски военноначалници, като Великия княз, Главнокомандващия Николай Николаевич, на престолонаследника Александър Александрович (при това пак в Русенско, в квартирата му в с. Брестовица) и т. н. и т.н.
Нека да отворя една малка скоба. 
Ами българите с нищо ли не подпомагат руските войски?
Труден въпрос. Хиляди изписани страници, публикации на „водещи български историци“! Приемете фактите от публикуваните документи за войната в многотомника „Сборники войны на Балканском полуострове“ (99 тома, 105 книги), от спомените на организатора на руското полево разузнаване Н.Паренсов, дори и във високопарните измишльотини и басни на платените клакьори на руското военно командване. Посочените случаи на безкористно (и това пак е спорно) българско подпомагане на руските армии се броят едва ли не на пръстите на двете ми ръце.
Наскоро русенски автор публикува откъс от полевия дневник на т. нар. освободител на Русе, ген.Тотлебен. Дори и при най-доброто ми отношение към личността на прословутия генерал не бих могъл да го възприема по друг начин, освен като ОКУПАТОР. Защото такова е отношението му и към българското население в града, и към руския възпитаник Васил Друмев, по това време епископ Климент Браницки в русенската епархия. Този висш руски военен, който след близо тримесечен глад и бомбардировки сломява турската съпротива в обсадения Плевен, размахва пръст на русенци, кани се да приложи същата тактика и спрямо Русчук, но му попречва съобщението за подписаното Одринско примирие и турската капитулация и разпореждането да прекрати бойните действия.
Какво е отношението и на руската армия към „братушките“, към ония които идват да ни „освободят“? Тъй като се насъбраха много въпроси, само вметвам и прилагам копие на една гравюра от лондонския „The Graphik“ за държанието на руснаците в градчето Бяла. Разгулът, побоищата, грабежите на населението, турско или българско, нямат чет! Да, такива автентични илюстрации няма да срещнете по страниците на руските илюстровани журнали, Там може да срещнете само героични илюстрации и няколко за турски зверства над ранени руски войни.
Да припомня ли и друг един всеизвестен и упорито премълчаван факт?
Защо и как остават руски войски в българските земи в продължение на две години, до 1879 г.? За да се положат устоите и закрепят българската държавност? И тук ядец, русофили. Разквартируваната руска армия в българските градове и селища не случайно е определена като ОКУПАЦИОНЕН КОРПУС, а парично-финансовите му фондове се използват дори и до 1885 г. Нека само задам още един въпрос. Известно ли ви е колко и какви парични репарации изплаща младото българско княжество на велика Русия за водената война? Постарайте се да намерите  отговора и опитайте да ме опровергаете! А дали знаете, кой спаси България от тотално разграждане на Берлинския конгрес - Русия или Бисмарк и Германия?
Така че нека не се заблуждаваме, мили съотечественици, на 3 март нека почетем жертвите на една война - руски, български, турски. Всеки е загинал в името на една кауза, на една вяра или заповед.
Но да не се заблуждаваме, че целта е била нашето ОСВОБОЖДЕНИЕ. 
Впрочем, ако се позамислим още малко, дали не можем да си отговорим и на още един въпрос, дали руската ОКУПАЦИЯ над България не продължава и до днес, с нови методи и по-рафинирани средства, с политически и икономически модели!
Б.р. Редакцията е готова да публикува и други аргументирани мнения по повдигнатите въпроси