Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Има един особен вид престъпления, който изисква специфични качества от извършителите и блатодатна почва за процъфтяването им. Като правило при кражбите или други тежки криминални престъпления, бандитите гледат да не влизат в пряк контакт с потърпевшите. При измамите обаче, които се осъществяват от един човек, а не от група, срещата между престъпника и набелязаната жертва е задължителна. Иначе няма как човекът, за когото е планирано да бъде ограбен без насилие и дори с негово съдействие, да бъде заблуден и да бъде накаран да вярва в лъжи и измислици, понякога наистина изумяващи с наглостта и абсурдността си.
Един от най-големи измамници не само в Русе, и в цялата страна, е легендарният Стефан Качамака, чието най-силно време е през 80-те години на миналия век. Той е осъждан многократно за измами и е обиколил всички затвори у нас, но това никога не го е притеснявало, защото
навсякъде се ползва с висок авторитет и е част от аристокрацията на криминалния контингент
В него са съчетани качества на добър художник, лиричен поет, красноречив оратор, ненадминат артист, убедителен комбинатор, тънък психолог и безскрупулен престъпник. С този букет способности Качамака лесно постига целите си, които винаги са користни и рядко са почтени.
Илюстрация на талантите на русенския Остап Бендер е един случай от края на 80-те години, когято мошеникът за пореден път е вкаран в затвора. Този път съдът го е пратил да лежи в Ловеч, а скоро след него като „новобранци“ от Русе му идват група шофьори, осъдени за системни кражби на нафта от служебните им камиони, която пласират на черно и изкарват много добри пари. Един ден в затвора на посещение идват русенски криминалисти и се срещат с Качамака. Той ги посреща радушно и дори започва да им рецитира най-новата си поема, посветена на Нафтаджиите, както са кръстени крадливите шофьори зад решетките:
„И подрусва Нено мазни бузи, сякаш дърпани като с вендузи“
Старата кримка успява да се докаже не само в регулираните години на соца, а и при първите стъпки на демокрацията и то благодарение на един от основните фактори за успешна измама - вездесъщият дефицит на стоки и услуги.
До 1989 година желаещите да купят автомобил правят вноски в „Мототехника“ и чакат покана, която за най-желаната марка - „Лада“, идва след десетина години. През 1990-а хората имат пари, но няма коли, затова са склонни да дадат доста над официалната цена, за да паркират пред дома си мечтания автомобил.
За Качамака това е раят - да има пари, да има кандидати да купуват, а пазарът да няма какво да им предложи! Наема офис в Русе, назначава секретарка и започва да взема по 1500 лева капаро - колкото е вноската в държавната „Мототехника“, и обещава доставка в най-скоро време. А клиенти си осигурява благодарение на отличния си психологически опит, който му казва какво да прави. А то е просто и много ефективно - на всеки клиент Качамака изрично казва, че е 
желателно да не се хвали наляво-надясно с бъдещата си покупка
защото броят на колите все пак е ограничен и ако всички се юрнат да купуват, срокът за доставка ще се увеличи доста.
Може да кажеш за далаверата само на най-близките си, но не шуми много, не ни трябват случайни хора, пък и едва успявам да убедя руските партньори да увеличат бройката за износ у нас, казва поверително бизнесменът, а клиентите се кълнат, че и на брат си няма да кажат. След което обикновено изтрайват няколко дни и някоя вечер на три ракии обясняват на приятелите си как може да ги свърже с човек, който ще утеши автомобилните им кахъри.
Потокът от кандидат-купувачи става все по-пълноводен. Записват се хора от цялата страна, пачките се събират в офиса на Качамака и част от тях веднага влизат в обращение - за купуване на модерни дрехи и обувки и най-вече за охолен живот по заведенията. Но парите са толкова много, че остава солидна част и за „бурканбанк“. Само че клиентите постепенно губят търпение и започват да си искат обещаната кола или внесените пари.
В началото Качамака успешно лавира, но скоро става ясно, че не е доставил нито един автомобил и
следва порой жалби в полицията
Русенските полицаи безпогрешно идентифицират стария си клиент по дадените многобройни описания и го обявяват за национално издирване.
Скоро изпеченият русенски лъжец е задържан в София и започва разследване. В началото мошеникът отрича да се е занимавал с фиктивен внос на бленуваните лади, после признава, че се е съгласил да помогне на неколцина много настоятелни кандидати, но твърди, че не е вземал пари, а е щял да си начисли надценка след осигуряването на четириколесните мечти, за чиета набавяне имал някакви идеи. Но полицаите отлично знаят с кого си имат работа и не отхлабват нито за миг хватката. Претърсват старателно апартамента му срещу Американското пазарче, където не намират нищо и започват анализи къде може да е „сейфът“. Така стигат до къщата да далечен роднина на Качамака в Кубрат, където откриват огромен 10-литров буркан, пълен догоре с едри банкноти. Това осигурява поредната присъда на Качамака, който
отново става „държавен стипендиант“, както сам се нарича по време на престоите си в затвора
След поредното си излизане на свобода ветеранът решава да се подиграе със системата, като отиде на почивка със семейството си във ведомствената станция на Министерството на правосъдието на Златни пясъци. Изготвя фалшиви документи, че е служител в русенския съд и се настанява сред истинските прокурори, съдии и адвокати.
Край морето написва поредната си поема, която започва с мотото „Тъй като всеки ден се срещам със съдии и прокурори, започнах и аз да разсъждавам по прокурорски, но кой знае кога и как съдбата ще ни срещне от двете страни на подсъдимата скамейка“. Този момент не закъснява. Малко след края на почивката Стефан започва да препродава многократно апартамента си на Американското пазарче с различни уловки, благодарение на които взема парите и изчезва преди подписването на нотариалния акт. Така завлича повече от десет мераклии да живеят на едно от най привлекателните места  в центъра. В крайна сметка всички подават жалби в прокуратурата и папките с документите по делото достигат общо тегло около 50 килограма.
