Внушителен финал на 53-ото издание на международния фестивал „Мартенски музикални дни“ бе поставен в неделя вечерта на Голямата сцена на Доходното здание. Публиката възторжено посрещна Мариета Петкова - пианистката, която е родена в Русе, но жъне успехи по световните концертни подиуми, и диригента Георги Димитров, който е добре познат на русенските меломани и на музикалната критика със своя перфекционизъм по отношение на творбите, изпълнявани под неговата палка. Заедно с филхармониците на града-домакин Мариета Петкова изпълни Концерт за пиано и оркестър на Роберт Шуман, който достави истинско удоволствие на ценителите на немския романтик и на всички, които повече от 20 години не се бяха докосвали до възхитителния начин на изпълнение на клавиристката. Дори за неспециалистите беше ясно, че тя преживява всеки музикален абзац - радостта, надеждата, трепета, порива. Изпълнението на концерта на Шуман се превърна в
разговор на пианистката с оркестъра, с диригента и с рояла
- тя виртуозно отговаряше на кларинета, на флейтите и тромпетите, на обоя и на струнните.
Когато накрая на изпълнението залата гръмна в аплодисменти, в Доходното може би остана само един човек, който не ръкопляскаше - сред публиката седеше майката на голямата артистка, която тихо се радваше на бляскавия успех на своята дъщеря. А от предните редове малко плахо на сцената се качиха две момичета, за които това вероятно беше първото докосване до класическата музика. Девойчетата поднесоха красив букет на пианистката и й казаха няколко думи на благодарност. Това бяха деца от приюта в Русе. А тяхната поява на концерта съвсем не беше случайна. Работата е там, че след като приютът преди време бе създаден и години съществуваше благодарение на средствата на холандски фондации, когато срокът за това подпомагане изтече, беше необходимо време, за да се осъществи прехвърлянето към русенската община. Близо година, докато се сключи договорът с общината на 30 септември 2008 г., заведението за деца с нелека съдба е на ръба на затварянето заради липса на средства. И тогава родената в Русе пианистка научава за проблема и решава да помогне. Тя започва да организира
благотворителни концерти в Холандия, където живее, а парите изпраща на приюта
Така че точно благодарение на нея е преодолян кризисният период в съществуването на детското социално заведение.
И макар сега основният проблем с финансирането на приюта да е решен, Мариета Петкова продължава да му помага. За всеки рожден ден на дома, приютил момичетата и момчетата с несретна съдба, тя изпраща пари за празничната торта, а именно благодарение на нея много от децата знаят що е то почивка на море, разказват в русенския офис на Българския Червен кръст. Затова работещи в БЧК и доброволци от организацията бяха купили за себе си и за деца от приюта билети за концерта на музикантката със световна известност, която за тях е и Добрият човек, прегърнал Добрата кауза. Радвам се, че това, което правя за тези деца, се помни в Русе, бе казала дни преди концерта Мариета Петкова. За нея това е нещо нормално - артистът, който може да улови най-деликатните нюанси на творчеството, да бъде също тъй чувствителен и към хуманни каузи.
След като във втората част на заключителния концерт на „Мартенски музикални дни“ прозвуча
мощната увертюра към операта „Летящият холандец“
с която русенските филхармоници и маестро Георги Димитров почетоха 200-годишнината на нейния автор Рихард Вагнер, на сцената излязоха заедно с филхармониците хор „Дунавски звуци“ и тенорът Валерий Георгиев. Те изпълниха заедно с оркестъра Химна на нациите на Джузепе Верди, от рождението на когото тази година се навършват също 200 години. Химнът на нациите е написан през 1862 година, когато Англия кани големия италиански композитор, за да напише химн, който да прозвучи по време на международното изложение в Лондон през същата година. Творбата на Верди, която изразява по внушителен начин стремежа към мира, свободата и всички съкровени човешки идеали, минава през доста перипетии, но въпреки всичко жъне изключителен успех, когато е изпълнена за първи път в Театъра на кралицата. Днес специалистите равняват значението на Химна на нациите с това на Одата на радостта на Бетовен, създадена 77 години по-рано. За Русе в последния ден на март 2013 година обаче именно Химнът на нациите бе впечатляващата финална точка на 53-ото издание на музикалния фестивал, който за пореден път превърна първия пролетен месец в годината в истински празник за всички, които ценят високото изкуство.