Две години ужас! Две години между плахата надежда и безутешното отчаяние! Две години в килия с убийци и наркотрафиканти! Две години напразно стискане на зъби в очакване на помощ - от наетите скъпи адвокати и от родината! Това изживява роденият в Русе български капитан Светлозар Собаджиев, който точно преди две години и един ден - на 28 март 2011 година, бе задържан в панамския затвор „Ла Хоя“ по подозрение за трафик на 169 килограма кокаин от Колумбия.
В началото
арестът на опитния моряк изглежда като недоразумение
Панамската полиция нахлува на командвания от него холандски кораб „Маас Трейдър“, обискира екипажа и прибира всичко ценно, посочва огромното количество кока и задържа изтръпналия капитан. Но вместо властите да потърсят съдействие от Собаджиев за разнищване на трафика, намират в негово лице идеалната изкупителна жертва.
Тънките специфики на панамското правораздаване гласят, че фактите не са толкова важни, стига да има виновен, който да бъде осъден и случаят да приключи. Колкото по-бързо, толкова по-добре - така държавата демонстрира сила. И ако задържаните наистина са виновни, това не е драма. Арести като на Соби, както е известен сред колеги и приятели командирът на „Маас Трейдър“, когато няма нито едно доказателство, също не са драми. Те са трагедии.
Точно такъв е случаят с нашия капитан, който въпреки всичко продължава да демонстрира воля и дух. А през главата му за тези две години минаха
много повече злини, отколкото нормален човек може да си представи не за един, а за два живота
Собаджиев беше лъган и обиран от най-различни адвокати, включително и американски, които взеха десетки хиляди долара и не свършиха нищо. В какви условия живее българинът, може да си представи само човек, който е виждал с очите си „Ла Хоя“ отвътре, но има един факт, който говори сам по себе си - за тези 732 дни зад решетките Соби е свалил над 20 килограма и е заприличал на сянка на самия себе си. Няма как да е иначе, след като зад решетките всичко, извън мизерната затворническа дажба, се плаща - дори водата за пиене и мястото за спане. Само за въздуха все още не е измислен начин за продажба.
Колеги нa капитана, все елитни моряци с многогодишен стаж като командири на кораби, анализираха минута по минута и миля по миля целия път на „Маас Трейдър“, прочетоха показанията на екипажа и видяха най-очевидното нещо -
българинът е натопен от помощника си и двама моряци
Техните показания така очевидно се разминават и като фактология, и като време, че дори първокурсник в който и да е юридически факултет по света ще види едрите кръпки с бели конци. Всъщност те явно са видими и за панамските власти, защото Собаджиев лежа над година и половина в килия, без дори да бъде разпитан. В това време корабособственикът разпиля екипажа от злополучния курс по целия свят, така че и при добро желание вече е безкрайно трудно членовете му да бъдат разпитани професионално, да се извършат нужните очни ставки и да се установи истината.
Дотук се вижда, че всички заинтересовани страни са си свършили работата както са намерили за добре, само българската държава почти не си е мръднала пръста. Почти, защото все пак почетният консул на България в Панама Клаудия Мичев посещава Собаджиев и искрено се старае да промени нещо. Някаква дипломатическа активност има, но на най-ниското възможно ниво и логично поне досега нищо съществено не се е случило.
Със случая „Собаджиев“ през август миналата година бяха запознати тогавашният премиер Бойко Борисов и тогавашният посланик на САЩ у нас Джеймс Уорлик и това беше
поредното пламъче надежда, загасено бързо от последвалото бездействие
Преди това българската асоциация на морските капитани многократно търси съдействие от доскорошния външен министър Николай Младенов, световната конфедерация на националните капитански асоциации би тревога пред панамското правителство, близките и приятелите на невинния Соби даваха пресконференции, но... кучетата си лаеха, а държавата дипломатично си мълчеше, макар че случаят по същество повтаря под индиго казуса „Българските медици в Либия“.
