Kогато остарее, човек полека се отвързва от живота. Изолира се, затваря се вкъщи и се вижда само с най-близките. Трепери за децата и внуците и живее чрез тях. Обичта и страхът му да не ги загуби обаче го превръщат в стръв за измамниците.

Двама братя от Ветово - Найден и Атанас Димитрови, подпомагани от 2-ма съучастници, живеят години наред от състраданието и милостта на такива хора. Разиграват театър с умения на актьори от турските сериали, но не на сцената, а по жицата. Така “ужилват” 42-ма души, повечето възрастни, болни и безпомощни хора.

В един мартенски ден през 2011 г. след опит да излъжат Цвета Томова от кв. “Изгрев” в Бургас братята и техният авер Васко Атанасов се събират в къща на ул. “Никола Христов” в Дългопол. Найден слага вода за кафе на печката. Атанас седи до стената с лице към прозореца и си приказва с останалите. По едно време поглежда навън и вижда мъже с шлемове до оградата.

“Залягайте, идват

качулките”,

вика той. Другите двама вземат думите му за шега. Преди да се опомнят, полицаите ги натръшкват по земята.

“Вратата не беше заключена и падна с влизането. Счупиха прозореца с приклад”, оплаква се по-късно един от измамниците. Уверява, че не е “работил като професор” по телефона, но след дело в спецсъда попада в затвора. Там са и другите трима. Четворката чака милост от специализирания апелативен съд в София, където делото предстои да се гледа.

Жертвите на ветовските измамници са десетки. В делото им са вписани 42 имена - на 36 жени и 6 мъже. 5 от жените вече са покойници. Отиват си огорчени и смазани от лъжата, без да се надяват на правосъдие.

Има и жертви, които крият с месеци драмата си. Мълчат от срам или за да не ядосат близките си. Губят съня си, спират да се хранят.

Жечка П.

получава инсулт

ден след като разбира за измамата. 89-годишната Марийка, вдовица от Бургас, изпада в депресия. Отказва да яде, дори не пие вода. Гасне по малко всеки ден и на 3 април 2011 г. умира. Причина за смъртта ѝ е сърдечна недостатъчност, но според нейни близки я е погубила измамата.

Историята на баба Марийка е покъртителна. Един ден тя се обажда, плачейки, във фирмата на внучката си Марина. Нея я няма и телефона вдига служителка. Уверява, че младата жена е добре, но бабата не вярва. Малко по-рано мним лекар ѝ искал 10 000 лв., за да “спаси” внучката. После Марина се обажда.

“Баба ме попита: “Къде си, добре ли си, здрава ли си? Да не ме лъжеш?” Отговорих: “Вкъщи съм си”. А тя: “800 лв. дадох на един доктор. Той каза, че си натрошена цялата, паднала си в банята и спешно трябва да те оперират.” Попитах я: “Какъв доктор? Нали знаеш, че така лъжат. Колко пъти вече ти звънят.” А баба ми каза:

“Ти плачеше по

телефона бе,

рожбо, щях да

умра от тревога

Едва съм станала да пусна паричките.”

Внучката се обажда на брат си, който живее в квартала на бабата, да отиде при нея. Отива и тя. Пред внуците Марийка разказва, че по стационарния телефон ѝ се обадил мъж. Представил се за доктор.

“Казал, че съм натрошена цялата, че чакам за операция в спешното и трябва да ми сложат златни пирони. Операцията била безплатна, но пироните стрували 10 000 лв.”, разказва Марина при разследването. Мнимият доктор обяснява на бабата, че съпругът на внучката ѝ вече пътува към болницата, но че случаят е “спешен и не може да се чака повече - трябва да се депозират пари в касата.”

“Аз толкова пари нямам. Стара съм, болна съм, бедна съм. Те децата ме гледат”, разтреперва се Марийка. А гласът от телефона я срязва: “Ако не я оперираме, няма да има кой да те гледа... Колкото имаш, тях дай. Ако имаш злато, ценни предмети, и те ще свършат работа.”

На баба Марийка ѝ прималява. Едва продумва: “Чакай, чакай зле ми е. Ще затворя за малко.”