Това е лебедовата песен
на Качамака, който отново поема по етапен ред към затвора, където умира.
Но той далеч не е единственият мошеник, който изкарва немъчени пари на чужд гръб.
Освен дефицита изпитан и верен съучастник на измамниците е и човешката алчност. Благодарение на нея полуграмотни играчи успяват да оскубят доста хора, част от които дори си мълчат за премеждията, защото предпочитат да загубят пари, но не и репутацията си на бизнесмени с нюх, решителност и замах. „Тарикат мъж не писка“, казва въпросната група, пие едно уиски с повечко лед и научава по трудния начин урока максима „Доверявай се, но проверявай“.
Един неделен ден седнахме с един приятел в заведение да поговорим в заведение в центъра. Той се занимаваше с бизнес и беше превъзбуден от предстояща сделка. Намерил продавач на слънчоглед, който срещу 40 милиона лева щял да му даде зърно за почти два пъти по-голяма сума, разказва опитен криминалист.
Полицаят, който вече многократно се е сблъсквал с различни измами, разбира, че работата не е чиста и се опитва да разубеди приятеля си, но той е твърд - още на следващия ден отива в банката, където ще го чака продавача, за да му преведе парите и после ще прати тирове да натоварат стоката.
Криминалистът още веднъж се опитва да отклони запътилия се право към капана търговец и след като не успява, го пита защо е толкова сигурен, че сделката ще стане. Тогава събеседникът му обяснява как преди два дни е бил в Плевен, където се е срещнал с продавача и двамата са отишли в негова база. Търговският партньор впечатлявал с 
много злато по ръцете и шията и със скъпо БМВ
а при пристигането в склада от него тъкмо потеглял камион със сланчоглед. Тогава баровецът с бижутата подхвърлил на русенеца, че ако почака още малко, ще разпродаде всичко, защото мнозина чакат на опашна за изгодното зърно. Така направили уговорката за среща пред банката в Русе.  
Криминалистът вече е напълно сигулен, че става дума за класическа измама, но единственият начин да предпази приятеля си е да се свърже с тартора на организацията и да го предупреди да внимава, за да не стане траен клиент на правосъдието. Полученото описание на мъжа с БМВ-то отговаря на най-известния плевенски измамник и той започва да добавя детайли към образа му. Кръвта от лицето на бизнесмена постепенно започнала да се дърпа и накрая само попитал „Ти откъде го познаваш?“.
Тогава полицаят му обяснява, че е попаднал в мрежата на измамник по прякор Академика. След това се обажда на тартора по измамниците в Русе и му казва да предупреди Академика, че е вкарал в чувала един негов човек и е най-добре да забрави за сделката за 40 милиона.
На другия ден бизнесменът все пак отива пред банката, но на срещата не идва никой. Чак тогава кандидатът да хвърли на вятъра 40 милиона лева - доста сериозни пари, макар че годината е 1996 и нулите са измамно много - разбира, че е бил спасен.
Но историята не свършва с това.
След около месец криминалистът среща случайно Академика, който му казва, че не трябвало да се намесва, защото 
бизнесменът е бил много наивен и алчен
Щях да му взема парите и да ти дам половината, пробва водата бандитът, макар да знае, че този полицай е от „глупавите“ - тези, които не вземат рушвети.
След това разказва, че е водил кандидата за бърза печалба в база на Държавния резерв, от която случайно излизал натоварен със зърно и покрит с платнище камион, който идеално паснал на сценария.
Върху алчността са построени и друг тип измами от началото на демокрацията. С промените в страната в заводите стават ненужни големи количества сапани и лагери и резервни части, които директорите разпродават на нищожни цени. Информация светкавично стига до цигански кланове от Ветово, Горна Оряховица, Дългопол и Житница, които разработват няколко работещи схеми за изпразване на портфейлите на  наивници.
Ролите са точно разпределени. Един е организатор, друг води телефонните разговори, трети се представя за директор на фирма, четвърти става бизнесмен, който търси именно този вид лагери и сапани. Легендата е следната - представителен циганин звъни на телефони на бизнесмен и му казва, че има стока, за която има и купувач на добра цена, но няма фирма, затова не може да му издаде фактура. Предложението е бизнесменът да купи примерно лагери за 10 хиляди лева, които след два дни ще продаде за 25 хиляди на чакащия ги купувач, а после двамата с истинския продавач ще си разделят разликата. Сладко, доходно и изкусително откъдето и да го погледнеш. А за да е всичко още по-автентично, се обажда и купувачът и определя среща за плащане и получаване на стоката. А след като шаранът захапе въдицата, телефонът на „купувача“ млъква и той вече е неоткриваем. 
Комбината е изключително успешна и жили стотици фирми в цялата страна
При задържането на една от ветовските групи единият измамник казва на разпитващия го полицай „Ти знаеш ли колко пари сме похарчили за телефонни разговори и за превоз на тези лагери до купувача, че сега ще ни съдиш. Какво съм виновен, че хората са лакоми и прости и доброволно си дават парите“. Групата е осъдена и пратена в затвора, макар и за кратко.
Това всъщност е първообразът на телефонните измами, които днес се въртят от децата и внуците на „пионерите“ от началото на 90-те години и които измъкнаха милиони от състрадателни и наивни хора, а краят на този мръсен „бизнес“ не се вижда. само през миналата година в Русенско са извършени 97 телефонни измами за 253 500 лева по баналните схеми за пострадал близък, който спешно трябва да бъде опериран, откаран до София и т.н.