Сегашният премиер Марин Райков е и външен министър, освен това е дипломат от кариерата, но едва ли може да се очаква, че ще промени нещо в тази посока през краткия си служебен мандат. И все пак не е излишно да му се напомни, че един сънародник вече две години очаква честен съдебен процес, гледа с питащи очи към родината си и не разбира защо тя не се интересува от него. За разлика например от Гърция, която неотдавна издейства много по-добри условия за двама свои граждани с доказана вина и издадени присъди. И Гърция е раздирана от кризи и протести, при това от много време, и там социалните пожари горят на всеки ъгъл, но явно и правителството се грижи за всеки грък, независимо в коя точка на света се намира. Това е един от големите атестати за силна и отговорна държава.
Заради мъртвото вълнение, в което е принуден да оцелява, Светлозар Собаджиев, служил на страната си през целия си съзнателен живот, призна в интервю за „Утро“ по интернет:
„Не съм вярвал, че ще го кажа, но съжалявам, че съм българин“
Комай единствените, които продължават активно борбата за неговото спасение в момента, са приятелите му от Военноморското училище във Варна и българската капитанска асоциация.
Те вече имат два пробива в Панама, за съжаление само в медиите. Влиятелен местен сайт помества коментарите им по случая и обобщава картината така: „Срам за Панама и правосъдната й система“. Публикация на тяхно открито писмо, изготвено от капитан Анатолий Маджаров и негови колеги, готви и най-голямото местно морско издание „Бюлетин“. В него професионалистите развенчават обвиненията срещу българина по всички точки и сочат конкретните фрапантни разминавания и противоречия в показанията на екипажа, послужили за повод за хвърлянето без присъда в затвора на един невинен човек. Ясен е и поводът за заговора срещу Собаджиев - като капитан той е държал на дисциплината, а това никак не се е харесвало на украинския му помощник и част от филипинците на борда. Впрочем хипотезата, че точно уличаващите го в наркотрафик са истинските трафиканти и са подготвили защитна версия в случай на провал, не са далеч от ума, а вероятно и никак не са безпочвени. В руслото на тези мисли един от най-активните застъпници за освобождаването на Соби - неговият колега и приятел капитан Огнян Радев, заяви преди време пред „Утро“, а чрез интернет и пред всички заинтересовани от случая:
„Знаем кой и защо натопи капитан Собаджиев“
А капитанът все още успява да държи глава над водата именно благодарение на приятелите си, които му осигуряват пари за прехрана и за плащане на таксите на смартфон с интернет в затвора. Това е връзката със света на Светлозар и спасителният му пояс, без който вече сигурно щеше да се е превърнал в примирено, безропотно и обречено биологично същество с все по-затихващи функции на личността.
Последните дни му донесоха нови два удара.
Първият е решението на панамските власти да изместят съда в Колон в друга сграда, което в традициите на местната „маняна“ /“утре“ - б.р./ култура означава, че датата на делото срещу него се отдалечава неопределено. А делото е важно, защото точно там се очаква защитата му да докаже несъстоятелността на обвинението и съдът да сложи край не тези нечовешки мъки.
Вторият удар е още по-тежък. Тези дни един от съкилийниците му е починал от туберкулоза. Болестта е заразна, а в условия като тези в „Ла Хоя“ убива...
Поредният лъч засега е обещанието на почетния ни консул в Панама Клаудия Мичев да се свърже с посолството на Испания в Панама и заедно с иберийските дипломати да работи за привличане на международна комисия по случая „Собаджиев“.
Междувременно продължава събирането на дарения за юридическата защита на капитана, чието семейство вече няма нищо за продаване.
Средства за спасяването на капитан Собаджиев се набират в Societe Generale Експресбанк, Клон Транспортна Варна
BIC: TTBB BG 22
IBAN: BG51 TTBB 9400 5525 7756 73 USD
Титуляр: Българска Асоциация на морските капитани