Докато си взема лекарството, измамникът ѝ звъни втори път, недоволен, че е затворила, а “работата е спешна и сериозна.” Чува се женски глас, придружен с хлипане: “Бабо, бабче, много съм зле. Много ме боли”.

Сърцето на баба Марийка се свива.

“Мариянке, ти ли си?”, пита тя, но се намесва “докторът”: “Слез долу, ще пратя линейка със санитар да вземе парите.” Марийка моли човекът да се качи, защото не може да ходи. Но ѝ казват: “Няма време за губене. Айде, бързо, бързо!”

“Чакай, малко по-бавно, дай да си поема въздух”, моли бабата. Онзи заръчва щом не може да слезе, да пусне парите от балкона. Няколко пъти повтаря: “Човекът е долу, не затваряй телефона.”

Накрая бабата пуска парите на непознат от терасата.

Схемата, по която

е измамена,

се повтаря

на 3-4 дни

някъде из България. 42-те жертви изгарят за няма и 2 месеца общо с 67 447 лв. Повечето вярват, че са чули гласа на близкия си. Така става и с вдовицата Кера Кунчева, измамена с 4000 лв. Тя казва на разпита: “Върнах се и си легнах. Бях убедена, че наистина става въпрос за дъщеря ми. Ядосвах се, че се е случило такова нещо с нея. После реших да се обадя на внука да питам как е. Но вместо него ми вдигна дъщерята. Тогава разбрах, че съм измамена. Беше ми неудобно и не казах веднага какво се е случило. Мина доста време, докато споделя с някого. Дъщеря ми каза, че не е била в болница, и затова се обадих в полицията”.

Братята и Васко се наговарят да действат през февруари 2011 г. Според спецпрокуратурата Найден набелязвал градовете, в които ще ловят жертви, и определял пая за всеки. Мошениците звънят почти всеки ден най-често от Дългопол и Ветово.

Искат между 7000

и 14 000 лв., а

вземат между

400 лв. и 6000 лв.

Най-често в “кариерата” им прилагат схемата с пострадала при падане или катастрофа дъщеря, снаха, внучка. Някои от старците събират всичките налични пари, други ходят да теглят от банката.

Ветовските мошеници се представят за лекари с имената д-р Валентин Димитров, д-р Манолов, д-р Здравков, д-р Илиев и д-р Спасов. Братята и Васко се редуват и си сменят ролите. Един се представя за доктор, другият за роднина, а третият държи връзка с куриерите, които вземат парите. Те са случайни хора, наети по обяви за работа да носят епикризи, рентгенови снимки и лекарства. Изглеждат добре и не са цигани. От тях само Иван Моллов става “доверено лице” на ало измамниците. Двама от куриерите обаче избират другата страна и стават анонимни свидетели номер 1 и 2 на обвинението. (Виж карето.)

Найден дава указания на “мулетата” къде да оставят парите - най-често до кошче за боклук. Брат му или Васко наблюдават мястото и вземат “печалбата”. Веднъж обаче една куриерка се усъмнява в почтеността на работодателите си и занася парите в полицията.

Понякога измамниците са толкова активни, че звънят едновременно на 2-3 телефона и разговорите им се преплитат.

За да разбере къде живее жертвата, мнимият доктор обяснява, че изготвя пътен лист за куриера и са му нужни 3-те имена и адресът. Когато говори с болен и трудноподвижен човек, казва, че до 10-15 минути трябва да отиде до здравната каса да внесе парите, което е непосилно за жертвата. Така мошеникът предлага да прояви “човещина” и да прати “дежурния санитар от здравната каса”. Ако жертвата каже, че ще се обади на близък и спомене името му, измамникът отговаря, че той вече пътува и няма възможност да внесе пари.

Измамниците приемат всякаква валута. За да поддържат тревога у жертвите и да печелят време, те ги карат да описват банкнотите или да диктуват серийните номера. Когато старците са готови да дадат златни накити, искат описа им.

Измамниците са разобличени със СРС, въпреки че сменят телефоните и симкартите си. При ареста им в къщата на техен братовчед полицаят Огнян Гавазов

усеща миризма

на горяла

пластмаса и

намира хвърлен в

печката телефон

По-късно Найден признава, че го е метнал в огъня. Той е обвинен като тартор на групата, а другите като участници.

Андрей Андреев, който сега е и.д. шеф на спецпрокуратурата, иска 9 г. затвор за Найден, по 8 г. - за Атанас и Васко, и условна присъда за Иван Моллов, единствения с чисто съдебно минало.

Спецсъдът ги осъжда, но по-леко. На тартора дава 8 г. затвор, на брат му - 7 г., на авера Васко - 6 г., а на мулето Иван - 3 г. условно. Трима от тях казват, че съжаляват и се надяват на милост от втората съдебна инстанция в София. По време на заседанията обаче неведнъж се присмиват на наивността на измамените, докато съдът чете показанията им. “Дано един ден не се присмиват и на правосъдието”, молят се близки на жертвите.

Полицаи следят такси с куриер, връщат 620 лв. на жертва от Сливен

Бандата действа в 3 града - първоначално в Бургас, после в Сливен и Казанлък. Планира да навлезе и в нови райони.

“В Ямбол сме работили, нема как”, казва по телефона един от членоветеѝ. Друг му отговаря: “В Елхово може да се работи...там са паралии, разбираш ли. Там е граници-мраници.”

Разговорът е прехванат със СРС. Полицаите контролират телефоните и слушат десетки разговори, преди да задържат измамниците. Веднъж улавят Найден да говори в първо лице множествено число и да дава указания на Моллов за бъдещите приходи и разпределението им. Друг път ги записват как искат ЕГН, но после не могат да изчислят възрастта, спорят и накрая директно питат за годините. Възрастните хора вежливо отговарят.

Ключово значение за делото имат двама от куриерите, които доброволно стават анонимни свидетели срещу бандата. Те пускат обява за работа в интернет. На 11 февруари 2011 г. към 9,15 ч им се обажда “професор Николай” и предлага да разнасят рентгенови снимки и лекарства. Обяснява, че ще им предават пликове с пари и за тях ще остават 15% плюс 5% разходи за транспорт. Кандидатите за работа обаче не се хващат на въдицата и отиват в полицията в Сливен.

По-късно измамниците пак звънят, но не знаят, че в това време свидетелите са в патрулка. По указание на полицията анонимен свидетел номер 1 приема “работата” и си уговаря среща. Качва се в такси, следван от полицейска кола без обозначения, в която пътуват 3-ма служители на МВР. Те стават очевидци на срещата на “куриера” с Иванка Цонева от Сливен, която носи 620 лв. По-късно инспектор обяснява на жената, че е станала жертва на измама, и ѝ връща парите.

Подсъдимият Атанас Димитров: Само на баба Султанка съм звънял, ще върна парите

“Не отричам, че съм участвал в телефонна измама. Но само на баба Султанка от Казанлък съм звънял, на друга не съм. Затуй съм дал гласа си за разпознаване”, признава Атанас Димитров.

“Брат ми Найден и Васко си работиха двамата и аз бях приканен за дейност като “доктор” или “професор”, който ще прави операции. Те звъняха, а аз чаках наготово. Ролята ми бе да задържа жената на телефона, докато пристигне Иван (куриерът, който взема парите - бел. ред.). Васко и Найден бяха шефове. Отначало бях на 10 %. Сетне си викам: “Работата е дебела.” Ходех нощно време с Васко да търся пари. Можеше нещо да стане грешка и им казах: “Ще деля с вас”, и те се съгласиха. С Васко като вземем парите, бягахме и се прибирахме във Ветово. Предварително се разбирахме колко пари ще взема. Сядаме тримата, броим ги и си ги разделяме. Злато не съм вземал, то оставаше при тях”, твърди Атанас и добавя: “Склонен съм да възстановя щетите. Да кажа, че съжалявам, ще е малко.”

Брат му Найден пък твърди, че решил “по принуда” да се занимава с измами. “Работех в Германия един месец при сестра ми и вместо 1500 евро ми дадоха 600 евро. Прибрах се и парите свършиха. След туй ми се обади Васко и предложи да се занимаваме с измами. Набирахме телефони произволно. Казвахме: “Майко, татко!” в зависимост от гласа”, обяснява Найден.

Васко Атанасов също прави признания, но само за наемането на една от куриерките.